Какво печели България от участието си в банковия съюз Той налага единни правила, надзорен механизъм и система за преструктуриране на банките

Пчеларка твори изящество от восък Деяна Такиева създава свещи и фигурки като хоби покрай отглеждането на 400 пчелни семейства

На 21 май 2018 да почерпят

Българин арестуван в Марсилия – имал материали, годни за сглобяване на бомба

Почина световноизвестната оперна прима Христина Ангелакова

“Левски” на бараж за Лига Европа

БСП и ГЕРБ на балотаж за кметския пост в Галиче

И при храната има мода Кои са основните кулинарни трендове

Катастрофа между камион и товарен микробус край Монтана Един човек е пострадал

Медиците от болницата в Ловеч излязоха на пореден протест

Графа е първият, който се раздели със свой талант в „Гласът на България“

Стоичков срещу Зидан в Париж

Прогнозата на Светлана Тилкова – Алена за кралската сватба: Кармична разплата тегне над брака на Хари и Меган Принцът се жени без да е сигурен, а новата херцогиня на Съсекс ще се дразни на характера му

Отровни слухове текат от чешмите в София В норма са всички проби, увериха институциите, отговорни за проследяването и контрола

Ивет Лалова първа на 200 метра в Турция

“Шпигел”: Защо източноевропейците са толкова против да помагат на Гърция

От всички страни в Европа източноевропейските са най-строги към Гърция. Балтийците, словаците и словенците преодоляха своите кризи с драстични икономии. Сега те не искат повече да плащат за една по-богата страна, пише в коментар списание “Шпигел”. 

Когато става въпрос за Гърция, Далия Грибаускайте изглежда раздразнена от доста време.

Тя е президент на Литва, а до 2009 г. беше европейски комисар за финансите и бюджета. Най-накрая тя намери в Брюксел съвсем ясни думи, след като Алексис Ципрас профуча край нея с усмивка на победител. Тя остро заяви по микрофона: “Беше ни обещано днес да получим нови предложения. Но за Гърция “днес” все означава “маняна”. В Европа обаче тя не може все да казва “маняна”.

Едва ли някъде в еврозоната критиките срещу правителството на СИРИЗА и неговото поведение в преговорите са толкова сурови, колкото в източноевропейските страни членки на еврозоната Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения. През последния четвърт век те извършиха цели два пъти болезнени реформени процеси и днес се гордеят с постигнатото.

Още преди 25 години, когато бяха част от съветската половина на света, те споделиха тази съдба с всички, които принадлежаха към този блок: една колкото неефективна, толкова бюрократична и репресивна държава, непечеливша, тромава икономика, бедност, изолация.

Но в началото на новото хилядолетие те пожънаха плодовете на тези усилия: Естония например се разви като средище на информационните технологии, Латвия и Литва станаха центрове на търговията между Русия и Скандинавия. Стабилният растеж на Словакия се основава на инвестиции в автомобилната промишленост – “Киа” и “Фолксваген” оценяват висококвалифицираната работна ръка и ниското заплащане. Словения още от времето на Югославия беше продуктивен център.

После обаче дойде икономическата криза от 2008 г., растежът само за няколко месеца премина в спад. В Естония например растежът преди това беше над двайсет процента, а през 2009 г. се сви до 14 процента.

И източноевропейците не се пестяха. “Предстои ни година, през която всеки ще бъде засегнат от икономическата криза”, заяви тогава президентът на Латвия Валдис Затлерс. Там, както и в други страни правителствата наложиха на своите народи намаляване на заплатите с до 40 процента плюс съкращения на работни места и орязване на разходите в социалната система. Словакия отслаби защитата на заетостта, Словения осъществи важни банкови реформи. И никой не протестираше. “Още не сме свикнали толкова с благоденствието”, обясни веднъж търпеливостта на източноевропейците шефът на полската национална банка Марек Белка. Освен това преди няколко години те установиха от личен опит, че могат да преодолеят кризата с реформи, които си заслужават страданието.

Днес бюджетът на балтийците е един от най-здравите в ЕС, дългът на Естония е едва десет процента от нейния брутен вътрешен продукт. Безработицата намалява, икономиката расте. Като членове на еврозоната източноевропейците дават своя принос за спасителния фонд Европейски стабилизационен механизъм и сега те трябва да отделят пари за спасяването на страна, в която средната заплата е почти двойно по-висока от тази в Латвия.

Тази перспектива се посреща с недоволство. “Четири месеца се опитвахме да уважаваме предизборните обещания на СИРИЗА”, каза словашкият финансов министър Петер Кажимир. “Когато някой обещава да сваля звезди и не може да изпълни това, не трябва да обвинява когото и да било другиго”, заяви той.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.