Патриотичният фронт го играе нещо като българска СИРИЗА. Патриотите са защитници на унизените и оскърбените, ГЕРБ е омразната Тройка. А Валери Симеонов и Красимир Каракачанов мотаят и блъфират досущ като Ципрас и Варуфакис.

По мащаб и значимост обаче това подобие на гръцката трагикомедия е най-много водевил. Защото патриотите нямат външен враг, а са част от една управленска коалиция, която винаги могат да напуснат, ако наистина искат. Защото не се борят за милиарди, без които ще спре животът в страната, а да не скочи токът за бита с 2%. А, да, борят се още срещу 124 незаконни ромски колиби в Гърмен и за няколко десетки километра ограда по границата с Турция срещу бежанците.

Не че Патриотичният фронт няма и значими и съвсем искрени намерения. Като да спре търговията с гласове и далаверите в енергетиката. Не липсва и желание за сериозен подход по тези въпроси. Ако задължителното гласуване не мине на референдума наесен, ПФ заедно с ГЕРБ и РБ ще внесат закон за активната регистрация (нещо далеч по-добро от задължителното гласуване). В качеството си на председател на временната парламентарна комисия за състоянието на енергетиката пък Валери Симеонов има възможност както по-издълбоко да опознае проблемите в сектора, така и да участва във формирането на политики за оздравяването му.

Проблемът е, че Патриотичният фронт много по-малко се занимава със сериозна политика, отколкото с “бързо ликвидни” мерки, за чието изпълнение поставя ултиматуми. И тъкмо това го прави популистка формация. Сериозните партии предлагат и провеждат комплексни политики, за да постигнат във времето трайни резултати. А не казват бутаме къщи, замразяваме тока.

Къде са комплексните политики на патриотите за овладяване на битовата престъпност? Само със събаряне на колиби и с повече полиция по селата не става. Какъв е моделът им за енергетиката, че да изваждат пред скоба цената на тока само за едни потребители? Това може да отложи, в най-добрия случай, реформите в сектора, отделно, че нали уж енергийният регулатор е независим сам да определя цените.

Тактиката на едномесечни и тримесечни срокове за подкрепа на кабинета донякъде може да е изгодна. По този начин Патриотичният фронт се опитва да свали от плещите си отговорността за очакванията, които е създал към избирателите си и преди, и след изборите. Посети са много популистки надежди, които няма как да бъдат реализирани, а във врата на патриотите диша “Атака” с още по-радикална реторика.

Времевия порцион на подкрепа от ПФ може да е изгоден и за ГЕРБ, който ще има поне някакво оправдание да отлага непопулярни мерки, като цените на електричеството и ще може да каже - не ние притискаме КЕВР, а патриотите.

Подобна тактика на оцеляването обаче е самоубийствена за ПФ, защото всяка следваща отсрочка на напускането на управлението обезценява самата игра с ултиматумите. А когато и на публиката, и на политическите играчи им писне от нея и вече им е все едно дали Фигаро е вън или вътре, пистата ще е готова за заменянето им с нов коалиционен партньор.