Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Столтенберг: НАТО не прави нищо в България, ако тя не го поиска

НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска. Българите решават какво правим съвместно в страната ви. Всички трябва да разберат, че НАТО е тук за да защитава всички съюзници, включително България на принципа “един за всички-всички за един”. Не виждаме непосредствена заплаха за нито една държава-членка на НАТО, в това число за България. Това заяви в интервю специално за БНР генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

“Въпреки това, живеем в променена и по-опасна среда на сигурност. Тя се дължи на заплахата от ИДИЛ на юг, на насилието в Ирак, Близкия изток и Северна Африка, което вдъхновява за терористични атаки в собствените ни държави – видяхме го в много европейски страни, включително в България. После идва съвсем различната заплаха от Изток, където виждаме една по-нападателна Русия, която от години инвестира значителни суми за отбрана и тежко въоръжение. Тя демонстрира желание да използва сила, за да променя граници като анексира части от територията на съседна държава. Случаят с Крим е първият от края на Втората Световна война насам. Затова трябва да се адаптираме към по-опасната среда на сигурност. Точно това правят заедно България и НАТО” заяви Столтенберг.

Той отбеляза, че на срещата в Уелс всички страни са се съгласили, че е необходима промяна в отбранителните планове. “Мога да кажа, че всички – включително и България – се съгласихме, че средата за сигурност е променена. Както на юг, така и на изток. Това е причината да инвестираме в отбрана. Увеличаваме и военното присъствие в източната част на Алианса. Откриваме нови малки командни центрове в Балтийските републики, Полша, Румъния и България. Това не са военни бази, а центрове, които ще установят по-добра връзка между националните сили на България с многонационалните сили на НАТО. Вярвам, че няма противоречие между силната отбрана и диалога. От опита ми като премиер на малка съседна на Русия държава, знам, че успяхме да поддържаме добри всекидневни контакти с Русия не въпреки, а именно заради членството на Норвегия в НАТО”.

“България сама решава от какво натовско оборудване или присъствие има нужда. Всички източноевропейски съюзнички поискаха повече военно присъствие, включително България. Става дума за повече учения и за вече споменатия команден център с 40 души персонал, половината от които български офицери”, поясни Столтенберг.

Според него решението на САЩ да предислоцира тежко въоръжение в България е взето на двустранна основа чрез споразумения със съответните държави, където отива тази техника. Но целта на това преместване на машините е те да участват във военни учения в 7-те страни. Всъщност държавите скоро могат да станат и повече. Разбира се, за САЩ постоянното превозване и връщане на тежко въоръжение през Атлантическия океан всеки път, когато се провеждат тренировки, е много скъпа и неефективна процедура. Ето защо, причината за предислоцирането в Европа, е улесняването на ученията. За мен е важно, когато има по-напрегната среда за сигурност, да отвръщаме по отбранителен и пропорционален начин.

Генералният секретар на Алианса коментира и вариантите пред България, която е изправена пред модернизация на военновъздушните си сили. “За НАТО е предимство, когато е на лице повече взаимосъвместимост в различни сфери, включително когато става дума за военновъздушните сили. Това улеснява общата работа на различните държави-съюзнички. НАТО извършва много съвместни мисии по наблюдение на въздушното пространство – така наречените “Ер Полисинг”. Имаме присъствие в много страни – в такива, които имат собствени военновъздушни сили и в други – които нямат. Няма непосредствена връзка едното с другото. Разбира се – колкото по-силни са българските военновъздушни сили, толкова по-добре и аз бих го приветствал. Така НАТО става още по-силен”, заяви той.

За Гърция генералният секретар заяви, че е много надежден съюзник. Правителството и парламентът ясно заявиха, че не обвързват сегашните проблеми на дълговата криза с твърдия им ангажимент към НАТО. Разбирам много добре, че гърците са изправени пред труден момент и проблеми, свързани с бъдещето на еврото. Но вярвам, че правителството и народът на Гърция ще продължат да бъдат надеждни съюзници в бъдеще. НАТО има военна база в Гърция. Според Столтенберг организацията не би трябвало да се намесва, ако гърците свършат парите, дори и за кратък период от време.

“Тези проблеми ще станат още по-трудни, ако започнем да си разменяме ролите с други международни институции. ЕС, ЕЦБ и МВФ се занимават бюджетната, финансова и икономическа криза в Гърция. НАТО носи отговорност за колективна отбрана. Продължаваме да работим по това с Гърция, която ясно подчерта, че няма да обвързва членството си в НАТО с проблемите си с ЕС. Надявам се, вярвам и подкрепям всички усилия за намирането на решение. Но то ще бъде още по-трудно, ако аз или НАТО започнем да се месим”, заяви Столтенберг.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.