Кавалери на верността

Феновете на четири велики клуба плачат. Техни символи си отидоха. Герои, за които завинаги ще се пеят песни. 28 години минаха, докато Стивън Джерард изиграе мач за клуб, различен от „Ливърпул“. Започнал от дете в школата на „червените“, капитанът остана верен до 35-ата си годишнина.

След „червения“ ас оттегляне обяви Шави Ернандес. Човекът, около когото бе изграден фин стил във футбола – „тики-така“. Също на 35 години Шави се раздели с „Барселона“, за да отпусне напрежението в катарския „Ал Сад“. Тръгна си като европейски шампион. Двамата сами казаха „довиждане“ на родните си отбори.

Почти насила в един ден бе обявена раздялата на още две легенди. Феновете на „Реал“ наричат своя вратар Свети Икер. Но оставен първо от Жозе Моуриньо на пейката, Касияс бе принуден да отиде в „Порто“ след 19 трофея в бяло – в голям тим, но много под класата на „кралете“.

Подобна история преживя Бастиян Швайнщайгер. След 17 години в „Байерн“, 8 титли, 7 купи на Германия и Шампионска лига наричаният от запалянковците Футболен бог потърси ново поприще в „Манчестър Юнайтед“. Предпочете да загърби дома, за да не се унижава да седи резерва. Докато в „Юнайтед“ Луис ван Гаал планира Швайни да е твърд титуляр. А „Байерн“ все повече става испански под ръководството на Хосеп Гуардиола, който през миналото лято с лека ръка пусна още един юноша на клуба – Тони Кроос в „Реал“.

От карето легенди единствен най-младият Швайнщайгер, който гони 31 години, не свали нивото – ще видим дали първия германец в историята на „Юнайтед“ ще върне титлите на „Олд Трафорд“.

Четиримата гиганти са символ на вярност. Но не са рекордьори. Човекът с най-дълъг стаж в един клуб се нарича Томас Шааф. Започнал като дете в школата на „Вердер“, десният защитник извървя пътя до първия отбор и изкара 17 години в Бундеслигата. След края на кариерата Шааф започна по същия път в Бремен – треньор на деца, на втория тим и накрая 14 години в първия, с който се раздели през 2013-а.

„Вердер“ трудно може да се мери с „Байерн“ и „Борусия“ (Дортмунд), затова четирите титли, петте купи и КНК в ерата Шааф са достоен за уважение успех. От миналия сезон треньорът работи в „Айнтрахт“ (Франкфурт).

С по 37 години в един клуб са двама бивши европейски шампиони. Лесно ще се сетите за Паоло Малдини. „Сеньор Милан“ влиза в академията на клуба през 1978-а и прекратява кариерата си през 2009-а. Оттогава е на работа в администрацията. Никога Малдини не е живял в друг град освен Милано. Спечели 8 титли и 5 пъти стана европейски шампион.
Също 37 години продължава съвместния живот между „Борусия“ (Дортмунд) и Михаел Цорк. И халфът влезе в школата на клуба през 1978-а, за да спечели Шампионската лига през 1997-а. След 17 сезона в Бундеслигата Цорк е спортен директор и до днес.

Четвъртвековната ера на сър Алекс Фъргюсън в „Манчестър Юнайтед“ роди двамата най-предани футболисти на „червените дяволи“ – Райън Гигс и Пол Скоулс. Преди да отиде на „Олд Трафорд“, като дете уелсецът бе 2 г. в градския съперник „Сити“. 24 години Гигс бе професионален футболист в „Юнайтед“. Витрината му с трофеи е гигантска – два пъти Шампионска лига, 13 пъти шампион на Англия, 4 пъти носител на купата на Англия. Общо 916 мача – рекордният „дявол“. Веднага след края на кариерата, завършила на 40 години, стана временно старши треньор, сега е асистент на Луис ван Гаал.
Три години след Райън – през 1993-та, Скоулс влиза в състава на „Юнайтед“. Затова има и две титли по-малко от своя голям приятел.

Кавалер на верността е Клаус Аугенталер. През 1977 г. защитникът започна в школата на „Байерн“ и игра до 1992-ра. После продължи като помощник-треньор още пет сезона. Напусна баварците чак през 1997-а – 20 години служба на каузата. В „Реал“ (Мадрид) е имало велики голмайстори, но Раул Гонсалес е един! Над 700 мача и 323 вкара тореадорът за „кралете“. Три пъти спечели Шампионската лига. Подобно на Гигс в началото на детската си кариера бе в градския съперник – „Атлетико“. През 2011-а Раул изживя днешната съдба на Касияс – почувства се ненужен. При липса на успехи на „Бернабеу“ жертват и иконите си. Отиде в „Шалке“ и спечели Купата на Германия. Сега е в „Ню Йорк Космос“.

Ако има рицар на истинската преданост, то това е Алесандро дел Пиеро. „Един кавалер никога не оставя своята дама“, каза Алекс, когато „Ювентус“ бе пратен в Серия Б заради уредени мачове. Във втора дивизия Дел Пиеро вкара 20 гола и върна „Старата госпожа“ в елита, за да стартира ново славно време. През 2012 г. нападателят сам реши да напусне, защото не се чувстваше на ниво за голям футбол и отиде в австралийския „Сидни Юнайтед“.

Веднъж влюбен, завинаги влюбен. Такива са отношенията между феновете на „Рома“ и Франческо Тоти. Като дете той сам бе в агитката на „Стадио Олимпико“, днес дирижира нейната радост. „Няма Тоти, няма парти“, отвръщат с плакати от трибуните. Франческо прати по дяволите страхотни оферти, не спечели големи трофеи, за да бъде завинаги „римски вълк“. Влезе в академията на „Рома“ през 1989 г., започна в първия отбор през 1992-ра и до днес има 588 мача с 243 гола. Наричат го просто Принца на Рим.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.