Проф. Веселин Пейчев е зам.-директор по научноизследователската дейност на Института по океанология „Фритьоф Нансен” към БАН - Варна. Работи в него повече от 30 години, като изследванията му са в областта на морската геология и геоморфология. В интервю за "Монитор" ученият се спира на редица разработки на института. И обяснява защо рибата в Черно море намалява постоянно.

- Проф. Пейчев, всяко лято за научните работници от института е „горещо” предвид многобройните изследвания и експедиции, които се организират и провеждат. Какво ви предстои?

- И това лято ще е такова, защото до края на годината сме планирали да проведем десет експедиции. Разполагаме с 1 млн. лв. субсидии от държавата за извършване на научни изследвания. Още 4 млн. лв. са собствените ни средства от научноизследователски проекти – международни и национални. Институтът ни е създаден през 1973 година и оттогава се занимава с изучаването на физико-химичните геологични и биологични процеси в българския сектор на Черно море. Той обхваща общо 35 хиляди квадратни км, които са вътрешноморски води, териториалното море и изключителната икономическа зона. Ние печелим също и от изпълнението на много задачи, възложени от министерства и фирми, които имат интереси в черноморските води.

- Предполагам, че и тази година тежестта на експедициите ще падне върху „Академик”?

- На „Академик”, който е неизменен спътник на нашите учени, и на миниподводницата ни, която се потапя на 250 метра дълбочина. Тя разполага с високочестотна камера за заснемане и с механична ръка. Ползваме я предимно за оглед на морското дъно и видеозаснемане, за вземане на проби... Нека не забравяме, че миниподводницата е не само наша, но и национална гордост. След бракуването на подводния флот на ВМС това е единствената останала българска подводница, макар и мини.

- Напоследък учените от Института по океанология във Варна усилено се занимават с мониторинга на черноморските води. Докъде стигнахте с изследванията си?

- Работим по голям проект, който обхваща акваторията на Варненския и Бургаския залив, като изследваме температурата, солеността, химичния състав, главните йони, мезокомпонентите и микроелементите във водата, които показват на практика дали има замърсяване на морската вода. Изследват се още живите организми - планктонът, рибите, бозайниците, мекотелите, но още не сме приключили работа. След това ще бъде поставена апаратура и ще се получава информация в реално време за състоянието на водата.

- Напоследък все по-често се говори за замърсени плажове, за мръсна морска вода. Чисто ли е Черно море?

- Да. Защото най-голямото замърсяване на нашето море е било в края на 80-те години на миналия век. Сега данните показват добра чистота. Това се дължи главно на преустановената работа на най-големите промишлени предприятия замърсители. През последните години масово се строят и пречиствателни станции, което води до по-добри показатели на водата и по-добри условия на живот за морските обитатели, както и на условията за туризъм.

- Наскоро приключихте едно съвместно изследване на подводното културно-историческо наследство в Черно море, което събуди оживена полемика. Как си го обяснявате?

- Това е един проект с колеги от Румъния, с които открихме над 80 обекта - главно потънали кораби, които биха представлявали туристически интерес.

- Да, и за това се вдигна голям шум. Имаше опасения, че след като ги оповестите, ще станат жертва на иманярски набези...
- Открихме около 100 аномални обекта по дъното на морето в нашия шелф, като голяма част от тях може да са наистина потънали кораби. Другите са природни образувания, които имат вид на морски съдове, но не са. По-важното е да се знае, че координатите им се пазят и не се предоставят свободно на такива хора, които могат да злоупотребят с тях и да организират нерегламентирани спускания под водата. За иманярите тези обекти са интересни единствено заради възможността да измъкнат нещо и да го продадат на колекционери за големи суми.

- Имали ли сте сблъсъци с такива хора?

- Да, и друг път сме имали сблъсъци с иманяри. Това са хора, които не подбират и които вадят часовници, компаси, табели с надписи, илюминатори и каквото друго докопат. Целта им е да ги продадат на Запад. Затова сега сме взели предпазни мерки.

- Проектът е много интересен, ще продължите ли работата по него и как?

- В момента се подготвя продължението му за следващата година. Тогава ще търсим потънали военни кораби и подводници, каквито има много от Втората световна война. Преди няколко години открихме руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”, попаднал на наше защитно минно заграждение и потопен от морска мина през Първата световна война. Тогава той е участвал в обстрела на Варна и Балчик. Потопяването му се смята за втория голям успех на българския флот след торпилирането на крайцера „Хамедие”. Много голям интерес представлява откриването на потопения немския флот, който е бил от германски и хърватски съдове, базирани във Варна. След настъплението на съветските войски през 1944 година тези кораби са изведени в открито море и са потопени от отстъпващата немска армия.

- Друго ваше изследване също е на път да развихри много страсти?

- Визирате новите карти на местата по българския бряг с дюни, които изготвихме. Те всъщност са дело на ботаници, които са картирали местообитанията на дюнолюбивата растителност, а не геоложкия феномен дюни. И тъй като съгласно Закона за черноморското крайбрежие плажната ивица, която обхваща плажовете и дюните, е изключителна държавна собственост, ще възникнат много спорове със собствениците на имоти, попадащи в дюните. При изготвянето на специализираните карти се установи, че над 3300 дка с дюнни образувания са частна собственост, които едва ли ще се откажат без бой от имотите си. Затова вероятно ще има и много спорове. Собствениците ще възразяват с аргумента, че където има пясък, ще има и дюни. Така също че има пясъчни коси и морски тераси с такива растения, но те не са дюни. И там е спорът. Законът също не е много прецизен и ако държавата трябва да одържави тези частни имоти, а няма механизъм за обезщетения на собствениците, ще наруши законните им конституционни права. Възелът е много заплетен, освен това пазарните цени на тези имоти са изключително високи и държавата ще загуби милиони за компенсации.

- Кажете какво показват изследванията на рибните ресурси?

- Напоследък изследванията на рибните ресурси показват, че рибата в Черно море намалява, и то не заради замърсяване, а поради невъзможност за възпроизводство заради прекомерния улов. Промишлено значение има само трицоната, от която годишно се ловят по около 3 - 4 хиляди тона. Близо 3 хиляди тона е уловът на рапани, но и те намаляват. Намаляват и като количество, и като обем и големина на отделните екземпляри. Черната мида, която е филтър за морската вода, е с годишен добив от около 2 хиляди тона, но предимно от развъдните ферми по брега. Всичко друго е в много малки количества.

- Наскоро стана ясно, че заради мутации в Черно море има 3 вида калкан. Кажете повече подробности за царския деликатес?

- За трите вида калкан научих и аз наскоро. Това е откритие на наша колежка от института, но не мога да коментирам повече подробности, защото все още не съм добре запознат. При улова на калкана имаме една квота от 50 тона и толкова. Това обаче не е реално уловеното количество, защото не се брои нерегламентираният улов от турски рибари и българските им колеги бракониери. Малки са количествата и от другите черноморски видове риба като кефал, лаврак, чернокоп, скумрия, паламуд, попчета и др.