„Беше януари 2014 г. Тогава лекарите ми поставиха диагнозата - рак на дебелото черво в трети стадий. Спомням си, че бе в края на един работен ден, вървях към вкъщи и преживях един от двата най-трудни мига в живота ми. Предстоеше ми да съобщя на съпругата и четирите ми деца: „Аз имам рак“. А едното от тях бе само на три годинки. Истински ангел“.

Това разказа пред „Труд“ англичанинът Нийл Хауи, преживял рак на дебелото черво. И продължи изповедта си: „Трябваше много внимателно да кажа диагнозата на близките ми, без да разкривам, особено пред децата ми, подробности за предстоящото продължително лечение. Не исках и да ме виждат в болницата. Когато й съобщих, жена ми се вцепени. Тя обаче бързо успя да се мобилизира. Не спря да ме подкрепя нито за секунда.“

40-годишният мъж се подлага на химиотерапия през април м. г. „Да, никак не е лесно да отидеш в болница и да се лекуваш шест месеца. Но въпросът не е в извършването на терапията, а как ще продължиш след нея. Защото тя буквално те сваля долу, на земята“, с горчивина изрича мъжът. Най-важното е да имаш мотивацията не само да приемаш медикаментите, но и да вярваш, че те ще ти помогнат, допълва той.

Неговата цел става Лондонският благотворителен маратон. Иска да го спечели, за да помогне на други като него. „Тук дойде и вторият най-тежък момент в моя живот - химиотерапията приключи през август, а през септември трябваше да започна да тренирам. Нямате представа обаче колко е трудно да тичате в гората, когато не усещате краката си... Трябва да изминат между 3 и 6 месеца, докато тялото ти се изчисти от антитуморните лекарства. Не чувствах нищо, а си повтарях, че трябва да бягам, да тренирам и просто започвах да тичам. Всъщност започнах да се подготвям с един приятел от българското посолство. Беше много, много трудно. Двамата се насърчавахме един друг“, спомня си Нийл.

И той печели Лондонския маратон.

Нийл разказва, че пациентите непрекъснато чуват хубави неща за новите онкомедикаменти, за успешното, но тежко лечение, но
повечето от нещата са им непознати и неясни.

„Болният иска да му бъде обяснено просто - какво го чака и какъв ще е ефектът. Аз самият също не бих си направил много изследвания, ако те не ми бъдат обяснени. Дори бих отказал и лечение“, дава пример той.

Болните като него настояват изследването за рак на дебелото черво – колоноскопията, да бъде лесно достъпно, особено за хората над 50 години и тези, които са с наследствена предразположеност към болестта. „Тези хора трябва да се насърчават от специалистите да се преглеждат често. Аз самият ще продължа да подпомагам благотворителните каузи в името на борбата с рака, който се появява в толкова много видове...“, каза още Нийл.

След терапията здравето е най-важното нещо в живота му, както и семейството му. „Усещането е все едно сте се събудили от алармата и сякаш е нужно точно това да се случи, за да си кажеш - хей, какво правиш, как живееш? Животът не трябва да е само работа или само семейство и удоволствия. Той трябва да е всичко. Затова се налагат промени“, сподели Нийл.

Неговият съвет към българите чрез „Труд“ е, ако хората усетят, че им се случва нещо нередно, да отидат да се прегледат. Защото най-лошото, което могат да направят, е, да не сторят нищо. „Сега не мога да си простя, че се забавих с няколко месеца, преди да стигна до доктора. Пиех обезболяващи хапчета и си казвах - днес имам много работа, друг път ще се изследвам. Така беше три или четири месеца, докато жена ми не ми се скара и отсече: „Отиди и разбери какво става с теб“. Ако бях отишъл по-рано, щях да съм с рак във втора фаза, а не в трета...“, завърши мъжът.