Има смях, но като че ли няма вече надежда на “Улицата”, изфантазирана от Теди Москов. Уж измислена, но толкова реална, колкото е и животът ни днес и тук. С малки, симпатично смешни хора, обрулени от... всичко. Дори на картата не могат да намерят времето, което да им стопли сърцата.

Премиерата на най-новия голям спектакъл на режисьора, който обяви, че се оттегля от сцената, препълни зала 1 на НДК в понеделник (второто представление беше снощи, очакват се още две през октомври, б.а.). Пред очите на министър Вежди Рашидов, шефа на СЕМ Георги Лозанов и поп примата Лили Иванова, които бяха сред 4-хилядната публика, актьори, танцьори и музиканти вдъхнаха нов живот на шоуто, веселило народа през най-тежките години на прехода. Смес от театър и кино, от тв ретрокадри и живи изпълнения, от смях и тъга - това е новата “Улица”. И, разбира се, с провикванията на Теди от затъмнената зала, който по познат обичай режисираше и по време на представлението.

“Улицата е променена драстично от моето детство, когато служеше за игра на децата, а и от 90-те, когато съчувствахме на простите, а сега знаем, че те имат по-големи заплати от нас”, сподели дни преди премиерата Москов. Сега му пролича умората - не от отиващата си младост и лични тегоби, а от това, че 20 години по-късно не идва светлината на улицата ни.

“Иска ми се да се маана от тоа живот”, повтаря към края един от героите. А колко ми се искаше Мая да изпее: “Чорапът ми е скъсан, но какво от това - нали пак вървя...” Само че оптимизмът май е останал в 90-те.