Младежи работят и почиват в луксозни морски хотели Холдингът „Виктория груп“ се грижи за възпитаници от дома „Майка Терезия“ и ателие „Прегърни ме“

Тръмп разпореди създаването на космическа армия

СЗО обяви геймърството за психично разстройство

Пороят отряза достъпа до кюстендилски села

Кралският монетен двор с менте филиал в село Първенец (ОБЗОР) Бандата секла по 2 британски паунда с отлично качество

Бебе се роди във френски влак, ще се вози безплатно 25 години

Иван Дреновички: Имаме една от най-ниските цени на газа в ЕС

Емануела е за купона в Слънчака

Финландски депутат беше осъден за сексуален тормоз над колежка

Фандъкова: Получени са над 300 сигнали за аварии и завирявания

Камион се заби в цех край Е-80, шофьорът загина

МВР: 172 сигнала са постъпили заради пороя в София Няма преливания на реки, язовирите се изпускат контролирано

200 лв. глоба за шофьор, свалил скоба от колата Промените трябва да бъдат гласувани от Столичния общински съвет

БНТ се извини за прекъсването на мача Белгия-Панама

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 19 юни 2018

Носителят на “Грами” Рой Харгроув: Джаза не можеш да го направиш наполовина, музиката трябва да се лее

 

Нашият гост:
Джазмузикантът и тромпетист Рой Харгроув е двукратен носител на “Грами”. Работи с музиканти като Хърби Хенкок, Оскар Питърсън, Франк Морган и Джаки Мак Т. Лийн. През 1996 г. среща пианиста Чучо Валдес на кубински фестивал в Хавана. Впечатлен от местните музиканти, той решава да събере бенд от кубински перкусионисти и афроамерикански джазмени. Така се появява групата Crisol, с която Рой печели първата си награда “Грами” за най-добър албум Habana през 1998 г. 4 години по-късно идва и втората награда “Грами”,, този път за албума Directions in Music – съвместен проект с Хърби Ханкок и Майкъл Брекър.
Освен богатото си солово творчество е работил по песни на Ди Анджело (в Black Messiah, 2014 г.), Принс, Мейси Грей, Нийл Роджърс, Ерика Баду.
Харгроув е за първи път в България за A to JazZ Festival заедно с квинтета си.
Рой моментално скъсява дистанцията с коментар към интервюиращия:

– Я, какви червени панталони имаш! Навремето с такива играехме хип-хоп.

– С червени?

– Не чак с червени – момичетата ходеха с червени, аз имах сини.

– Значи си бил и танцьор?

– Е, танцьор… Събирахме се с приятелите, баща ми дърпаше мебелите, за да освободи място. През 80-те, като излезе хип-хопът, всички така правехме. Или пък отиваме в парка, постиламе едни кашони и играехме брейк. Аз даже си имах един-два номера – например можех да се въртя на гърба си.

– А на главата?

– Предпочитам да танцувам с крака. Не съм по акробатиките – да взема да си счупя нещо. По-скоро си падах по диското.

– С квинтета пристигнахте в четвъртък. От САЩ ли летяхте?

– Не, от Берлин. Но в днешно време летищата направо те изцеждат с тези проверки, мерки за сигурност… Представи си, взеха ми меда! Бурканче с мед, беше ми подарък от фестивала. Как можаха да ми го вземат!

– За българската публика е удоволствие да чуе на живо Рой Харгроув квинтет, но знаем, че имаш и бигбенд. Кога ще ни гостувате с него?

– Не зависи от мен, а от хората с парите. Ако е до мен – веднага тръгвам с бигбенда. Промоутърите трябва да осигурят парите – това са 20 билета за самолет, 20 хотелски стаи. Сложно е.

– За първи път си в България, знаеш ли нещо за страната?

– Абсолютно нищо!

– Ерика Баду казва, че сте били големи приятели, докато е учила в Тексас. Тя е идвала в България за фестивала “Елевейшън” през 2012 г. Тя не ти ли разказа нещо?

– Ерика Баду е мой човек. Обаче с нея не можеш да си говориш току-така. Тя е голяма звезда. Заета е. От няколко месеца не сме се чували с нея. А и да й звънна, ще говоря с телефонния секретар. Тя после ще ми се обади, но не мога така да й звъня, Ерика няма време за празни приказки.

– А ти имаш ли време за приятелите си?

– Горе-долу. Аз все пак не съм известен като Ерика Баду. Може да се занимавам с музика от по-дълго време, но не съм толкова известен. Тя е в мейнстрийма. Нали знаеш, от едната страна са R&B, хип-хоп, рок, поп музиката, а от другата – джазът, класическата и детската музика. В единия край всичко ти плащат, грижат се за теб, носят ти куфарите, а в другия си сам.

– Мислил ли си да се присъединиш към популярните жанрове?

– Да, имам и такъв опит. Единственото лошо на този свят е, че 80% от цялото изпълнение е шоуто – нещата, които го правят бляскаво, звездно. Музиката е едва 20% от цялото нещо. Трудно е да съм творец в подобна среда. Седя си на сцената и какво правя? – “Туут.” След известно време пак: “Туут.” Вярно, спиш по скъпи хотели, нямаш грижа за нищо, ходиш по купони. Обаче къде е музиката? За някои може да е примамливо. Тълпите, светлините, момичета пищят… Не е за мен тази работа. Би било добре да съчетаеш двата свята, но не виждам как.

– В България имаме една пословица: “Музикант къща не храни.”

– А, не храни! Я виж Джей Зи и Бионсе. Зависи какъв музикант си.

– Някога изпитвал ли си разочарование от професията. Казвал ли си си: “Защо ми трябваше да ставам музикант?”

– Не, никога. В нашата работа единственото тежко нещо са пътуванията. На практика за това ни се заплаща – за неволите и затрудненията, докато стигнем от едно място до друго. Вече като застанеш пред публиката – това си е удоволствие. Да можеш да свириш за хората, да им доставяш удоволствие, да усещаш любовта, която прелива от тях към теб и от теб към тях – за мен това е много по-добро от парите. За това живея.

– Кое е най-любимото ти място за концерт в Европа?

– Не ги обичам тези класации – най-любимо място. В Холандия ми е много приятно да свиря, във Франция, в Италия… Като пътуваш постоянно, и някак губиш представа къде се намираш. От една сцена на друга. Всъщност трябва да ти кажа, че ми е много приятно да свиря в чужбина, извън Щатите. В Америка се случва да свириш джаз, а никой не те слуша. Всички говорят и музиката им е само за фон. Идват, понеже е гот да си бил на джаз концерт. На американците концентрацията им е кратка – не им ли грабнеш вниманието още с първия акорд, край.

– Не всички харесват джаз музиката.

– Да, много хора са ми казвали: “Аз джаз не слушам. Не я обичам тая музика. Много ми е шумна.” Едно нещо знам със сигурност – ако го направиш както трябва, няма начин да не им хареса. Джазът е едно от най-големите предизвикателства за музиканта. Не можеш да го направиш наполовина. Или през пръсти. Музиката трябва да се лее. Ако знаеш какво правиш и го направиш както трябва, ако е истинско, възприемането става органично – музиката прониква в тялото и в душата. Проблемът е, че много музиканти не го правят.

– Винаги си казвал, че музиката идва от душата, от сърцето. Възможно ли е някой, който е низък и лош по душа, да твори красива музика?

– Какво!?

– Ами например някой суетен глупак…

– Познавам много такива, които свирят отлично.

– Или брутален, вътрешно грозен човек…

– Ако е истинско, значи е добро. Дори и да е грозно, ще се намерят хора, които да го съотнесат към личния си опит или да се отъждествят с тази грозота. Което е грозно за един, може да е красиво за друг.

– Съблазнявал ли си жена с музиката си?

– Стига бе! Това звучи зловещо! Не знам, поне никой не ми е казвал. Чакай да помисля. Виж какво, предпочитам просто да правя хората щастливи. А това със съблазняването ми се струва толкова тъмно, злокобно.

Предполагам, че целта ми е да съблазня не едно момиче, а цялата публика с музиката си.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.