Близо 20 000 непридружени деца мигранти са регистрирани в ЕС през 2018 г. Най-много са в България и Словения

Възстановиха движението през „Капитан Андреево“ и „Лесово“

Япония разшири търсенето на падналия изтребител F-35

Нов мощен циклон удари Мозамбик

Жертви и над 10 ранени при верижна катастрофа в САЩ (ВИДЕО)

Путин стана доктор хонорис кауза на Пекинския университет

Спряха преминаването през „Капитан Андреево“ и „Лесово“ заради проблеми със системата Пунктовете не обслужваха автомобили час и половина

Руското МВнР: ЕС ще остане най-важният партньор на Русия

Японският император се показа за последен път официално пред публика

Безплатни ваксини на деца поставят в 4 болници в София

Българка продаде картина за €10 000 на човек на Обама Любена Фокс е опозиция на консуматорския свят

1300 мигранти избягаха от център за задържане в Мексико

Валентина Александрова – нежната струна на „Филхармонията и Криско“

Шефът на полицията на Шри Ланка подаде оставка

Две момчета спасиха куче от водите на Тунджа

Гръцката криза далеч не е само финансова

Робърт Каплан,

в. „Уолстрийт джърнъл“

Геополитиката може понякога да е по-важна от икономиката. Само погледнете Гърция. По чисто икономически съображения тя не биваше да бъде приемана в ЕС през 1981 г. и може би трябваше да бъде изхвърлена от еврозоната още преди месеци.

Много европейски лидери знаят, макар и твърде малко от тях да го артикулират, че Европа би била доста по-уязвима от Русия, ако се даде свобода на връзките й с гърците. Гърция единствена на Балканите е достъпна от повече от една страна откъм Средиземно море. Затова тя е ключов кръстопът към и от Запада.

Предвид войнствеността на руския президент Владимир Путин е лесно да се съобрази какво е щяло да стане, ако в началото на Студената война Сталин не се бе съгласил Западът да прибере Гърция в замяна на останалите Балкани. Ако Гърция бе останала в комунистическия блок, Италия щеше да е под постоянна заплаха. А американските бази на гръцка територия бяха ключови за политиката на сдържане.

От гледна точка на своята политика и култура Гърция никога не е била здраво закотвена при Запада. Тя по-скоро е рожба на византийския и османския деспотизъм, отколкото на Златния век на Перикъл. Повечето революции в Европа през XIX век са били с буржоазен уклон и са целели политически свободи. А гръцкото движение за независимост е било по-скоро етническо и на религиозна основа.

Заради православното християнство Гърция има емоционална и духовна връзка с Русия. Това обяснява защо гърците застанаха на страната на Русия и подкрепиха сърбите срещу Европа по време на войната в Косово през 1999 г., макар и позицията на правителството им да бе по-сдържана.

Гърция никога не е имала модерни политически партии в степента, в която ги има в Централна и Западна Европа. Гръцките партии са патриархални феодални владения на харизматични личности, представляващи реакционерски десни и радикални леви движения. Андреас Папандреу, който бе премиер през голяма част от 80-те и 90-те години на ХХ век, никога не стана модерен социалист, а по-скоро приличаше на латиноамерикански популист от типа на Хуан Перон.

Папандреу бе един от предтечите на настоящото гръцко бедствие – циничен политик, който, вместо да използва финансовата помощ от Брюксел, за да модернизира държавата след влизането в ЕС, разду бюрокрацията и създаде нежизнеспособна система на всеобщо благосъстояние.

Днешна Гърция е лошо институционализирана държава, в която твърде малко граждани си плащат данъците, обременена от раздута бюрокрация. Повечето предприятия са семеен бизнес, а меритокрацията има твърде малък шанс за изява. Но след като гръцката политическа култура не е съвсем западна, защо икономиката й да не е такава?

През Студената война Гърция никога не се почувства комфортно в НАТО и копнееше за тих и спокоен неутралитет. НАТО и ЕС й осигуряваха свобода и просперитет, за какъвто останалите балкански държави не можеха и да си мечтаят, но тъй като така и не вкусиха от живота във Варшавския договор, гърците останаха неблагодарни, че Западът ги спаси от него.

Всичко това е пролог към възхода на Алексис Ципрас и неговата крайнолява СИРИЗА. Модерният консерватизъм и социализъм пристигнаха в Гърция чак към края на миналия век и бързо отстъпиха на радикалното ляво и фашисткото дясно заради спукването на икономическия балон.

Логично е Русия да има по-добри връзки и да знае повече за различните фракции на СИРИЗА от европейците. И чрез тях да натиска Ципрас да не прави отстъпките, необходими за оставане в еврозоната. Ако Гърция изпадне от нея, ще се превърне в полупропаднала държава. А това, заедно с разпокъсването и отслабването на Украйна, сериозно ще отслаби геополитическите позиции на Европа срещу Русия.

Не само Испания и Португалия ще са по-уязвими от „гръцката пазарна зараза“, застрашени ще са и балканските държави със слаби институции и крехки икономики като Албания, България и Румъния. Те не са в еврозоната, но зрелищното и кардинално отслабване на връзките на Гърция със Запада ще е крайно „отрезвяващо“ за тях.

Колкото и разочароващи да са политиките му, ЕС е олицетворение на триумфа на американската мощ след кръвопролитията на Втората световна война. Ако Гърция изпадне от еврозоната, каквито и да са й греховете, очевидно ще е в европейски и американски интерес тя да бъде оздравена икономически и политически. За да не се преселят например руските бойни кораби в пристанищата й.

С еврото или с драхмата Гърция има отчаяна нужда от прераждане като държава. И в крайна сметка Европа, за да остане вярна на ценностите си, трябва да даде надежда и да се притече на помощ на периферията си.

* Робърт Каплан е в списъка на сп. „Форин полиси” на най-влиятелните глобални мислители.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.