Д-р Георги Лазаров е по-прочут като ортопед в САЩ, отколкото в родния Пловдив. Работил дълги години в Националния център по хирургия на ръката към световноизвестния университет “Дж. Хопкинс”, пише "Марица" в обзорен материал за преуспели пловдивчани, прославили родината ни в САЩ.

През 1960-те основава първата клиника по хирургия на ръката към Медицинския факултет. Не е член на БКП и властите спъват развитието му, замразяват научните му трудове за трансплантация на костите на ръката.

Със съпругата му емигрират в САЩ през 1971 г., където кариерата му тръгва стремглаво нагоре. Прочутият проф. Раймонд Къртис го приема в екипа си в университета “Дж. Хопкинс” в Балтимор. Така българският лекар, заедно с д-р Къртис, става един от основателите на Националния институт по хирургия на ръката в САЩ.

Бил един от първите лекари в света, реплантирали напълно отрязани пръсти на ръката - докторът е присадил над сто. Болните идвали в спешната хирургия, като носели отрязаните си пръсти в кутия с лед. Д-р Лазаров е и един от първите хирурзи в САЩ, а може би и в света, който е накарал да “оживее” отрязана над лакътя ръка. Благодарение на него жената с “присадената” ръка не само я ползва, но и работи с нея.

В последните години д-р Лазаров се е посветил на благотворителна дейност чрез St. George Foundation в САЩ и фондация “Свети Георги Победоносец” в България. За българската колония в Балтимор и Вашингтон той е един от хората, направили най-много за разпространяването на българската култура отвъд океана.

За съгражданите си в родния си град Пловдив д-р Лазаров е човекът, спонсорирал изграждането на паметниците на гениалния художник Цанко Лавренов, както и на емблематичните образи на пловдивската бохема - Сашо Сладура, убит в лагера в Ловеч, и градския любимец Мильо.

За благотворителната му дейност и за заслугите му за прославата на България по света д-р Лазаров е обявен за почетен гражданин на Пловдив, награден е със Златна лаврова клонка от нашето външно министерство през 2011 г.