Моето жури е публиката, казва поп звездата, чиято

песен бе отрязана от конкурса "Бургас и морето"

- Кичка, с пристигането в Родината разбра, че песента ви с Развигор Попов е отхвърлена за участие в конкурса "Бургас и морето". Ти я пусна във Фейсбук и получи много лайквания! Как прие това решение на селекционното жури?

- Просто не можех да повярвам, защото мисля, че аз или колега от нашето поколение биха придали по-голяма сериозност и тежест на фестивала. Освен това песента, по мое мнение, е прекрасен шлагер, запяващ се, танцувален. Моя бе идеята да има етно мотиви в аранжимента, тъй като миналата година бе световна тенденция, та дори в рапа да има подобно звучене. Затова именно румънската песен, единствена от бившия соцлагер, проби на световния пазар. Аз работя с квартет "Мистик", цигулките са доста изразени в моите концерти и исках да има тяхно присъствие. Но явно това не се е харесало. Дано журито е избрало по-хубави песни и да се пеят и след фестивала - да останат в сърцата на публиката.

- Може ли да се каже, че това е една от причините тази година да не направиш концерт в родния си Бургас?

- Да, разбира се! Повече от 10 поредни години имам концерти в Летния театър и тази година реших да пропусна бургаската сцена, тъй като бях сигурна, че ще представя песента на Развигор Попов на фестивала. Но на 15 август ще имам концерт в Созопол, така че който иска, може да отскочи до там. Ще изпея и най-новата си песен и ще видя на живо реакцията на публиката. Моето жури е тя. Ще участвам също в рецитала на "Златният Орфей" на 31 август в Слънчев бряг.

- Ти си една от неоспоримите поп звезди на България, печелила си "Бургас и морето", почетен гражданин си на Бургас, а нито веднъж не си била поканена да си в конкурсното жури. Как си обясняваш това?

- Хм, факт... Кой ли не е бил в журито на фестивала, но никога не съм получила покана да бъда там. Може би точно защото съм почетен гражданин на Бургас и това не е приятно за някои, които имат влияние. Мисля, че тази година Митко Щерев бе избран за председател на журито, защото се знаеше, че той беше много груб към мен преди няколко години, пак по повод на фестивала. Знаеше се също, че аз представям песен на Развигор, защото той бе поканен да бъде в журито, и то лично от Диомов, и отказа, тъй като обяви, че има песен за фестивала, изпълнявана от мен. Освен това небезизвестно е кой определено влияе на организаторите на фестивала. Тони Димитрова отдавна показва самочувствие и открито лошо отношение към мои колеги и мен. Мисля също, че много се изложи, когато изпрати есемес лично срещу мен в "Музикална академия", риалитито, в което участвах, който публикуваха и в ефир - "да заглушат фалша, злото и кича на Кичка". Само от това би трябвало да се срамува и престане да злословничи срещу когото и да било. Наскоро пак са й направили забележка в компанията на 20 души, че прекалява с приказките си срещу колеги. Когато хората те слагат на пиедестал, не слизай от там, за да бъркаш в калта.

- Дъщеря ти се дипломира, какво точно завърши и какви са по-нататъшните й планове за кариера?

- Кристи завърши телевизионна журналистика. Даже ми направи интервю. Беше толкова смешно. Те имаха практика в университета последния месец - 2 пъти в седмицата трябваше да кани личности - рапър, певец - от забравих коя нашумяла група беше, артист... Тези, които работят в шоупрограмите на града. И веднъж един й се обадил в 12 вечерта, че няма да може да бъде във Вегас за интервюто. Тя ми се обажда сутринта и ми вика: "Мам, искам да те помоля за голям жест. Моля те да дойдеш да ти наравя интервю, защото..." - и ми казва какво се е случило. Ооо, казвам й аз. Ще ти запълвам дупка ли? Добре че си дъщеря ми, затова те спасявам! И всъщност се получи хубаво. Тя ме представи прекрасно - като "eastern european star"! Пусна снимки от концерти, клип...

* Зорница София:

Учебниците по история са пералня на мозъци

Ние, българите, противостоим чрез корените си и

неравноделния ритъм - те имат заряда на атомна

бомба, убедена е режисьорката

Дипломната лента на Зорница София като сценарист, режисьор и продуцент на "Мила от Марс" (2004) печели 16 награди и става българското предложение за "Оскар" за 2005 година. Следват няколко документални филми, работа в 5 телевизионни сериали и театрален спектакъл "Когато дъждът спря да вали" (2013) в Малък градски театър, донесъл три награди, включително АСКЕЕР на Илка Зафирова.

Лятото предстоят дългоочакваните снимки на игралния филм "Воевода" по Николай Хайтов. В момент, когато усилено търси дофинансиране на последните 10% от филма, я откривам за разговор.

- Защо Румена Войвода, защо Николай Хайтов?

- Когато като малка прочетох разказа на Хайтов, реших да избягам от къщи, да се прекръстя на Румена, после да се върна и само аз да знам коя съм. Нямам идея защо. Вероятно ме е впечатлила. Но бях забравила това. Преди няколко години, пет, оставих развитието на един филмов проект, който вървеше трудно, и търсех нови теми. Учителят ми, големият български режисьор Людмил Стайков, ми даде идея да препрочета книгите, които са ме развълнували като дете. Натрупах малка планинка от класика. Беше по Коледа, имах време... Когато след седмица стигнах до сборника "Хайдути" на Хайтов и започнах Румена Войвода, сълзите ми тръгнаха. Емоцията от детството ми се върна. И разбрах, че имам нова задача. После се свързах с Жени Божилова, съпруга и дългогодишен редактор на Хайтов, тя ме посрещна в дома си с думите: "Откога те чакаме". Огледах се, бяхме сами у тях, Хайтов беше починал от години. После научих, че Румена му е била любима героиня и все е чакал режисьор да поиска да прави филм за нея. Жени ми направи една "магия за да ставане" и започна да ми вика "Румена". Съжалявам, че я загубихме, тя ми помагаше като редактор с идеи и енергия. А имаше енергия на електроцентрала! Великолепен ум и дух.

- Впечатли ме, че търсиш подкрепа от съмишленици в социалните мрежи при подготовката на филма. Нестандартно. Откликват ли приятели?

- Хората видимо се вълнуват не само от гледане на филми, но и от правенето им. Защо да не повдигнем завесата? След отказването на македонските ни копродуценти поради това, че няма да подкрепят български филм за Румена и Ильо Войвода, защото те ги изучават в училищата като национални герои, филмът ни се оказа в риск дали изобщо ще го бъде. В такива моменти продуцентът и още двама-трима са сами в трудността. Ние решихме да я споделим. И срещаме отклик в лицето на сърцати копродуценти, спонсори и меценати. Сега стартираме дарителска кампания за последната част от бюджета и в тази кампания всеки един съмишленик е важен за нас като кръвно телце. Това е сравнително нов метод за България, но от 5-6 години е много популярен в Европа и в Америка. Там често цели филми се финансират само от зрителите. За нас е по-лесно, поради наличието на система в държавата за частично подпомагане създаването на български филми. Държавното участие е приблизително еднакво за всеки филм, а нуждите на исторически филм не са като за сюжет с пет души на море по бански. Визирам последния ми филм, със същата субсидия. Не случайно през последните 28 години почти липсват исторически филми. Затова стартираме кампания, но от нов тип - тук даряващите биват също дарени с тематични подаръци от и във връзка с филма и темата. Започва се от 1 долар, за което ще получават регулярно електронен "хайдушки дневник" на продукцията, и се стига до "хайдушки реквизит", носии и накити. Една от целите на кампанията ни е и да възстановим четириметровия дувар на училището в архитектурен резерват Жеравна, който падна зимата от снега - за да остане нещо добро след нас.

- В сайта на филма всички одобряваме актьори за роли, търсим реквизит - някак е странно и увличащо едновременно. Дали пък това не е новият път на българското кино - нещата да се случват като на въстание...

- Впечатлява ме колко увличащи са темите от Възраждането точно за съвременните българи. Нямах представа за тази енергия. На първата Войводска среща миналата година се запознах с такива мъже и жени и ми стана много радостно. Има свежо зелена надежда в тази енегрия. Е, може би не всички я споделят. Зависи от кръга на интересите. Но съдбата напоследък ме среща с такива хора, които не подозирах, че съществуват в съвремието ни. Воеводата шихан Жоро Попов и Данаил от Пловдивското сдружение "Хайдути", актьорът магьосник Селенски, воеводата Христо Станев от Варна и Симеон Цветков, консултантът ни, историк от "Традиция", мобилизират хора с костюми, оръжия, черен барут и пламък в погледа за масовите сцени във филма. Какво е това? За мен е възраждане някакво... ново.

* Фики троши главата на Азис, ама друг път

Чалга сапунката пък чупи рекорди по безумие

* Самуил ни разкри, че сме общество от слепци

"Статуя на цар е обект на подигравки заради светещия в тъмното поглед", твърди Би Би Си

* Наско Сираков си сваля гащите пред сектор "Б"

Преминаването на Гибона в ЦСКА също влудява

левскарската публика

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 17 ЮНИ!