КАЛОЯН АНГЕЛОВ

Лятото дойде и българите мислят как да използват своите отпускарски дни. Един от начините е да се включат в движението “Опознай България - 100 национални туристически обекта” и да посетят поне част от уникалните места, за да усетят красотата на страната ни. Движението се организира от Българския туристически съюз.

За любителите на кръчмите има и движение “100-те национални кръчми”, което е идея на Димитър Борнутев и Николай Янински.

По официални данни от 2014 г. участниците в “Опознай България - 100 национални туристически обекта” са 655 000 хиляди. През миналата година 1679 души се сдобиват с бронзови значки (25 обиколени обекта), 1008 - със сребърни (50 обекта), 246 - със златни (100 обекта) за събрани печати. Още 45 участници са със златни значки от колекциониране на марките на движението. Веднъж годишно се организира томбола с голяма награда Dacia Logan за някой, събрал 100 печата и Dacia Sandero за колекционер на 100 марки от възможните 212 обекта. От туристическите обекти най-много се посещават Рилският манастир, Шипка, всички пещери и Националният исторически музей. Според изпълнителния секретар на Българския туристически съюз Венцислав Удев музеите в Елхово, Тутракан и Малко Търново са най-малко посещавани. Потърсихме ги, за да ни разкажат защо туристите не се спират в тях. Оказа се, че тъй като са далеч от главните пътища, основният поток посетители там са именно хора с книжки на БТС. Повечето от тях са семейства с деца до 18 години.

Има и чужденци, които обикалят България и събират печати. Основно те са руснаци и британци, смятат от туристическите обекти. Според Венцислав Удев обаче най-голям интерес към движението проявяват сърбите и македонците.

Наесен министърът на културата Вежди Рашидов ще обяви 50% отстъпка от входните билети на всички обекти за притежателите на книжки с печати. "Това ще е най-големият стимул за туриста", сигурен е Удев. По този начин ще се облекчи бюджетът на туриста за входни такси. В момента Боянската църква и Националният археологически музей са с билети на стойност 10 лв., а Националният исторически музей с повече - 20 лв.

От малките музеи, където билетите са евтини, обаче не посрещат с радост новината. “Не, не съм съгласна. Цените на музеите в България са минимални, отстъпката би ги приравнила с ползване на тоалетна в български курорт”, казва Ивелина Иванова, директор на историческия музей в Малко Търново. Там цената за вход е 5 лева. Величко Атанасов, който е уредник на Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене" в Тутракан, е съгласен притежателите на книжки с печати да влизат с 50% отстъпка.

“Смятам обаче, че входната такса не е проблем за посетителите. Много често се случва рестото от входната такса да бъде пускано в дарителницата”, казва той. В този музей входната такса е 2лв., а за учащи и пенсионери е 1 лев.

“Моето мнение е, че всички музеи в страната трябва да са безплатни. Приходите ни в бюджета от входни такси не са кой знае колко. Ние вместо да плащаме на посетителите, за да се запознаят с националната култура, с високите такси ги отблъскваме. Пресметнете колко трябва да плати едно 4-членно семейство, за да посети Националния исторически музей. Има много примери в Западна Европа като Великобритания, където националните музеи са безплатни”, казва Христо Христов, който е директор на етнографско-археологическия музей в Елхово, където билетите са на цени от 1 до 3 лева.

"Най-важното е да се съхрани традицията младите хора да пътуват из страната и така да я опознаят, за да имат национално самосъзнание.", казва 18-годишната Йоана Караджова, която е от младежите, които посещават 100-те туристически обекта. Тя е посетила 72 от обектите, откакто има книжка, която вижда и си взема от Къкринското ханче. Нейното предложение за ново попълнение в списъка е Шишмановата крепост заради историческото ѝ значение. Харесва ѝ и версията с кръчмите, въпреки че няма книжка за тях.

"Страхотно начинание е, защото така се развива вашият туризъм", казва бразилецът Диого Алманаси за 100-те туристически обекта. От забележителностите в София най-много му харесват Паметникът на Съветската армия.

Вдъхновени от 100-те национални туристически обекта, Димитър Борнутев и Николай Янински създават версия на движението с кръчми. За да подберат най-добрите заведения, двамата пропътуват 50 хиляди километра. Те също изготвят книжки за печати. 99-те най-добрите заведения за пиене и хранене в България. "Решихме да е закачка към туристическото движение в миналото, когато самите посетители са избирали последния обект какъв да е", казва Николай относно кръчма номер 100. Всеки един участник решава коя да е тя, като собственоръчно я записва в книжката си. От започването през есента на 2013г. се включват 32 хиляди души. 25 хиляди от тях използват книжка, а 7 хиляди - приложение за смартфон. На книжките се поставят печати, а в софтуерната версия посетителят се отбелязва, като GPS-ът потвърждава местонахождението му. Участниците получават 5% или 10% еднократна отстъпка от сметката си в 70 от заведенията в списъка. Критерият, според който се подбират кръчмите, е да са уникални в някакво отношение. "Целта е някой твой приятел да ти каже да отидеш там, за да видиш нещо различно.", казва Николай. Това може да бъде местоположението на кръчмата, гледката от нея или големината на порциите. Те добавят софийското заведение "Баскервил" като първото в списъка. Единствено Ямболско и Пернишко нямат представители в него, тъй като там няма достатъчно добри кандидати.

Няма как човек да не се запита за възможно партньорство между двете движения. В миналото създателите на 100-те кръчми предлагат това на Българския туристически съюз, откъдето им отказват, тъй като смятат, че помежду им няма нищо общо. "Ние, туристите, сме родолюбци, а не фенове на алкохола. Слава Богу, че последователите им не са много", казва Венцислав Удев.