Побой между работници в кравеферма завърши със счупена ръка

Будни боляри искат да издигнат паметник на цар Ивайло, закрит мост над Янтра и да позлатят кубетата на Патриаршията в Търново Трите проекта ще струват общо около 12 млн. лева

Трусът събори комин в Садово, заподозряха го за ВиК авария

Изправят пред Темида син, пребил майка си Мъжът нарушил заповед за защита срещу домашно насилие

Съдят ученик за търговия с наркотици Съученик издал деветокласника наркопласьор

Президентът Румен Радев назначи проф. Венцислав Мутафчийски за шеф на ВМА

Тръмп предложи учителите да бъдат въоръжавани

Нинова: Отговорните за кражбите от оградата да бъдат наказани

Софийският градски съд пусна предсрочно от затвора мъжа, който уби с джипа си 6-годишно дете в Панагюрище Решението ще бъде обжалвано

Жена се оплака, че е отвлечена и изнасилена Лекари не откриха следи от насилие

Корея похарчи над 220 000 долара за тридневната визита на сестрата на Ким Чен-ун

Малките старозагорски математици спечелиха 11 медала в Тайланд

ВСС купува два апартамента

Ангела Меркел осъди смъртта на цивилни граждани в Сирия

Закъсал ТИР затвори пътя Варна-Добрич

Жега в обективите – Месецът на фотографията показва 49 изложби

Традиционният Месец на фотографията и този път подготви серия от интересни изложби за любителите на това изкуство, някои от които продължават дори и след неговия финал, тоест през целия юли. В селекцията е разгърната палитра от разнообразни стилове, техники, теми, образи и сюжети, като повечето от тях бяха показани през миналия месец. Тази година НДК е „официална галерия” на събитието и това не е случайно.

Балансът е търсен, въпреки че преобладават автентичните истории, фокусирани върху невидимите жестове и детайли, зависимостите, ритуалите, лицата и обичаите на малцинствата в различни места по света. Традиционната фотография е представена с някои добри юбилейни изложби като тази на Петър Божков, а младата и експериментална фотография е показана в изложбата на Иван Кюранов и неговите студенти от ателието по фотография към НХА. Не липсва и документалният привкус на т. нар. ангажирана фотография, която не може да не реагира на трусовете, които всекидневно минават през страданията на всякакви етноси и предизвикват конфликтни ситуации по целия свят. Чудесен пример в това отношение е силната изложба на финалистите от провокативния конкурс на FotoEvidence в Ню Йорк, която ще остане в Центъра за култура и дебати „Червената къща“ в столицата до края на този месец.

ФОТОГРАФИЯТА КАТО МУЗИКА

Тази посока е чудесно уравновесена с някои артистични проекти. Акценти са изложбата на Зафер Галибов с ефектни черно-бели и цветни музикални портрети на Милчо Левиев, които носят джаз ритъм и носталгичен привкус, както и новата театрална експозиция на Иво Хаджимишев и закачливите му портрети на известни актьори, умело вплетени в нов контекст, а именно – „рамкирани” като популярни образи от карти за игра. Тези пластове се допълват изящно от черно-белите снимки от нежната серия на Михаела Петрова Slow is the new fast, уловили в шепите си градския пулс и невидимите лица на града, а също и с магичните пейзажи на македонския фотоимпресионист Боро Рудик. Невъзможно е да подминем и цветните сюрреалистични фантазии на Радослав Пенчев, който умее да преобърне по свой начин някои ефектни образи, познати от картините на Салвадор Дали и френския сюрреализъм.

Поколението на 80-те. Кои са те? Как изглеждат днес? Емигранти ли са? Къде? Каква музика слушат? Какви са били преди и в каква среда е формирано детството им – това са само част от темите на документалната унгарска изложба, един от диалогичните проекти в Месеца на фотографията. Въпросът дали е „изгубено” поколението на 80-те в новата европейска реалност витае в творбите на младите унгарски фотографи и приканва към диалог всички поколения у нас. Разбира се, изложбата беше подредена в Унгарския културен институт.

Радостна музика и хармонично усещане за общност излъчват социалните фотографии на Светлана Бахчеванова в изложбата „И той дойде на бял кон”, която може да се види в галерия-книжарница „София прес” (миналия месец във Варна беше показана ефектната й експозиция „Ветерани” с емоционални черно-бели портрети на американски ветерани от различни войни). Българската фотографка, която живее и работи основно в Ню Йорк, този път е уловила лицата на празнуващите сватби и други семейни празници на ромите в България. Зад маската на привидното безгрижно веселие обаче са скрити тъжни лица, чиито замечтан поглед говори за ясно желание за някаква сериозна промяна. В екзистенциален смисъл.

СОЦИАЛНИ ПОСЛАНИЯ

Социално ангажираната фотография на Валерио Биспури („Заключени”), Фернандо Моралес („Да разбиеш кръга”), Таня Хабжуга („Окупирани удоволствия”), Регина Монфорт („Високо в Страната на ОЗ”) и особено на Мажид Саееди („Живот във война”), победител в тазгодишното издание на конкурса за репортажна и документална фотография на FotoEvidence в Ню Йорк – стреля право в сърцето на зрителя, като понякога го оставя безмълвен. „Въпреки че съм прекарал целия си професионален живот, пътувайки от една конфликтна зона в друга, през последната година заради този проект се фокусирах изцяло върху мъжете и жените, чиито живот е премазан от войната в Афганистан, страна, която посещавам повече от десетилетие.” Признанието на иранския фотограф Саееди, заснел лицата на войната, здраво преплела кървави пръсти с религията в Афганистан и други конфликтни зони, удря право в целта. Черно-белите му снимки са нещо повече от стряскащи портрети на различен вид насилие и издевателство над слабостта в името на религията, армията и други юмручни постулати в тази част на света.

Невъзможно е да не бъдеш съпричастен и към фотографиите на Моралес. Докато от черно-белите автентични снимки на Саееди сякаш тече кръв, от цветните образи на испанския му колега, хванати в клаустрофобичното пространство на затвора в Сиера Леоне, ни гледат нагло носителите на принудителната власт, за която светът принципно е черно-бял. „Това фотоесе разглежда живота на юношите в затвор за възрастни, ужасните условия и новите реалности, срещу които се изправят в Сиера Леоне, когато са пуснати след дълъг престой в затвора без рехабилитация.” Показаното е повече от това, защото е обвинение към политиката на САЩ и лицемерието на властимащите.

Съвсем друга гледна точка е наложена в изложбата на Регина Монфорт, изследваща корените на пристрастяването към амфетамините в сърцето на Америка като дълбок социален проблем. Ето какво споделя Дороти, централната героиня на нейната фотоистория: „Първия път, когато опитах метаамфетамини, аз и Боби се бяхме скарали; той започна да крещи много силно. Избягах от дома си при дъщеря ми, която живее на 10-15 преки от нас, и тя пушеше метаамфетамини върху фолио. Не знаех какво е и тя каза: „Ела, мамо, опитай!” Опитах малко и си спомням как седнах на верандата, гледах как слънцето се вдига в небето и си мислих, че животът ми не е толкова лош и трябва да продължа.” Отлитането нагоре е и метафора за заглавието на нетипичната експозиция: „Високо в Страната на ОЗ” (иронична препратка към „Магьосникът от Оз” и летящата къща на Дороти).

Въпросът обаче е: колко болезнено е приземяването след високия полет нагоре?

Въпрос, който е актуален за обектите на голяма част от представените в Месеца на фотографията изложби, независимо дали представят лицата и състоянията на света и живота автентично, сюрреалистично, мистично, митологично или политически.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете