- Г-н Петров, колко са инвестициите на Европейския социален фонд (ЕСФ) в т.нар. приобщаване на маргинализираните общности към трудовата заетост, образование, социални и здравни услуги?

- Над 80 млрд. евро за последните 25 години. Средно държавите членки са разпределили 25% от общия бюджет на ЕСФ (20 млрд. евро) за мерки, насочени към социалното приобщаване. Това значително надвишава дела от 20%, който се изисква за всяка държава членка на Европейския съюз. Освен това въз основа на партньорските споразумения държавите решиха да разпределят 20 млрд. евро от средствата, отпуснати им от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за приобщаващ растеж, в това число 10,8 млрд. евро за насърчаване на приобщаването и борбата с бедността.

- Как ще бъдат използвани тези пари от ЕС в периода 2014-2020 г.?

- Идеята е включване на роми при планирането на оперативните програми. Това е най-успешната и печеливша практика за приобщаването им. Както и участието на роми в комитетите за наблюдение при изпълнението на един или друг проект. Предизвикателствата тук са: необходимост от засилване на координацията на национално ниво и повече експерти с по-голям капацитет в общините по ромските проблеми. Ползвам възможността да оглася един почин в Германия, чрез който няколко федерални провинции предоставят подкрепа на местни органи, ромски общности и общности на синти. Например провинция Баден-Вюртемберг сключи държавен договор с Националното сдружение на немските синти и цигани за създаване на съвет по техните проблеми. Малцинствата участваха в него и им беше предоставена държавна помощ от 500 000 евро за една година.

- Участвахте в Деветата среща по Европейската платформа за приобщаване на ромите. Какви проблеми бяха изтъкнати там?

- Най-вече, че въпреки всички усилия на европейско и национално равнище, въпреки влязлото в сила антидискриминационно законодателство, дискриминацията срещу ромите продължава. Беше официално заявено, че на антициганските настроения трябва да се гледа като на специфична форма на расизъм. Участниците в този форум определиха антициганските настроения като първопричина за маргинализацията на ромите, която пък снижава силно ефективността на политиките в тяхна защита. Борбата срещу всички тези форми на антицигански настроения трябва да започне в образованието. Защото ромските младежи стават жертва на дискриминация най-вече в училищата, често пъти в много ранна възраст.

- Какво се договорихте с еврокомисар Юрова в Брюксел на 25 юни?

- Ще оглася най-важното от разговорите ни с г-жа Юрова, а то е, че практиката европейските пари за интеграцията на ромите да бъдат поверявани на правителството на България и на разните родни НПО-та ще бъде прекратена. От 2016 г. нататък средствата за подпомагане на добруването на циганите у нас ще бъдат пренасочени към IRU и Световното ромско правителство. Само те ще имат правото да се разпореждат със сумите в евро. Механизмите за кандидатстване и отпускане на средстава предстоят да бъдат уточнени. Спирането на европарите за циганите по посока на българските иституции цели да се преустановят корупционните схеми и кражбите при усвояването на помощите за ромите. Тук няма място за обида. Освен за България новата практика ще бъде задължителна и за всички страни от ЕС с проблеми с циганите. Предстои да влезе в сила и практиката в държавите членки на ЕС да заработят медиатори, които ще обгрижват малцинствата и ще бъдат подчинени на ЕК.

- На фона на всичко това как ще коментирате антициганските протести в Гърмен и кв. “Орландовци”?

- Моля ви не толерирайте ромите, ако искате напрежението между тях и българите да бъде овладяно и да не се превърне в сблъсък с непредвидими последици!
Вижте, в България спрямо ромите трябва да бъде приложена германската практика - без труд и образование - никакви социални привилегии и права!
Равнопоставеност пред закона за всички граждани на републиката без разлика на етнос е второто правило, което трябва задължително да заработи у нас. Не може да обитаваш къща без акт за собственост и адресна регистрация, както и да живееш в една държава, без да плащаш данъци и осигуровки, което е честа практика сред българските цигани.
Има и още нещо недопустимо - циганите да бъдат използвани за решаването на политически и партийни междуособици. Това не бива да бъде допускано от българските политици. В момента политически кръгове се опитват да провокират етнически сблъсъци с едната цел - управляващото мнозинство да бъде отстранено.

- Как ще коментирате отказа на останалите без къщи цигани от Гърмен да бъдат настанени в общински жилища и тяхното желание да продължат да битуват като катунари?

- Социалният статус на ромите в Гърмен не позволя да приемат протегната ръка на държавата. Казано простичко - беднотията, недоимъкът, заради тях е и това необяснимо на пръв поглед поведение. Те изпитват истински ужас от вероятността да плащат каквито и да било сметки, които несъмнено ще ги налегнат, ако приемат предложението на държавата да отидат в нормални къщи.

- Как може да се реши този проблем?

- Ромите и държавата трябва да седнат на една маса и да приемат стратегия за генерално решаване на жилищния проблем на българския циганин. Да осигуриш покрив на ромите от Гърмен е добра идея, но е работа на парче. Ами ако този проблем пламне и в много други села и градове? Какво правим тогава?

Нашият гост:
Илия Петров е министър по преодоляването на последствията от Холокоста в Световното ромско правителство и депутат в т.нар. Международен ромски парламент.
С еврокомисаря по правосъдието и етническите въпроси Вера Юрова той договори да се спре потокът европари към разни неправителствени организации и правителството на България и той да мине под контрола на Международната ромска организация (International Romani Union - IRU) и Световното ромско правителство.