Отношенията ни със Скопие погрешно са превърнати в заложник на договора за добросъседство

Ако търсим сериозни партньори в Македония, които държат на думата си и работят за европейското бъдеще на страната си, това са албанците

Бюрократичният отговор, защо външният ни министър Даниел Митов отиде в Македония е лесен – за да участва на срещата на външните министри на Централноевропейската инициатива в Охрид, на която Македония е ротационен председател. Но, както се знае, пътят за Охрид минава през Скопие, където в подножието на хълма „Водно” са резиденцията на президента Георге Иванов и седалището на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на Зоран Заев. Магистралата минава и покрай Тетово с неговия квартал “Мала речица”, където е щаб-квартирата на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, а пък на площада в центъра на града е седалището на Демократичната партия на албанците на Мендух Тачи.
Та така попътно, тук среща, там среща, до брега на Охридското езеро, където Митов се видя с колегата си Никола Поповски и с премиера Никола Груевски. Достатъчно сериозна работа, за да има право българският външен министър заедно с колегите си от ЦЕИ да се наслади на вкуса на охридската змиорка, която, както писаха македонските медии, им била поднесена след релаксираща разходка с корабче из езерото.
Тепърва ще имаме очаквания да видим каква работа за българо-македонските отношения е свършил външният ни министър, Ако се съди по строгия официален тон на всички съобщения за срещите му (с най-много настроение, струва ми се, бе информацията за рандевуто му с... Али Ахмети!), освен обещания и препоръки от други подобни комюникета, някакви нови неща не могат да се открият. Пак се въртим около този прословут договор за добросъседство между София и Скопие, който аха-аха да бъде подписан, ама все нещо в последния момент го блокира.
Не мога да разбера дипломацията ни, която превърна отношенията ни със Скопие в заложник на подписите под този документ, като че ли щом вдигнем чашите с шампанско, от утре с магическа пръчка нещата между двете ни държави ще цъфнат и вържат. Онези край Вардар може да си гелосват алабросите, може да им пари под задниците под натиска на опозицията, ама много добре знаят, че слязат ли от терена на „реципроцитета”, на който толкова много държат, ще ги разкъсят. И формулата “вие – македонското малцинство в България, ние – повече права на българите в Македония” е продукт на същия този „реципроцитет”.
Какво си мислите – че онези в Скопие не си дават ясна сметка, че с подписването на договора ще облекат в международно-правна форма настояването на София за повече права на хората с българско самосъзнание в Македония? И че при всеки контакт с представител на Европейския съюз, чийто член искат да станат, този въпрос няма да им се поставя от нашите партньори в Брюксел? И че този проблем може да се превърне в препятствие в преговорите за членство, защото вече е формално записан в документи? Знаят, знаят, и затова се опитват да го изтъргуват. И да не си мислим, че ако Груевски падне, мераклията за премиер Зоран Заев ще има друга позиция. Ако изобщо той оглави евентуалното правителство на СДСМ някога, а не някой от старите партийни апаратчици, които надничат зад рамото на струмишкия кмет и се готвят да го „изпържат” по пътя към властта.
Но Даниел Митов има лични основания да бъде доволен от двудневната си визита в Македония, защото бе задоволена суетатата му да отиде там и да разговаря не само като близък съсед, но и като представител на държава, членка на Европейския съюз. Услужливи колеги-журналисти по едно време под път и над път му задаваха въпроса, не е ли редно Брюксел да назначи специален представител на ЕС като посредник за разрешаване на кризата в Македония и не изключва ли Митов възможността тъкмо той да бъде този представител. България винаги се е хвалила, че има най-добрата експертиза за Македония и за Западните Балкани изобщо.
За чест на Митов той спази принципа, според който не е редно дипломат от съседна държава да поема подобна функция, особено когато става дума за България и Македония. Вероятно е бил посъветван и от някои познаващи политическите и медийни нрави в Македония наши дипломати, които знаят добре, че български представители, макар и като пратеници на международни институции, не се приемат добре в Скопие. Словенци – може, хървати – да идват, дори гърци – няма как без тях, но българи – не! Нашите хора били пристрастни! Че какво лошо има в това да бъдеш пристрастен, особено когато искаме да ви помогнем да излезете от кашата, която сами забъркахте и на която краят не й се вижда. Добре, че и ЕС погледна сериозно на въпроса и намери най-точното решение – имаме си еврокомисар с ангажимент разширението на съюза, Йоханес Хан, той да поеме посредничеството.
И австриецът се захвана, без да знае, горкият, с кого си има работа. Не минаха и един-два тура от разговорите на Хан с лидерите на четирите основни политически партии в Македония, той успя един-два пъти да даде оценка на хода на консултациите и в Скопие веднага го обвиниха в пристрастност и в бизнес-интереси в областта на хазарта в Македония.
Е, сега и Митов може да бъде доволен, че е част от опита на Брюксел да разреши политическата криза в Македония. През лятото на 2001 г. тогавашният ни премиер Иван Костов също имаше подобна мисия, посредничейки между своя приятел и македонски премиер Любчо Георгиевски и лидера на Демократичната партия на албанците и коалиционен партньор във властта на ВМРО-ДПМНЕ, покойният Арбен Джафери. Костов се опитваше да убеди Джафери да не изтегля своята партия от правителството в момент, когато на Шар планина се стреляше и се даваха жертви. Умният и интелигентен Арбен беше вече разбрал, че лоялността му като коалиционен партньор против въоръжения конфликт му носи сериозни политически пасиви на терен. А вече бе почнала да изгрява звездата на Али Ахмети като бунтовнически командир, същият този Ахмети, с когото, както стана известно, Даниел Митов е водил дружески разговор.
Няма лошо. Браво и на съветниците на министъра ни, които са го посъветвали да се види и с албанците. Не само заради „европейската формула” на „четиримата лидери”, а и заради факта, че ако търсим сериозни и отговорни партньори в Македония, които държат на дадената дума и които са петимни да работят за европейското бъдеще на страната си, това са албанците. Имат си едно на ум те, имат си свои сметки, но за европейското членство са искрени и честни.