Романтици, авантюристи, любители на природата, туристи и велосипедисти населиха поляните на смолянските села по поречието на река Арда в продължение на седмица заради фестивал на дивите цветя. Той се провежда в месеца на билките и самодивите, когато се доказва твърдението на ботаниците, че Родопите са най-богатата на растения планина у нас. Тук се срещат 2400 вида, което е около 65% от българската флора. Странното с името си цвете Венерина пантофка например може да се види у нас само в Родопите.

Сред багрите особено любопитство привличат множеството видове красиви диви орхидеи. Ярките цветове и пъстротата им е толкова завладяваща, че десетки дойдоха специално, за да видят пищното им ревю в естествената им среда на поляните.

За първи път на този фест се организираха турове водени от експерти, които обясняваха как се казва всяко цвете, за какво се използва във фармацията и козметиката, как са багрили с него прежди родопчани и какви легенди има за него. За най-многото мераклии да опознаят специално орхидеите беше интересно да разберат, че деликатните цветя всъщност са многогодишни, като някои екземпляри като Пърчовката достигат и столетна възраст. Най-разпространените видове родопчани наричали салеп, и те, както и досега в Анадола, запарвали орхидеи за напитка срещу настинка.

"Напливът за туровете беше толкова голям, че вместо два направихме четири - два цветни похода в района на с. Горна Арда и два край с. Смилян", каза координаторът на фестивала Антония Чиликова. Фестът обаче не включваше само ахкане по поляните. Той е свързан и с Еньовден, а съществена част от програмата му са два фолклорни събора. В село Могилица имаше празник на народното творчество, а в многолюдното село Смилян събора "Изворен глас" събра на надпяване и надиграване 14 състава за изворен певчески фолклор и 17 индивидуални изпълнители от Родопите и страната. Междувременно благотворителен концерт изнесоха и рок група и клуб за спортни танци.

"Искаме да разкрием значимостта на дивите цветя във всичките им аспекти - като символ и част от древни ритуали, като билка, като аромат, като храна, като багрило и вдъхновение за изкуството и като извор на естетическа наслада", казва Чиликова. За тази цел се организираха беседи за използването на местните билки, ателиета по традиционни художествени занаяти, представяне на фолклор, ароматотерапии и курсове за правене на собствени парфюми от цветя, както е започнало някога производството на ароматните ухания.

"Много хора знаят, че от бъзлян се прави чудесна прохладна лятна напитка. Цветовете му се накисват за 24 часа, и след това се добавя захар и се изцежда. По-малко се знае например, че листата на латинката може да се ползват за овкусяване на зелени салати, тъй като имат леко лютив вкус, а дивата теменужка може да се карамелизира в млечни кремове", разказа по време на ароматотерапиите в Млечния дом в Смилян стопанката му Милкана Йорданова.

Съпътстващо се организира и тридневен велотур, за който напливът т.г. също бе голям и се наложи организаторите да връщат желаещи, тъй като не можеха да поемат повече от записалите си 57 велосипедисти от страната. Докато те обикаляха баирите, фотографи си направиха пленер за пейзажи край Смилян, деца рисуваха върху камъчета и изработваха чрез квилинг техника диви цветя в арт ателие в селото, а туристи се учеха от местните в тънкостите на готвенето на традиционни за региона ястия.

Жените в с. Могилица показаха как се прави кускус, туристите се запознаха и със стари технологии за производство на млечни продукти, и си тръгнаха от Родопите с екологично чисти храни, директно от производителите на базарите. "Гледай как меся, че друг път няма да може да видиш такова чудо" - закачаше се със съпруга си пловдивчанка, която се учи на древна техника за месене на царевичен хляб в село Сивино. Обучението беше водено от местните жени, предвождани от кметът Бойко Даракчиев, облечен в родопска носия. За авантюристите се организираха и по-екстремни приключения в каньона "Гарга Дере".

Фестът даде начало на етнографски музей по инициатива на кмета на Могилица Митко Чочев, стартирайки с изложба в селото. Сбирката е истински антиквариат, със стан и бабин скрин, с чеиз и родопски роби, тъкани от местните невести векове наред. Учим се как се багрят вълна и памук с естествени багрила от билки и корените им, как се тъче и преде, представи изделията на възпитаниците си Анелия Маринова в клуб "Ръкоделие".

"Къщите се напълниха, а и всичко от фестивала е част от етикета на околните села да показват природосъобразен начин на живот", казва Чочев.

В съседното село Смилян се подреди изложба Натура 2000 с красиви пейзажи на дива природа от защитени територии в Европа. Защитените територии с диви цветя могат да представляват ресурс за развитие на екологичния туризъм в региона, посочиха организаторите.

За първи път бе включена и изложба на рисунки от т. нар. "мейл-арт" на тема "Диви цветя". За нея творби изпратили 46 автори от 10 държави - Австрия, Аржентина, България, Германия, Италия, Малайзия, Перу, Румъния, Тайван, Турция. "Подобни мейл-арт изложби още са рядкост в България, но в другите страни на Европа са популярни. В тях материалният стимул е много малък, а участието съсредоточава желанието на творците да подкрепят идейно и творчески дадена кауза", каза Чиликова.

Идеята на организаторите е чрез изложбата да се представят по атрактивен и свободен начин дивите цветя в тяхната среда, чрез пъстра мозайка от картини, апликации, фотоси, колажи. Изложбата е експонирана в Регионален исторически музей в Смолян, който е и партньор на организатора на фестивала - Екологична организация "Родопи".

Преди 3 г. Фестът се организира по проект, но сега повечето от инициативите са на доброволен принцип на местните или на екоорганизацията. Община Смолян финансира проявата с 1500 лв., за част от събитията участниците плащат такса, която пък отива за експертите, които ги водят.

Стратегията е местните да имат стимул да защитават, а не да застрашават с дейности природното разнообразие. Апелът е: Това, от което можете да печелите - пазете го и го показвайте. Идеята е, че за да има туризъм заради красотата на цветята, те трябва да се пазят.

"Смятаме, че Родопите могат да предложат освен летен и зимен туризъм, но и успешен пролетен продукт, който се основава на даденостите на природата като дивите цветя", каза Чиликова. И дава за пример Алпите, където се прави релаксираща терапия на туристите за наблюдение на цветни поляни.

"Нестандартна проява и според мен - алтернативна форма. Такива фестивали с по-голяма продължителност целят по-дълго опознаване на даден регион. Така имаш възможност не само да консумираш типични продукти, а да усетиш какво е да живееш в този край. Ценно е самото изживяване, съпътствано и с обучение на туристите. Така и местните могат да разберат какви богатства притежават. Повечето фестивали са по 3 дни, за което време не можеш да усетиш цялото богатство на един регион", каза Вихра Барова, етнограф от БАН, която също участваше във фестивала.