Плътско познание с Джилиън Андерсън

НАСА ще строи завод за ракети на Луната

Макрон пред Путин: Дълбоко вярвам, че историята и съдбата на Русия са в Европа

Матю Нимиц: Няма окончателно решение по спора за името на Македония

Кучето Ричи, което откри хероин за 12 млн. лв. Пратката пътувала от Турция за Белгия в ТИР, натоварен с чували теракол

И Зоран Заев беше при папа Франциск (ВИДЕО)

Рахой няма да свиква предсрочни парламентарни избори в Испания

Българин откупи картина за милиони и я върна у нас

25 лева за ден плаж в Гърция Копърки подбиват цените, возят без документи

Китай: От търговска война със САЩ няма да има печеливши

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 26 май 2018

Съдът остави в ареста шефа на КАТ-Благоевград, другият излезе срещу 7000 лева

Нинова в Галиче: Дайте пример на цяла България – изгонете мутрите от властта!

За втора вечер абитуриентите в Благоевград показаха стил и красота на червения килим

Певицата Емилия ранена в катастрофа Пострадал е и годеникът й Жорж Башур, а 19-годишният му син е в критично състояние

Идва ли ново ледено царство?

През новата ера Европа е преживяла два малки ледникови периода

Промените в климата са променяли необратимо живота на империи

Нима е възможно в началото на юли още да ходя с дрехите, с които бях облечена в началото на април? Нима “Замръзналото кралство” и “Ледена епоха” идват на живо?

Когато преди два месеца си купих от разпродажбите тънко якенце тип “пухенка”, спестовната ми приятелка каза: “Защо ти е? Кога ще го носиш, през юли ли?” Позна! Нося го през юли. Още е в актуалната част на гардероба, не съм го качила в надстройката. Както не съм прибрала там и ботите, с които обикновено ходя през есента, зимата и пролетта. Вярно, че се позатопли, но докога ли…

При тези обективни дадености как да не се запиташ: Променя ли се климатът? Някои синоптици през ден ни обясняват, че и през миналата година е било така, а през 1984 г. било още по-студено и въобще е нещо нормално. Но аз съм на достатъчно години, за да знам, че не са прави. Такъв студ в края на юни и юли съм брала само в Прибалтика и в Санкт Петербург (тогава още беше Ленинград), но те са доста по на север, а освен това Балтийско море е студено море. Спомних си как преди няколко години цената на пшеницата подскочи рязко заради летните пожари в Русия и си помислих – какво ли ще стане, ако няколко години поред вали и житото не узрее? Това е, от което истински се страхувам – не от кризата в Гърция. От промяната в климата. А тя е като бедата – идва тихо и без предизвестие.

След новата ера Европа преживява два малки ледникови периода (през III-VIII век и през XIV-XVII век), които съвпадат с тежки години за нейното население – великото преселение на народите, войни, глад и чума. Средногодишните температури били на пръв поглед малко по-ниски от сегашните – само с градус-градус и половина. Но това било достатъчно като цяло климатът да стане по-влажен, а зимата – по-студена. Производството на зърнени култури, особено в Северна Европа, станало не просто нерентабилно, а направо невъзможно. Бурите и наводненията били често явление.

Кулминацията на първото захлаждане била през 535-536 г. Температурите спаднали рязко. Предполага се, че причината за това било изригването на вулкани в тропиците. Византийският историк Прокопий Кесарийски описва този период така: “През тази година се случи голямо чудо: през цялата година слънцето грееше като луна, без лъчи, сякаш бе загубило силата си. То престана да свети както по-рано – силно и ярко. И тогава, когато започна това, сред хората не престанаха нито войните, нито чумата, нито другите бедствия, носещи смърт. Това се случи по време на десетата година от царстването на Юстиниан.”

Много историци изтъкват, че разцветът на Римската империя е свързан със сравнително топло време. Реколтите от пшеница били добри, поддържането на пътищата – по-лесно. Но Римската империя постепенно изпаднала в стопанска и демографска криза. Питате защо? Средният римски гражданин, особено в провинциите, докъдето кървавите борби за върховната власт не достигали, живеел добре и колкото и странно да изглежда това на днешния човек – се отдавал на пътешествия и балнеотуризъм. Отглеждането на много деца пречело на удоволствията, затова многодетните семейства излезли от мода и започнали да намаляват още по времето на първия император – Октавиан Август. Известни са неговите призиви към сенаторите да бъдат отговорни към класата си и да имат много деца – като своите деди. Прагматичният му наследник Тиберий не си губел времето с приказки, а директно започнал да раздава детски надбавки. Както всички знаят, това не спасило империята. Не помогнала и политиката за даване права на римски граждани на жителите на провинциите, провеждана последователно от редица императори. Защото и в римската провинция искали да живеят като римляните. В един прекрасен момент хубавото време свършило (в прекия и в преносния смисъл), от север нахлули варварите. За разлика от римляните, докато слънцето греело по-ярко, тяхната численост доста нараснала. А настъпилият студ заедно с жаждата за злато ги подгонили на юг. “Помогнали” и хуните, които през IV век ударили Централна Европа.

Студеното време направило много от римските пътища, особено в планините, непроходими, а слабото слънце пречело на пшеницата да узрее. Настъпил глад. Населението на Южна Европа намаляло от 20 на 10 милиона за времето на първия малък ледников период. Дошла и чумата. Интересното е, че бактерията, която я предизвикала, е същата като тази, която векове по-късно, по времето на следващия малък ледников период, ще донесе в Европа „черната смърт“. Пандемията по времето на Юстиниан погубила 100 милиона души в Средиземноморието и Европа, а „черната смърт“ от Късното Средновековие унищожила една трета от населението на континента.

Експертите спорят дали между двете неща – чумата и застудяването, има причинно-следствена връзка, но фактите са налице.

Като причина за втория малък ледников период се сочи забавянето на Гълфстрийм. Според летописците след 1310 г. Западна Европа преживява истинска екологична катастрофа. Летата от 1312 до 1315 г. били студени и дъждовни, а зимите – сурови, което довело до измръзване на реколтата и погиване на овощните насаждения в Англия, Шотландия, Северна Франция и Германия. Дори Северна Италия не била пощадена от студа. Липсата на храни довела до Големия глад в Западна Европа през XIV век (покосил една четвърт от населението на Европа – главно в Северна и Западна Европа), криза във феодалното стопанство, възстановяване на ангарията и съответно до избухване на селски въстания.

Студени и дъждовни били летата и през целия XV век. Следващият век бил междуледников, защото температурите, макар и малко и както се оказало – за кратко, се повишили. През XVII век студът се завърнал. От 1621 до 1669 г. дори Босфорът замръзвал. По същото време в Европа се води и опустошителната Тридесетгодишна война (1618-1648 г.). Предполага се, че последиците от нея и лошите реколти са сред причините за ожесточаването на лова на вещици. Все някой трябвало да е виновен за този гняв Божи.

Тежките условия обаче подтикнали научния прогрес. Високата смъртност и природните катаклизми естествено направили популярни всякакви учения, особено тези, свързани с края на света. Но също така и алхимията и астрологията. Естествено, развивала се и метеорологията. Всичко това не можело да не намери отражение и върху изкуството. Това, което прави цигулките на Страдивариус уникални, е не толкова неговото майсторство, колкото дървесината. Тя била добита от дървета, преживели климатичните промени през малкия ледников период. Годишните им кръгове били различни и това било причината за неповторимото звучене на цигулките, направени от тях.

Хората потърсили друг източник на енергия и го намерили във въглищата. А също така и нови континенти. Има изследователи, които свързват заселването на Америка с последиците от малкия ледников период – Бог изоставил Европа.

Така че климатът влияе върху развитието на света. Неслучайно се говори за климатично оръжие.

Но това е вече друга приказка.

Текст под снимки:

От картините на фламандския живописец Питер Брьогел Стари се вижда, че преди няколко века в Европа хората ходели с дебели дрехи и шапки дори през лятото, а зимите били сурови.

Юстиниан със свитата си – мозайка от Равена. На десетата година от царуването му слънцето почти угаснало.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.