- Никита Сергеевич, в петък завърши 37-ият Международен кинофестивал в Москва. Вие сте негов президент - защо тази година той беше с няколко дни по-кратък? Задълбочава ли се тенденцията чуждестранни гости да отказват поканата ви да покажат филмите си в Русия?

- Нито аз, нито Московският кинофестивал е ощетен от това, че губим някои от чуждестранните си гости. Фактът, че тази година бяхме принудени да направим форума по-кратък, не означава, че сме съкратили неговите наситени програми. Те се правят от най-добрите киноведи, а това са сериозни хора, които обичат киното, познават го и го събират според своите пристрастия. А когато събираме на едно място и турски, и арменски филми за геноцида, това вече е взривоопасна смес. И не е провокация от наша страна, а осъзнаване и необходимост да помогнем на хората да разберат, че фестивалът не е политика - това е кино.

- Все пак няма ли политика в принудителното съкращаване на фестивала?

- Фестивалът бе с два дни по-кратък заради финансови проблеми. Отново подчертавам - пестенето на време не означава спестяване на програми. Зрителите видяха 177 филма, 12 от които в официалния конкурс. Имаше и повече от 100 руски заглавия.

- А има ли натиск от страна на американската киноиндустрия?

- Да, така е и в това няма нищо неочаквано. Истината е, че отказът на много от гостите да дойдат в Москва е заради санкциите спрямо Русия. Ясно е - режат ни, водят борба с нас. Доста от моите приятели, изключителни кинематографисти, които иначе с радост биха дошли, сега отказаха. Просто отговориха: „Извинявай, но съм зает.” Но пък именитият френски режисьор Жан-Жак Ано не отказа да ръководи журито. А броят на чуждестранните журналисти, акредитирани на фестивала, не намаля. Честно казано, проблемът, който сега трябва да ни вълнува, е как киното да си върне зрителите. Американците, шапка им свалям, успяха да направят така, че американското кино да е най-доброто за тях. В това е тяхната грандиозна заслуга.

- По време на фестивала представихте първата си автобиографична книга „Теория на моята любов” и загатнахте, че вероятно ще има и продължение - харесва ли ви да пишете?

- Знаете ли, много неща останаха на заден план, затова не изключвам възможността да напиша и продължение. „Теория на моята любов” беше пробен камък и съм горд, че половината от тиража се продаде за броени дни. Не очаквам обаче някаква специална реакция към автобиографията ми. Разказвам за семейството си и взаимоотношенията ни в него, за детството ми, за родителите ми, за прочутия ми брат (Андрей Кончаловски, б.р.), за жена ми, децата и внуците ни. Никого не искам да шокирам, това са просто усещания от моя дълъг живот. В началото пишех сам, после започнах да диктувам. Опитах се да водя искрен разговор с читателите - разговорният жанр е нещо прекрасно, а и по-лесно ми се удава.

- Разкрийте някое от тези усещания - например от детството ви.

- Ами например около 12-ата ми година се случи нещо доста сериозно за мен. Аз никога не съм имал първи учебен ден в първи клас - живеехме във вилата в „Николина гора”, откъдето беше невъзможно всеки ден да ходя на училище в Москва. Затова започнах с частни уроци в дома на една местна учителка. Когато с родителите ми се преместихме в Москва, попаднах в училище за момчета. Тогава още се практикуваше разделно обучение, но скоро ни събраха с момичетата и за мен беше истински шок. До последно не вярвах, че ще седим на един чин и ще ходим заедно по коридорите с момичета.

- Вярно ли е, че сега планирате тв риалити шоу?

- Да, през септември откриваме моята Академия за кино и театрално изкуство. Проектът обаче предвижда не само възможности за придобиване на професионални умения. Студентите ще са и истински герои на тв екрана, тъй като животът им в академията ще бъде част от риалити шоу. Не намирам нищо лошо в това. Първо, защото всички обичат да гледат отстрани какво се случва с другите. А да гледаш живота на студентите, да го сравняваш със собствения си студентски живот - това също е любопитно. И в крайна сметка е завладяващо да наблюдаваш снимачния процес - героите в новото шоу ще снимат кино, все пак са студенти в киноакадемия.

- Къде ще се излъчва шоуто?

- В преговори сме с три от федералните руски канали.

- С вашия брат сте замислили и верига ресторанти „Храним се като вкъщи” и това предизвиква доста спорове в Русия. Вярно ли е, че се надявате на държавни средства за проекта?

- Нито една държавна копейка няма да бъде вложена в този проект! Негов автор е Андрей Кончаловски, а двамата заедно инвестираме в осъществяването му. Основната идея е да нахраним руснаците с храна от продукти, произведени в Русия. Просто трябва да ни оставят да работим спокойно. Направо съм изумен… Ако братя Коен или братя Тавиани решат да построят свои евтини и добри заведения за хранене, хората в САЩ или Италия със сигурност щяха да приемат това с любопитство. Може би щяха да пожелаят и да им помагат. Но едва ли биха се опитали да търсят неща, които нямат нищо общо с истината. Но както и да е, очакваме да открием първите заведения след година и половина в Московска и Калужска област. За нас храната е като литературата - това е културен пласт.

- Как приемате нападките срещу вас?

- Навремето мама ми даде няколко потресаващи съвета, един от които звучеше така: „Никога не се обиждай! Ако са искали да те обидят, не доставяй удоволствие на тези, които са го сторили. Ако не са искали да те обидят, винаги можеш да простиш. Но ако са те оскърбили и ти наистина се чувстваш оскърбен, никога не прави веднага това, което ти се иска да направиш в секундата, в която си бил оскърбен. Изчакай. Всяко решение след това ще бъде по-правилно от първия импулс.”

Редовно срещам лъжа и желание да ме унизят и оскърбят. Но много добре знам, че злото, което излъчва даден човек, си остава в него. Както казва моят духовен учител „Не се разстройвайте, помнете думите на св. Трифон – това е „на демоните безсилната дързост” - и въобще, колкото повече ви клеветят, толкова по-чиста е душата ви”. Откакто го чух, се успокоих и реших: нека ме клеветят - за тези хора мерзостта и лъжата са хранителна среда, нека си живеят в нея без мен.

Нашият гост:
Известният руски режисьор, актьор, сценарист и продуцент Никита Михалков е роден на 21 октомври 1945 г. в Москва в семейството на писателя Сергей Михалков и поетесата Наталия Кончаловская. Негов по-голям брат е не по-малко известният кино- и театрален режисьор Андрей Кончаловски. От режисьорския си дебют през 1967-а до сега Михалков е заснел 27 игрални и документални филма, сред които “Изпепелени от слънцето”, “12”, “Сибирският бръснар”, “Урга - територия на любовта”, “Пет вечери”, “Незавършена пиеса за механично пиано”. Печели многобройни награди, включително “Оскар”, “Златна палма” и “Златен лъв”. От 1998-а е председател на Съюза на кинематографистите в Русия. Президент е на Международния кинофестивал в Москва.