За кожата на Борисовата градина

Мутренският непукизъм отхапа една десета от територията на парка

Вместо Витошкият клин да влезе в бетона, бетонът влезе в планината

Последните двайсетина години са най-тъжният период от живота на Борисовата градина. Бивши кметове, главни и не толкоз главни архитекти, недосегаеми чиновници и мутренски набези я раниха, ограбиха, разпарчетосаха. Отнеха й чара, покоя. Вкараха автомобили и автокъщи. Ресторанти и чалга. Някои язви и до днес кървят. Влачат се дълги съдебни процедури, за да си върнем онова, което е наше. На града. На закона. На столичната памет.

Мутренският непукизъм я захапа още в ранните години на така наречената демокрация. Почна се с малки терени, които лека-полека ставаха частни. В периода от 2000 до 2005 година от парка са заграбени близо 300 дка, обяви главният архитект Петър Диков. При обща площ на градината - 3000 дка. Тоест една десета.

Далаверата - с прякото участие на стотици безименни чиновници - плъзна неудържимо. Бивша кметска клика даде на близки и партийни съратници Погребите. Първо за корт на Малееви, после за „Софияленд”, лека му пръст. Бетонът изкърти борове, дъбове, букови насаждения още от времето на Фердинанд. Унищожи над 30 дка жива гора. Появиха се бензиностанции, офиси, хотели, „Токуда”. Джеймс Пардю, посланик на една братска страна, ни учеше да си пазим градинките. И в същото време правителството му отпусна над 64 дка от Южния парк за ново посолство. Така е, братската дружба иска жертви. Ако няма жертви, има подаръци.

Идеята за т.нар. Витошки клин бе съсипана. Тази идея от 1938 година, забележете!, обещава на София чист витошки въздух. Затова още от времето на кмета Петър Междуречки започва да се изгражда Южният парк, за да се срещне с Борисовата градина и така да осигури коридори за свежия полъх. Съборени са къщи, вили, порутеняци, няколко тухларски фабрики. Погребите са изчистени от сградите на военното поделение. Така бавно и полека София задиша по-здравословно. Само за двайсетина години се случи необратимото: вместо Витошкият клин да влезе в бетона, бетонът влезе в планината.

Мутренската паст отхапа от парка къпалня „Мария Луиза”. Трийсет декара зелена площ. Разни фирми си я делкаха, накрая попадна у Волфа. А съвсем накрая - попадна в мъртва зона.

Някога Летният театър (под Семинарията) събираше столичани за концерти и филми - днес събира бездомници. Кликата дари на незнайните силоваци и прилежащата площ. И тя като къпалнята бавно и полека се превърна в змиярник.

Пак същите недосегаеми овладяха гара Пионер и я превърнаха в прашни, неугледни, но за сметка на това огромни строителни магазини. Със съответните машини, кранове, замърсители. Бедните БДЖ доставяха с влакови композиции цимент и пясък. Засичал съм: цяла влакова композиция се влачи към гара Пионер, за да достави на някакъв склад десет торби „Титан”. Кликата даде площи за строителни складове и пред зоопарка. Родители и коли едва смогват да се промушат през палети, барикади, огради. Това, за да знаят децата, че преди животинския свят е съществувал мутренският.

Стадион „Юнак” и бившият колодрум бълват безхаберие. Появи се проект за разширение на стадион „Българска армия” с уширение на подходите и гигантски парк. Автокъща „Капитолия” - на „Драган Цанков”, срещу радиото - се настани върху терена на Царството на огледалата пак с благословията на кликата. Коли с разрешителни запресичаха алеите. Ресторант „Веселото село” разнася автентичен фолклор и автентична миризма на скара. Върху езерото „Ариана” се надвеси кубистичният обем на ресторант, който няма нищо общо с овалния формат на пространството. Знаковият някога ресторант „Тенекиите” - на ул. ”Мусул” и „Велчова завера” - бе даден на частна фирма срещу... две гарсониери. Това по славното време на Тошко Добрев, шеф на любимото дружество на столичното кметство „Софийски имоти”. Язва, която повече от двайсет лета трови района. Рани Борисовата градина. Рани нашето усещане за норма, за уважение на закона и на природата.

Вечно ухилен кмет и неговата клика унищожиха над 10 хиляди декара зелена площ. Една трета от белите дробове на София!

За кожата на Борисовата градина се водиха битки. Нормативни. Видими и невидими. Правни и безправни. Стреляха се дружини. Надхитряваха се юристи. Кликата, защото си пълнеше джобчето, не само не пресече апетита на наглеците - тя го контролираше и обслужваше. Така само за пет години онези триста декара влязоха в частно притежание. Нотариуси с висша благословия издаваха нормативни актове. Десетки договори между кметски отбори и мутренски чети нарязаха на парчета най-вкусните площи от вековния парк и влачат до ден днешен ситуации, които новата управа - Йорданка Фандъкова, арх. Петър Диков и съмишленици - атакува в съда. Колкото и да не вярват скептиците, тъкмо тази кметска задруга ще спаси Борисовата градина. Преди години и Фандъкова, и Диков споделяха с мъка завареното положение. И понеже са особено деликатни, не искаха да ни тревожат с правни главоблъсканици, с начините, по които триста декара отидоха в частния портфейл. Битката за новия статут на парка остана встрани от столичния пулс.

Слава богу, шансовете да си имаме парка в неговата автентичност и нова премяна нараснаха. Дадоха се задания, пари. Появиха се концепции. Забраниха се дейности, отрязоха се апетити. Мутрите се изнесоха под Витоша. Там си издигнаха зидовете, там си монтираха камерите, гардовете и безочието. Там спряха Витошкия клин.

През седмицата стана ясно, че концепцията на „Ковачев архитекти” печели конкурса на Столична община за нов облик на Борисовата градина. Гара Пионер ще се превърне в спортен комплекс, „Мария Луиза” ще заработи, конната база ще се измести в Ловния парк, ст. ”Юнак” ще стане зелен амфитеатър, „Капитолия” - информационен център. Летният театър пак ще събира меломани. Отново ще заухае розариумът, ще се извисят зелени надлези и т.н. Журито препоръча подобрения в проекта.

Надеждата паркът да бъде спасен изригна, както изригна надеждата тарикатите да си лижат тарикатщините. Остава и следствените органи да укрепят надеждата, че който краде от Борисовата градина, краде печал.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи