Ако някой наш бе оглавил европейската десница, а не Станишев бе преизбран начело на ПЕС, щеше да звучат фанфари

България трябва да стане съавтор на европейските политики, а не да се държи като сервилен изпълнител на чужда воля

Няма да припомням анекдота за дявола и българите, които сами се дърпат в казана. Виждаме го на живо всеки път, когато българин получи някакво признание в чужбина. Но това са подробности от пейзажа. По-важното е, че тази седмица се случи нещо положително за авторитета и влиянието на България. Стига, разбира се, България да иска да увеличава своя авторитет и влияние. Българинът, който стои на едно от най-високите стъпала в европейската партийно-политическа йерархия, беше преизбран. При това с толкова убедителна подкрепа, че дори основният му конкурент от Испания си направи отвод, виждайки, че няма шанс.

Да, точно така - става дума за Партията на европейските социалисти (ПЕС), която е един от двата основни партийни стълба в Европейския съюз, и за Сергей Станишев, който беше преизбран за неин лидер.

Нека си представим за миг какви фанфари щяха да звучат от десния политически кулоар, ако представител на някоя от българските партии, членуващи в другото основно политическо семейство - Европейската народна партия (ЕНП), беше получил подобно признание. Пожелавам им го между другото. Както и на българските представители в другите политически семейства. Виждаме с какви почести се отнасят и Бойко Борисов, и коалиционните му партньори към шефа на ЕНП Жозеп Дол. И в това няма нищо лошо. Нека обаче съдим с един аршин и уважаваме факта, че БСП има свой представител, който заема длъжност от същия политически ранг в общоевропейската йерархия. Без значение дали някой харесва или не Сергей Станишев, трябва да се гледа обективно и този успех да се оползотворява от гледище на българските интереси.

Защо е важно за страната ни, а в частност и за БСП и нейните политически и граждански съюзници, че Станишев получи нов мандат на върха на европейската левица?

Важно е по две причини.

Първата е свързана с разширяването на възможностите за реализация на българските интереси на европейско ниво. Лидерската позиция в двете големи партии - ПЕС и ЕНП - не е просто някаква административна длъжност, както побързаха да кажат някои, ставайки нагледен пример за лисицата и гроздето.

След реформите в институционалната и политическата структура на ЕС, въведени с Лисабонския договор, ролята на общоевропейските партии в Европейския парламент нарасна съществено. Включително за излъчването на президент на Европейската комисия. Лидерският пост в ПЕС е авторитетен и сериозен лост за влияние. Легитимация за активен и равнопоставен политически диалог с европейските институции, с националните правителства и политическите партии в страните от Европейския съюз. Със задълбочаването на интеграционните процеси тази роля ще нараства все повече. Неслучайно в списъка на досегашните лидери и на ПЕС, и на ЕНП се открояват все имена на бивши министър-председатели и парламентарни шефове.

В тези две основни общоевропейски партийни семейства - на ПЕС и ЕНП - членуват управляващите партии в по-голямата част от Европа. С други думи, позицията на общоевропейски партиен лидер на левицата или десницата е отлична платформа да се отстояват и националните интереси пред премиери и президенти от съответните политически семейства. При това от позицията на признат и излъчен от самите тях политически лидер. С други думи, това, че президентът на Европейската левица е българин, излъчен от българска партия, е още един коз в не особено богатата родна политическа колода.

Втората причина, поради които изборът на Сергей Станишев за президент на ПЕС е важен, е свързана с интересите на БСП и нейните съюзници. Стига, разбира се, те да имат волята и умението да оползотворят възможностите, които се откриват.

Като всеки човек с дълга политическа биография, който е печелил избори и е губил избори, Станишев има своите привърженици, своите опоненти и дори своите врагове. Идейни, политически, лични. И това е добре, защото, ако един политик няма опоненти и врагове, значи е просто политическа нула. Нормално е дори и в левите редици да се чуват критични гласове към него, включително по повод избирането му за президент на ПЕС.

Според едни ПЕС се държи като дясна партия и в някои отношения се разминава с курса към по-ясна лява идентификация на БСП, особено по геополитически теми като отношението към Русия и преврата в Украйна. Това мнение има своите основания. Но не може да се превръща в упрек към Станишев. Не за друго, а защото трябва да се държи сметка, че ПЕС не е единен политически организъм, а федерация от национални партии. И когато партиите от страните в ЕС, които държат на санкциите срещу Русия, са по-многобройни, естествено такава е и позицията на ПЕС. Това не се решава еднолично от лидера, който и да е той, а от суверенните позиции на формиращите мнозинство национални партии. Тук е полето, на което БСП би трябвало да се активизира на арената на междупартийната дипломация и още по-категорично и видимо да защитава идеите, тезите и позициите, които смята за важни. Чрез излъчен от българските социалисти лидер на ПЕС в лицето на Станишев БСП би могла да има подходяща платформа и даже високоговорител за разширяване на своето влияние на общоевропейско ниво. Включително по горещите геополитически теми на деня.

Въобще БСП би следвало да се стреми да печели съюзници за своите позиции в средите на европейската левица, а не да се държи изолационистки, защото изолационизмът и самозатварянето са възможно най-губещата политика. Затова ми се струва, че дори несъгласните с ПЕС леви дейци биха могли да разглеждат лидерството на Станишев преди всичко като възможност гласът на БСП да се чува по-отчетливо на европейско ниво.

Защото трябва най-сетне да се научим, че България трябва да стане съавтор на европейските политики, а не да се държи като сервилен изпълнител на чужда воля или да се крие нацупено по кьошетата на европейската политика. Това става с ясни и аргументирани позиции, отстоявани както на институционално, така и на партийно ниво.

Казвам всичко това, защото вярвам, че първата стъпка към оздравяване на обществените нрави, които отново се наситиха с безогледна омраза, откровена простащина и политически провинциализъм, е възстановяването на цивилизования тон в политиката. А това значи най-малкото, че независимо от партийни пристрастия и лични оценки трябва да се отнасяме с уважение към мненията и достиженията на другия. И да търсим онова, което може да допринесе за общата ни българска кауза, а не непрестанни поводи за ругателства. Останалото е от Лукавия...

*Авторът е председател на Института за модерна политика.