Европейските лидери търсят начин да спрат потока от бежанци и да ги превърнат в законни мигранти. Разликата между главния и задния вход на Европа става все по-голяма. Но проблемите с бежанците могат сериозно да намалеят при гъвкава регулация на мигрантските потоци и при активна интеграция на „неевропейците“. Защото „вливането на мозъци“ и запълването на непривлекателните ниши на трудовите пазари е възможност за раздвижване на икономиката и на нищо неправещата част от местното население в трудоспособна възраст, която е в по-голяма тежест за социалната система, отколкото емигрантите.

По данни на Европейската мигрантска мрежа от 2013 г. за имигрантите, идващи от трети страни, рискът от социално изключване е двойно по-висок спрямо гражданите на ЕС - 48,7% са в риск от бедност и социално изключване. За България процентът достига дори 51.

Една от причините е, че Съюзът по презумпция е отворено пространство, но при възникване на „извънредно положение“ всеки търси решение сам за себе си. За страната ни, която живее с усещането за „най-бедната държава членка на ЕС“, това „извънредно положение“ се равнява на проектоквота от 788 имигранти за следващите две години.
Но „България не е единствената държава в ЕС, която би могла да твърди, че е била в извънредно положение с имигрантските потоци”, както каза говорителят на Европейската комисия Маргаритис Скинас. Той поясни, че предложението на ЕК е свързано с внезапен прилив във времето, а не с броя на пристигналите имигранти.
Факт е, че голяма част от бежанците не търсят трайно установяване в страната ни. Икономическата ситуация, ниската обществена търпимост и административна мудност не правят България привлекателна дестинация за мигрантите от трети страни.
Испания, Словакия, Унгария, Гърция, Италия също не искат още чужденци. „Призивът да се приемат мигранти там, където няма работа, според мен, ще направи лоша услуга“, каза испанският външен министър Хосе Мануел Гарсия Маргало.
Но именно Испания, а вече и България са шампиони по брой безработни и нищо не правещи младежи. ЕС предприема скъпоструващи, но спорни по успеваемост мерки за насърчаване на младежката заетост.

По данни от Агенцията по заетостта, за април в бюрата по труда у нас са регистрирани 350 318 безработни, които се борят за повече работни места в реалната икономика, но на сезонна заетост. Но поради ниското заплащане, липсата на квалификация и умения, голяма част от позициите в преработващата промишленост (4836 места), от хотелиерството и ресторантьорството (4263 места), търговията (2896 места), селското, горското и рибното стопанство (1499 места), строителството (1191 места) и транспорта, складирането и пощите (1091 места) ще останат празни.
Това е достатъчно работа за 788 мигранти, които са работили и учили също като нас в родината си. Обществената реакция срещу подобна неочакваната конкуренция би била предсказуемо бурна, но не защото няма работа или място за живот за нови българи, а поради необходимостта да се адаптираме към различните от нас. Защо един преподавател по френски език, лекар или инженер от Ирак да не бъде конкурентоспособен на българския си колега? Европейската синя карта изисква университетска диплома, също както българските висшисти трябва да доказват знанията и уменията си в другите държави членки.

Ако държавата осигури възможност за езикови курсове, професионална реализация, социално включване и, не на последно място, равностойно отношение към способните имигранти, „вливането на мозъци“ ще доведе до сериозни икономически ползи. Сериозното предизвикателство пред България и пред Европейския съюз не е овладяването на потока и броя на мигрантите, а липсата на гъвкава и бърза администрация и нагласата към новите европейци. Ако те бъдат третирани като граждани с потенциал, а не като бройки за разселване, ЕС ще получи нова доза еврооптимизъм, който се изчерпва в запас.