Новият начин на субсидиране на билетите може да убие провинциалните театри

Мислите си, че театралните директори и подопечните им артисти живот си живеят? Че сезонът свършва и от 1 юли до есента - пей сърце? Че два месеца плажът, чадърът и разхлаждащият коктейл са тяхната сцена, вдъхновение и порив? И през септември - хоп, премиера, зрители, приходи?

Чисти фантазии. От 25 години реформираме не само държавата и живота в нея. Четвърт век културата и в частност т.нар. живи изкуства минават от реформа в реформа. Или поне в корекция на реформата поради нейната неприемливост. Закриваха се, обединяваха се или се префасонираха театри, оркестри, опери и балети все с доброто намерение да живнат, да радват и зрителя. Така де, не може само с бахура…

От 2011-а сценичните изкуства у нас са в т.нар. най-добра реформа. Защото по едно перо си осигуряват работните заплати (т.нар. система СЕБРА), а по второ - срещу всеки продаден билет идва държавна субсидия. С нея се осигурява работата на трупата, а евентуално и допълнителни стимули.

В началото се чу гръмко „ура”. После - още по-гръмко „против”. Защото многото билети не означават качество. Директорите толерираха касови постановки, залите се напълниха, а за капак се роди „мечкарството” - канят нашумели актьори (най-вече от тв екрана) в по-малките трупи, за да примамват зрители.

Нововъведението процъфтя, но реформата зацикли. Просто през 2013-а дойде друг министър на културата. Когато Петър Стоянович все пак си тръгна и Вежди Рашидов се върна отново във ведомството, се оказа, че няма пари, които да покрият дължимата държавна субсидия. Упреците към връзката „билет - субсидия” се засилиха и се зададе… реформа на реформата.

Този път зависимостта ще е от спечелените левчета. За всяко от тях - по 2,50 и 3 лв. за драматичните, драматично-куклените и куклените театри, по 6 лв. за филхармонии, опери, музикално-балетни центрове и фолклорни ансамбли, по 4 лв. за Софийската опера и балет, музикално-драматичните театри, театрално-музикални центрове и експериментални институти и по 8 за симфониетите. Проектът и мотивите за него са в сайта на Министерството на културата (МК).

Директорите на трупите все още плахо коментират. Ресорният зам.-министър Боил Банов ме увери, че този модел работи добре в Европа, че е „либерален, ясен и прогнозируем”. А промяната се налагала от обществената нагласа, че „досегашната система е вредна за развитието на сценичните ни изкуства”.

Добре, ще я сменим. Но щом сега на МК му е трудно да изплати дължимите суми на трупите, как ще го прави по новия модел, който предполага по-високи субсидии? Не съм сигурна и в справедливостта му - как един извънстоличен театър да вдигне цената на билетите, като ще прогони част от публиката? Ами, казва г-н Банов, с по-ниски цени (вече няма да има забрани във формирането им) и повече представления. Но повече представления има при потенциални зрители. А къде са те в изпразнените от жители градове? И в крайна сметка - да живеят ли живите изкуства у нас, или да продължат едва да оцеляват.