ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале”

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Вицепремиерът Ивайло Калфин пред “Труд”: Гръцката политика играе ва банк

Съдебната реформа трябва да бъде убедителна, за да я подкрепим

Ако БСП не иска да си партнира с нас, да го каже ясно

– Как ще отекне у нас гръцката криза, г-н Калфин?

– Гърция е един от основните ни икономически партньори. Теоретично българите, които работят там, може да се върнат. Имаме трудов аташе в посолството ни в Атина – г-жа Димитрова, тя е в контакт със сънародниците ни. Тези, които постоянно живеят там, са около 120 000 души. През лятото стават около 200 000. Проучванията ни са, че на този етап е малко вероятно да има масово завръщане.

– През 90-те години ние наляхме трудов ресурс в южната ни съседка. Може ли сега средно чиновническо българско семейство да си позволи домашна помощница от Гърция?

– Гръцката икономика е доста по-развита от българската. Това, че Гърция фалира, не значи, че е бедна. Икономиката й има много потенциал, така че ние по-скоро трябва да стягаме нашата икономика и да видим как ще догоним гръцката.

– Коя е по-сериозната заплаха за България – евентуалното изтегляне на инвестиции от региона или връщането на българските работници, което би увеличило безработицата у нас? Вие не вярвате, че ще се върнат, но те на никого не са се обаждали, когато са заминавали, едва ли ще го направят, когато се връщат.

– Това е така, но ние ще ги видим, когато се запишат в бюрата по труда и започнат активно да търсят работа. Голямата опасност за България, мисля, е в геополитически план, не толкова в икономически. Затова за нас е важно да наблюдаваме какво става в Гърция. Не бих искал да казвам – да търсим ползи, защото не трябва да се търсят ползи от проблемите на съседите.

– Гърците са измислили демокрацията, самата дума е гръцка, но как на този фон ви изглежда натискът отвън върху гърците преди референдума да гласуват “правилно”?

– За пръв път виждам референдум, за който няма и една седмица за агитация, а и не съм убеден, че гърците, които са гласували, познават добре споразумението, което предлагаше ЕС. Това беше в голяма степен емоционално гласуване – и в едната, и в другата посока: “за” или “против” програмата на ЕС, това не е “за” или “против”

ЕС. В Гърция няма настроения за излизане от ЕС.

– Това го заяви и гръцкият премиер Ципрас.

– Да, но сега трябва да каже каква му е идеята за справяне с кризата. Вярно е, че по отношение на Гърция бяха направени много грешки – и от самите гърци, и от кредиторите, но не мисля, че Ципрас може да очаква след референдума проблемите на Гърция да се решат ей така – да се отпишат дълговете и всичко да си дойде на място. Гърция я чакат трудни времена.

– Затягането на коланите, което препоръчваше ЕС, не даде резултат. Гърците може и да не са разбирали споразумението с кредиторите в детайли, но пък в детайли разбираха какво изпитаха от “лекарството”, което им предписваха до този момент.

– Това е така. Особено първите действия на Тройката бяха много сбъркани. На практика върху Гърция се изпитваше нова политика. От Гърция се искаше за месеци да направи реформи в пенсионната и данъчната система, искаха се драстични съкращения и икономиката в един момент блокира. Факт е, че рецептата не беше добра, но е факт, че в Гърция влязоха много милиарди, както и че тези, които са ги дали, нямат готовност да ги отпишат просто така. Ще припомня, че в момента, в който предишния път бяха отписани част от гръцките дългове, се разклати Кипър, защото кипърските банки имаха много инвестиции там. Сега дълговете са още по-големи и при отписване трябва да очакваме проблеми при кредиторите.

– Възможно ли е гръцката криза да доведе до геостратегическо прегрупиране в Европа? Виждаме засилването на руския фактор.

– В Гърция икономическите аргументи вече са изчерпани. В момента изцяло действа геополитиката и Гърция разчита на това – че ЕС няма да я изостави, че за него тя е изключително важна. В голяма степен гръцката политика играе ва банк.

– ЕС има ли защитни сили в случаи като гръцката криза?

– ЕС и по-скоро еврозоната не е готова за подобни кризи – то се видя. Видя се, че липсват инструменти, липсват политики. Когато имаш една валута, трябва да имаш готовност и за фискални трансфери в различни части на тази обща валута – да можеш да пренасяш бюджетни средства. И трябва да имаш и наднационални политики. Това в еврозоната го няма. Или еврозоната ще приема наднационални решения, или ще се разклати силно.

– Липсата на единна политика при наличие на единна валута не е ли слабост на ЕС? И как, при положение че нациите са суверенни, би била възможна единна политика?

– Единната валута има икономическа логика, която води до политически съюз. Не може да имаш единна валута и тотално различни данъчни системи и икономически политики. А както се видя, не може да се разчита само и на добро желание и координация. Трябва да има решения, които да се вземат наднационално. Всяко решение си има цена – единната валута има такава цена.

– Да, но ние ,”малките”, сме уязвими. “Големите” винаги ще ни “бият”.

– Да, “малките” сме уязвими, ако се мерим по брутен продукт, по население или по нещо друго. Когато участваш в съюз от 28 държави, твоят глас звучи достатъчно силно и имаш възможност за повече влияние, отколкото ако седиш встрани. България трябва да влезе в еврозоната, макар че това не е предстоящо. Ние обаче трябва да се готвим – да си оправим икономиката, за да стане конкурентна.

– След евентуален Grexit да не последва Brexit – излизане на Великобритания от ЕС?

– Напротив, те ще се радват, ако Гърция излезе от еврозоната, позицията им може да е: ние казвахме ли ви, че в този съюз трябва да има повече национални и по-малко общи решения. Ако Гърция излезе, това по-скоро ще е аргумент Англия да остане в един по-хлабав съюз.

– АБВ не саботира ли съдебната реформа, като отказва да участва в промяната в конституцията? Партньорите ви в управлението може да кажат, че не играете честно, защото “вашата” пенсионна реформа мина.

– Пенсионната реформа е на кабинета, не е “наша”. За да мине, аз потърсих максимално съгласие – и в обществото, и в политическите сили. Това се видя при гласуването в парламента. Съдебната реформа трябва да бъде убедителна. Не може само със смяна на Висшия съдебен съвет да се решат автоматично всички проблеми. Ние имаме наш проектозакон за съдебната власт. Няма как да дадем подкрепа за нещо, в което не сме убедени чрез диалог.

Когато има идея за коренни промени в някоя система – било здравната, образователната, съдебната, би трябвало да има разговори от експертно до политическо равнище. Трябва да се чуват различни аргументи, да се покаже желание от съответния министър да вземе най-доброто и от другото предложение. Ние имаме конкретни предложения, затова сме в правителството – за нас е много важно няколко реформи да се случат със съгласие. Ние не участваме, за да блокираме, а за да стимулираме диалог и съгласие по важни за страната теми. Не може да подкрепим проекти за реформи само защото са внесени от мой колега в правителството.

– Вие сте и зам.-председател на АБВ, как ще се яви партията на местните избори?

– По отношение на кандидатурите за кмет – ще издигнем собствени или ще търсим взаимодействие основно в левия спектър. Но не бих казал, че има особен ентусиазъм в БСП за подобно взаимодействие. Те препращат въпроса на местно равнище. Но не може да те ругаят на централно ниво и да имаш нормален диалог на местно ниво. Трябва да помислят как се отнасят към коалиционните си партньори. Ако не им трябва такова партньорство, да го заявят ясно, няма смисъл да си късаме нервите.

Стремежът ни е да имаме собствени листи за общински съветници във всички общини. АБВ е млада партия, създадохме се пред година. Идеята ни е да направим листи с млади, способни и амбицирани хора, които да променят малко вятъра и в местната политика.

– Полският опит показва, че когато в търсенето на млади и амбициозни кадри се отиде твърде далеч, се стига до 2% резултат. Толкова взе красивата Магдалена Огурек.

– В полската левица има високомерие, отделните парти не искат да си говорят. Най-голямата, която има 7-8% в парламента и не участва никога в управлението, отказва да води политически диалог с другите. И резултатът е налице. Мисля, че в България трябва да тръгнем по друг път. Да, имаме различия и те са свързани с политиките. Пак ще напомня, че след като се смени ръководството на БСП, оттам чуваме неща, които и ние говорихме. Е, защо трябваше да ни изключват?!

Нашият гост:

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Депутат от БСП в 37-ото и 40-ото народно събрание и от Евролевицата в 38-ото народно събрание. Вицепремиер и министър на външните работи (2005-2009 г.) в кабинета на Сергей Станишев. Евродепутат от БСП (2009-2013 г.) Депутат от АБВ в 43-тия парламент.

Вицепремиер и министър на социалната политика. Зам.-председател на партия АБВ.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.