- Доц. Ходжев, кое е за вас най-голямото предизвикателство в лечението на пациентите с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ)?

- ХОББ е заболяване, което в миналото беше известно като хроничен обструктивен бронхит и емфизем. Това е хронично заболяване с прогресиращо протичане, което създава трудности през целия живот на пациента. Или иначе казано - ХОББ не е заболяване, при което човек може да се излекува изцяло и да възстанови своето състояние преди заболяването.

- Как се променя терапията за тази болест през последните години?

- Има нови медикаменти, противовъзпалителни средства, комбинации между тях, лекарства с удължено действие, инхалатори... И това доведе до съществено подобрение на качеството на живот на пациентите с ХОББ. Хубавото е, че всички те са приложими и в България, като голяма част от тях са реимбурсирани от здравната каса.

- Кои са най-честите симптоми, които алармират за тази диагноза?

- Кашлица с храчки и задух при физическо натоварване - когато човек с ХОББ изкачва стълби или тича да хване автобуса, се задъхва повече от хората на неговата възраст. Най-често пациентите са пушачи или бивши пушачи. 40-50% от дългогодишните тютюнджии развиват това заболяване. От значение са и замърсяването на въздуха с биогорива, използвани за готвене и отопление (мазнини за готвене, въглища - б.р.) в помещенията с лоша вентилация, промишленият прах, химическите дразнители, както и фактори като ниско тегло при раждане и белодробни инфекции при малките деца. Според статистиката най-често боледуват хора над 40 г., сред които 5-10% са засегнати. При хората над 70 г. ХОББ засяга вече 20% при мъжете и 15% при жените. Диагностицирането на ХОББ става чрез спирометрия - това е изследване на дишането, което се прави от пулмолог.

- Според вас достатъчни ли са два прегледа годишно на вече регистрирани пациенти, за да се следи състоянието им?

- Не, разбира се. От управителния съвет на Българското белодробно дружество сме направили постъпки те да се увеличат поне на 3, колкото са и при пациентите с астма.

- Защо няма частна белодробна клиника в България?

- Защото не може да се печели достатъчно от това. А в същото време мога да дам данни на Европейската белодробна фондация, според които един от всеки 8 смъртни случая в ЕС се дължи на белодробно заболяване. Всяка година 600 000 души умират по тази причина, а в болница се приемат над 6 млн. пациенти. Половината от тези смъртни случаи са свързани с ХОББ или карцином на белите дробове. В Европа ежегодно от ХОББ умират 300 000 души, или еквивалент на жертвите на три бомби като тази в Хирошима. За нас като лекари най-важното е човешкият живот, но заболяванията, от друга страна, са свързани и с разходите на обществото. Данните показват, че общите разходи за заболяванията на белите дробове в ЕС надхвърлят 380 млрд. евро годишно, от които повече от 200 млрд. евро са за ХОББ и астма. Това означава, че тези заболявания струват скъпо на обществото. Заради това и в Европа, и в САЩ се предприеха мерки срещу пушенето на обществени места.

- И у нас е забранено да се пуши в заведения, но друг е въпросът колко се спазва това.

- Това е въпрос на обществена култура и налагане на санкции при неспазване на закона.

- Парите за здравеопазване, които се отпускат у нас, достатъчни ли са?

- Те никога не са достатъчни и дори в най-богатите страни не стигат. Важното е да се подобрят приходите, а разходите да се правят разумно. Приходите могат да се увеличат, както често е дискутирано, чрез намаляване броя на неосигурените и постепенно достигане на нивата на здравните вноски на осигуряваните от държавата до тези на самоосигуряващите се лица. За съжаление в България клиничните пътеки не са остойностени на базата на реалните икономически разходи. Има малък брой свръхзаплатени клинични пътеки, както и недофинансирани такива. Като това обаче в никакъв случай не означава, че първите са по-важни за обществото от другите. Така че има дисбаланс между нуждите на обществото и финансирането по клинични пътеки. Ако мога да дам един пример - в нашата здравна система едното колело е като на лимузина S-класа, а другото като от трабант. Разбира се, че тази кола не може да се движи добре. Заради това трябва да направим така, че да постигнем кола среден клас, която да върви нормално. Преди години бяха взети за сравнение референтни стойности на лекарствата в други европейски страни, така че нищо не пречи цените на нашите клинични пътеки да бъдат съпоставени с тези в Източна и Централна Европа. И когато се определи средна референтна цена, нашите клинични пътеки да бъдат оценени на 50, 60 или 70% от нея в зависимост от средствата в България.

- Като специалист вие лично къде срещате по-големи трудности - в профилактиката или в лечението на респираторните заболявания?

- Профилактиката е много важна, а и аз неслучайно споменах, че пушенето е предразполагащо за появата и на ХОББ, и за карциом на белите дробове. През последните години се постигна напредък както по отношение на химиотерапията на белодробния карцином, така и при лечението на ХОББ. У нас е добре финансирана химиотерапията на белодробния карцином, но не и диагностиката му, която се свежда до няколко университетски центрове в цялата страна. Преживяемостта на пациентите ще бъде по-голяма, ако заболяванията се диагностицират на по-ранен етап. При пациентите с ХОББ липсва финансиране на дихателната рехабилитация, на физиотерапията и на дългосрочната кислородотерапия в дома с кислородни концентратори, които се налагат при пациенти с напреднало заболяване. Има обаче и един друг проблем - за палиативната грижа при хората с белодробен карцином. След като приключат с химиотерапията, пациентите имат право на добри грижи, но здравните заведения, които изпълняват тази роля, са крайно недостатъчни.

- С какво се гордеете най-много в личен план и в професионален план?

- Като всеки човек и аз си имам своите хобита и интереси като история, археология, история на изкуствата, но за съжаление имам все по-малко време за тях. Но това, което ми дава сили да продължа напред, е екипът на Клиниката по пневмология към УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив. Всеки успех е на базата на екип, който споделя общи ценности. Гордея се и със съсловието на белодробните лекари, като напълно отговорно мога да заявя, че ние се сравняваме с най-добрите специалисти в Европа. За да завърша, ще кажа, че въпреки проблемите в здравната ни система у нас имаме редица добри практики, например реимбурсация от НЗОК на съвременни медикаменти, бърз достъп до фамилни лекари и специалисти и неслучайно всеки, който живее в чужбина и се върне в отпуск в България, отива първо при лекар, за да се прегледа.

##########

Нашият гост:

Доц. д-р Владимир Ходжев e началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия към болницата „Свети Георги” в Пловдив. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 1991 г. След това става ординатор във Вътрешното отделение на общинската болница в Панагюрище. После започва работа като асистент към Клиниката по пулмология към МУ в Пловдив.

През 2000 г. придобива специалност „Вътрешни болести”, а три години по-късно и специалност „Пулмология и физиотерапия”. През 2007 г. завършва и здравен мениджмънт. Има над 50 публикации, както и защитена дисертация в областта на ХОББ. Член е на управителния съвет на Българското дружество по белодробни болести, както и на European Respiratory Society и American Thoracic Society.

##########