Нашият гост:
Джазмузикантът и тромпетист Рой Харгроув е двукратен носител на "Грами". Работи с музиканти като Хърби Хенкок, Оскар Питърсън, Франк Морган и Джаки Мак Т. Лийн. През 1996 г. среща пианиста Чучо Валдес на кубински фестивал в Хавана. Впечатлен от местните музиканти, той решава да събере бенд от кубински перкусионисти и афроамерикански джазмени. Така се появява групата Crisol, с която Рой печели първата си награда “Грами” за най-добър албум Habana през 1998 г. 4 години по-късно идва и втората награда “Грами”,, този път за албума Directions in Music - съвместен проект с Хърби Ханкок и Майкъл Брекър.
Освен богатото си солово творчество е работил по песни на Ди Анджело (в Black Messiah, 2014 г.), Принс, Мейси Грей, Нийл Роджърс, Ерика Баду.
Харгроув е за първи път в България за A to JazZ Festival заедно с квинтета си.
Рой моментално скъсява дистанцията с коментар към интервюиращия:

- Я, какви червени панталони имаш! Навремето с такива играехме хип-хоп.

- С червени?

- Не чак с червени - момичетата ходеха с червени, аз имах сини.

- Значи си бил и танцьор?

- Е, танцьор... Събирахме се с приятелите, баща ми дърпаше мебелите, за да освободи място. През 80-те, като излезе хип-хопът, всички така правехме. Или пък отиваме в парка, постиламе едни кашони и играехме брейк. Аз даже си имах един-два номера - например можех да се въртя на гърба си.

- А на главата?

- Предпочитам да танцувам с крака. Не съм по акробатиките - да взема да си счупя нещо. По-скоро си падах по диското.

- С квинтета пристигнахте в четвъртък. От САЩ ли летяхте?

- Не, от Берлин. Но в днешно време летищата направо те изцеждат с тези проверки, мерки за сигурност... Представи си, взеха ми меда! Бурканче с мед, беше ми подарък от фестивала. Как можаха да ми го вземат!

- За българската публика е удоволствие да чуе на живо Рой Харгроув квинтет, но знаем, че имаш и бигбенд. Кога ще ни гостувате с него?

- Не зависи от мен, а от хората с парите. Ако е до мен - веднага тръгвам с бигбенда. Промоутърите трябва да осигурят парите - това са 20 билета за самолет, 20 хотелски стаи. Сложно е.

- За първи път си в България, знаеш ли нещо за страната?

- Абсолютно нищо!

- Ерика Баду казва, че сте били големи приятели, докато е учила в Тексас. Тя е идвала в България за фестивала "Елевейшън" през 2012 г. Тя не ти ли разказа нещо?

- Ерика Баду е мой човек. Обаче с нея не можеш да си говориш току-така. Тя е голяма звезда. Заета е. От няколко месеца не сме се чували с нея. А и да й звънна, ще говоря с телефонния секретар. Тя после ще ми се обади, но не мога така да й звъня, Ерика няма време за празни приказки.

- А ти имаш ли време за приятелите си?

- Горе-долу. Аз все пак не съм известен като Ерика Баду. Може да се занимавам с музика от по-дълго време, но не съм толкова известен. Тя е в мейнстрийма. Нали знаеш, от едната страна са R&B, хип-хоп, рок, поп музиката, а от другата - джазът, класическата и детската музика. В единия край всичко ти плащат, грижат се за теб, носят ти куфарите, а в другия си сам.

- Мислил ли си да се присъединиш към популярните жанрове?

- Да, имам и такъв опит. Единственото лошо на този свят е, че 80% от цялото изпълнение е шоуто - нещата, които го правят бляскаво, звездно. Музиката е едва 20% от цялото нещо. Трудно е да съм творец в подобна среда. Седя си на сцената и какво правя? - "Туут." След известно време пак: "Туут." Вярно, спиш по скъпи хотели, нямаш грижа за нищо, ходиш по купони. Обаче къде е музиката? За някои може да е примамливо. Тълпите, светлините, момичета пищят... Не е за мен тази работа. Би било добре да съчетаеш двата свята, но не виждам как.

- В България имаме една пословица: "Музикант къща не храни."

- А, не храни! Я виж Джей Зи и Бионсе. Зависи какъв музикант си.

- Някога изпитвал ли си разочарование от професията. Казвал ли си си: "Защо ми трябваше да ставам музикант?"

- Не, никога. В нашата работа единственото тежко нещо са пътуванията. На практика за това ни се заплаща - за неволите и затрудненията, докато стигнем от едно място до друго. Вече като застанеш пред публиката - това си е удоволствие. Да можеш да свириш за хората, да им доставяш удоволствие, да усещаш любовта, която прелива от тях към теб и от теб към тях - за мен това е много по-добро от парите. За това живея.

- Кое е най-любимото ти място за концерт в Европа?

- Не ги обичам тези класации - най-любимо място. В Холандия ми е много приятно да свиря, във Франция, в Италия... Като пътуваш постоянно, и някак губиш представа къде се намираш. От една сцена на друга. Всъщност трябва да ти кажа, че ми е много приятно да свиря в чужбина, извън Щатите. В Америка се случва да свириш джаз, а никой не те слуша. Всички говорят и музиката им е само за фон. Идват, понеже е гот да си бил на джаз концерт. На американците концентрацията им е кратка - не им ли грабнеш вниманието още с първия акорд, край.

- Не всички харесват джаз музиката.

- Да, много хора са ми казвали: "Аз джаз не слушам. Не я обичам тая музика. Много ми е шумна." Едно нещо знам със сигурност - ако го направиш както трябва, няма начин да не им хареса. Джазът е едно от най-големите предизвикателства за музиканта. Не можеш да го направиш наполовина. Или през пръсти. Музиката трябва да се лее. Ако знаеш какво правиш и го направиш както трябва, ако е истинско, възприемането става органично - музиката прониква в тялото и в душата. Проблемът е, че много музиканти не го правят.

- Винаги си казвал, че музиката идва от душата, от сърцето. Възможно ли е някой, който е низък и лош по душа, да твори красива музика?

- Какво!?

- Ами например някой суетен глупак...

- Познавам много такива, които свирят отлично.

- Или брутален, вътрешно грозен човек...

- Ако е истинско, значи е добро. Дори и да е грозно, ще се намерят хора, които да го съотнесат към личния си опит или да се отъждествят с тази грозота. Което е грозно за един, може да е красиво за друг.

- Съблазнявал ли си жена с музиката си?

- Стига бе! Това звучи зловещо! Не знам, поне никой не ми е казвал. Чакай да помисля. Виж какво, предпочитам просто да правя хората щастливи. А това със съблазняването ми се струва толкова тъмно, злокобно.

Предполагам, че целта ми е да съблазня не едно момиче, а цялата публика с музиката си.