Камерите като алиби на бездействащата власт

В Борисовата градина имало 31 камери, но нито една на мястото, където беше убит 16-годишният Георги Игнатов. Не било оживено място, та затова. Видеоустройствата ги слагали по главните алеи, където се движат много хора по всяко време, обяснява шефът по сигурността на столичната община.

Защо припомняме това?

Не за да попитаме не трябва ли да е обратното. (И без туй си знаем, че ако администрацията започне да плаща данък за глупостта си, ще се напълни и препълни хазната.)

Припомняме го, за да докажем, че прословутите камери, за които един полицейски шеф обясняваше, че „ще ни наглеждат като баща и майка“, не вършат почти никаква работа, що се отнася до безопасността на гражданите. И в този смисъл може да се каже, че за тях напразно се трошат пари в оскъдицата на данъкоплатците.

Даваме си сметка, че този извод сигурно е неприемлив за мнозина. Ама моля ви се, как може да се отрича ползата от снимането по улиците, пътищата и магазините? Не виждате ли как ежедневно в интернет пространството излизат клипове с крадци и автохулигани?

Излизат, как да не излизат. Именно. Апашите си шетат насам-натам, а лудите шофьори си лудуват. Изобщо не им пука, че ги снимат. Опитът ги научил, че от това най-много да се прочуят. Нищо лошо няма да им се случи.

Като излезе видео с грабител, който удря продавачка в минимаркет и обира касата, или пък удря минувачка и й взема чантата, какво следва от това? Най-напред полицията обяснява, че записът не е достатъчно ясен, поради което не се знае кой е тоя безобразник. Ако случайно не стане така и отведат бандита в съда, той не приема филма за доказателство. Първо, защото в закона не пише, че трябва. Или пък записът не е иззет по съответния процесуален ред и на подсъдимия са му нарушени правата. Или е направен без разрешение за употреба на СРС. Или пък няма експертиза да покаже, че той е автентичен, не е рязан и не е преправян. Или има експертиза, но я оспорват адвокатите и трябва да се направи още една... Дори да се приеме като уличаващо обвиняемия обстоятелство, видеоматериалът е безполезен за правосъдието, ако не е придружен от самопризнания и свидетелски показания за извършените кражби. А това съчетание в съдебните зали се среща по-рядко от опашата звезда в небесата.

Снимащите радари. Всевиждащите! Тези, на които толкова много разчитаме! Колкото повече, толкова повече!, гласи девизът на КАТ и присъдружните му снабдителски фирми. Радарите фотографи са най-силното оръжие във войната по пътищата, пригласят т.нар. водещи журналисти, понякога даже и екзалтирано. Да, техниката плаши пияните и безумците по колите и убива катаджийската корупция, убедени са и повечето майки в траур. Щяхме да се съгласим с тях, ако бяха прави.

Факт е обаче, че електрониката по пътищата непрекъснато се увеличава, обществените поръчки на „наши“ фирми за нея постоянно растат, а катастрофите не намаляват, нито загиналите и ранените в тях.

За това, разбира се, не са виновни фотороботите. Те си работят, обаче доколкото не им пречат хората.

Само в София по охраната на обществения ред действат повече от 300 камери. Над 150 от тях са на автомобилните трасета, другите - по парковете и площадите. Те произвеждат около 155 000 клипа годишно. В КАТ не успяват да обработят всички (освен тия, разбира се, които ги интересуват по височайша препоръка или лично) – на места служителите не достигат, на други пък е свършила хартията за принтерите...

Тъй или инак някои от превишилите скоростта или минали на червен светофар пред „очите“ на камерите би трябвало да получат електронен фиш с обратна разписка, в който са отбелязани мястото и датата на нарушението, номерът на колата, името на собственика и глобата. Какво би трябвало да стане след това? Платят ли до 14 дни паричната санкция, размерът ще бъде с 30% по-малък. Обаче какво се случва на практика?

Катаджиите пишат призовки. Можете ли, например, да си представите колко? Над 70 000 за година само за София! Но колко от призованите отиват в КАТ, как мислите? Около 9000. Само те си получават наказателното постановление и биват санкционирани. Ако до 1 година КАТ не намери останалите 61 000, давностният срок ще мине. А който не търси, не намира. И търсеният обяснимо не се крие.

Катаджийските призовки са обикновени покани по смисъла на действащия закон. Казваш „Не съм я получил в пощата си, която е строшена “ или „На работа съм, няма как да ида в КАТ“ и - край. Не сме във Франция и Германия, където не платиш ли глобата до 7 дни, за всеки следващ се начисляват лихви, а давност даже и не се предвижда. Ние сме си в България. Тук видеонаблюдението очевидно не дисциплинира водачите на МПС и не плаши разбойниците. Над 3200 нарушения са заснети само за 4 дни от новите 148 мобилни радари веднага след поставянето им въпреки врявата, която МВР вдигна около тях. Причината е и в корупцията, в мисълта „Няма страшно, и да ни щракнат на портрет, ще се оправим“.

Слагат камери и в гърменската ромска махала - след размириците там, Министерският съвет щял да намери финанси. Да ги слагат, защо не. Само че какво ще „видят“ те, докато в ДАНС, например, си гледат кефа и си пият кафетата? Това, че растящата малограмотност, безработицата и мизерията раждат престъпен поминък, а той - социално, етническо напрежение и несигурност, и без тях е очевидно. И в Гърмен, както и навсякъде, камерите могат да послужат главно за алиби на бездействащата власт. Не са виновни, сиреч, взели мерки - вижте! - не е като без хич, направили и невъзможното - намерили пари!

Звучи добре, но няма смисъл. Ние вече сме свикнали, че с алиби или без алиби правителството не решава проблемите ни, то само ги финансира.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи