Време е южните ни съседи да се приземят от древното си величие

Не е морално да се притискат германците с Хитлер

- Акад. Марков, според френския топикономист Тома Пикети Германия в историята си не е плащала своите национални дългове - нито след Първата, нито след Втората световна война. Така ли е наистина?
- Това не е вярно. След Първата световна война Германия плаща репарации към победителите в златни френски франкове и в златни марки. След Втората световна война изплаща 20 млрд. щатски долара - половината от тях на Съветския съюз. Но Сталин не е искал пари, а машини, оборудване, кораби, научни институти, хора и т.н. Всичко е изплатено...
По време на Студената война Европа беше разделена на Източна и Западна, сега е разделена на Северна и Южна. Пропастта между двете все повече се увеличава. Разликата е не само в икономиките и финансите, но и в манталитета.

- По какво се различава манталитетът на северните европейци от южните?
- Свързан съм с Германия и виждам, че на германците им е дошло до гуша и че с тъга си спомнят за германската марка. Преди 1 бира струваше 4 германски марки, сега струва 4 евро. И постоянно се питат: „Докога ще издържаме онези тарикати от Южна Европа?“ Ние, българите, сме изключение, тъй като не сме тарикати. Но виждаме как Гърция, Италия, Испания и Португалия се очертават като зона на губещите финансово. По-точно те се опитват да живеят за сметка на Северна Европа. Франция също. Германците имат следната поговорка – „няма да правим френски обяд.“ Сиреч, французите обядват по час и половина и пият вино в работен ден. Не случайно сега Италия, Франция, Испания и Португалия подкрепят Гърция.

- Приемате ли тезата, че Гърция принадлежи към друга култура, че тя не е западна страна. Както и че от феодализма през 19-и век направо е скочила в модерния свят?
- Гърците с основание се гордеят със своята древна цивилизация. Те казват - „ние сме родина на демокрацията“. И се научиха да печелят от това историческо наследство. А днес рисуват Ангела Меркел като Хитлер с мустачки по стените в Солун.
Истината е, че през 1981 г. ЕС прие Гърция като бедна държава и наля в нея милиарди. Това се услади на гърците, които се разглезиха и решиха, че това вечно ще продължи. Днес обаче Гърция е заприличала на фризьорски салон за подстригване на дългове. След като подстригаха дълга си със 100 млрд. евро, искат още 100 млрд. Северна Европа обаче лека-полека се отдалечава от Южна, защото едно е да бъдеш солидарен, друго е някой да живее за твоя сметка.

- Не трябва ли да се учим от гърците, които поне имат куража да отстояват достойнството си, а ние мълчим и търпим всичко, което ни диктуват от Брюксел?
- Добре е да отстояваш достойнството си, но много ме дразнят думите на гърците: „Не искаме да живеем бедни като българите.“ Ама и ние не искаме да бъдем бедни. Но няма кой да ни плаща сметката в механата. И аз обичам да пия узо със салата и да играя, ако не сиртаки, то нещо друго. Това е Европейски съюз, това е солидарност. Те трябва да разберат, че не могат да си разпуснат колана. Пари срещу реформи - това е основното правило. Няма къде да избягат.

- Защо ограниченията, които Тройката наложи през последните пет години в южната ни съседка, не доведоха до резултат?
- Пак ще се върна на манталитета. В Германия, когато се возя на такси, шофьорът ми дава бележка от апарата. В Гърция никой не дава бележка. В България някой я се сети, я не. Шофьорът е длъжен да ти даде бележка, че си му платил съответната сума. Защо в Германия това е естествено, а при нас - не? Защо ние не отиваме към Северна Европа? Имам впечатление от двете германски държави, преди да падне стената. Виждам как т.нар. гедерманци опасно се доближават до нас и Източна Европа. Днес личи кои са западни и кои източногермански провинции.

- Преминава ли еуфорията от резултата от гръцкия референдум миналата неделя и ще повлияе ли той по някакъв начин на европейските чиновници?
- При тази световна стопанска и финансова криза, която продължава от 2007 г., има трудности и в други държави. Не можем пет години да говорим само за Гърция. И други имат проблеми. Само с Гърция ли ще се занимаваме? Вижте колко срещи бяха проведени в Брюксел, колко изхабено време и колко ядове. Така не се работи. И какво означава този референдум? Ципрас каза: „Аз ще попитам народа.“ Ама нали си министър-председател и ти и правителството ти сте отговорни. Време е да се разбере, че не може едни да работят повече, други по-малко. Тези, които работят повече, имам предвид Германия, имат мощна икономика. След войната, когато Германия е била срината, са яли и коприва. Германското икономическо чудо не се е получило със сиртаки. Така че всеки народ трябва да се пребори за бъдещето, което иска. А не да чака милиарди. Навремето Тодор Живков ни остави 10 млрд. долара външен дълг, Луканов обяви, че България загива и ние бяхме ужасени. Гърците имат дълг от 350 млрд. евро и хич не им пука. Да не бъда много критичен, но трябва да се направи споразумение - пари срещу реформи. Тези пари все някога трябва да ги върнат.

- Какво са наследили днешните гърци от предците си?
- Днешните гърци нямат нищо общо с гърците отпреди 2400 години. Днес те са „варваризирани“, а някога те са наричали всеки, който не е грък - варварин. Всъщност те повече принадлежат към Ориента. Наистина те са родината на демокрацията и народовластието. Но само с национална гордост от историята не се живее. Сега има разни турски сапунки за величието на Османската империя като „Сюлейман Великолепни“. Но и със самолет да минеш, си личи докъде е била Османската империя и откъде започва Хабсбургската монархия. Ориентът си личи.

- Кога гърците са били изправяни пред най-тежки изпитания?
- Гърците изживяват няколко държавни преврата. В края на Първата световна война, когато рухва Османската империя, решават да завладеят половината Мала Азия, но Кемал Ататюрк ги разгромява. Тогава турците изхвърлят милион и половина гърци от Мала Азия. Те пък гонят нашите българи от Егейска Македония и Западна Тракия. След Втората световна война, през 1946-1949 г. имат жестока гражданска война и са на ръба на оцеляването. Имали са и военна хунта. Преминали са през доста премеждия като народ. Но няма безплатен обяд. Не може някой да ти е вечно признателен за това, че ти си му дал думата „демокрация“. Трябва малко да се приземят от древното си историческо величие. Ние имаме поговорката „Всеки се простира според чергата си.“ Затова и сме се свили на кравай от 25 години.

- И докога ще сме все свити на кравай?
- Не бива да се съгласяваме с всичко, което ни кажат от Брюксел и Вашингтон. Аз съм против сателитния синдром в политиката. Напротив, трябва да защитим националните си интереси. В това отношение има на какво да се учим от гърците. За разлика от нас, те са единни. Ние протестираме по съсловия. Когато Симеон Дянков беше решил да закрива БАН, аз предложих да подкрепим зърнопроизводителите, които бяха дошли на протест с тракторите, но ми казаха - не, това е друга бира. Така отделно протестираха зърнопроизводителите, после учените от БАН, после учителите и т.н.

- Последните събития очертават ли опасност Гърция да излезе от еврозоната?
- Еврозоната е пред разпад. От 1997 г. ние сме в условия на валутен борд и сме под контрол. Ние се лишаваме, нека и те да излязат от еврозоната, да си върнат драхмата, да въведат валутен борд и да си стегнат коланите. Но те казват: „Ние искаме еврото.“ Тази хитрина няма как да мине. Гърция беше приета прибързано в еврозоната. И ние икономически не бяхме готови за ЕС. Не сме конкурентоспособни, нашата производителност на труда е в пъти по-ниска от тази в Германия. Същото е с Гърция. Това е грешка на развитите икономики.

- Ще оцелее ли СИРИЗА?
- Популизмът има почва навсякъде. Ципрас говори това, което гърците искат да чуят, но и той самият не си вярва, макар че се прави на много убеден.

- Каква е вашата прогноза за развитието на събитията през следващите дни?
- Гърция трябва да излезе от еврозоната, макар че не иска. Тя не може да остане в това разкрачено положение. Хем са против кредиторите, хем искат заеми, а няма реформи. Германците са вече на ръба и моят съвет към гърците е да престанат да ровят в раната им от Втората световна война, че били окупатори, че създали лагерите на смъртта и т.н. Не е почтено да ги притискат морално, като им говорят за Хитлер.

Нашият гост:

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет.
Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.
Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г.
От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН.
Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България - ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола “Сабя” и др.