Твърдението, че в болниците няма да се доплаща от 1 януари, буди усмивки

- Д-р Райнов, вие ли потърсихте АБВ да ви подкрепят и заедно да атакувате в Конституционния съд (КС) гласуваните реформи на министър д-р Петър Москов или те дойдоха при вас – в „БСП Лява България“?

- Това, което направихме в петък, бе израз на твърдата политика, заявявана от нас в последните няколко седмици. Ще използваме всички средства на парламентарната опозиция, за да спрем безумието, до което се стигна в здравното осигуряване. Спомняте си, че освен гласуването „против“ в здравната комисия и в пленарната зала, адресирахме писмо до президента с мотивирани искания той да наложи вето върху промените в Закона за здравното осигуряване. Естествено, той не го направи. Така законът излезе в „Държавен вестник“ и пристъпихме към следващата стъпка - събиране на подписи за сезиране на КС. Не става въпрос кой кого е потърсил. Лично аз коментирах с колегите от всички парламентарни групи кой е съгласен да се обърнем към КС. Подписаха се както представител на АВБ, така и на БДЦ, също независими депутати, разбира се, ние - от „БСП Лява България“ и от ДПС.

- Т.е. стиковането на 61 депутати е станало в кулоарите?

- Не обичам думичката стиковане. Темата за разделянето на лечението на пакети се обсъжда в последните 2 месеца, така че всички сме изказвали мнението си в здравната комисия, а след това и в залата. Впоследствие всеки подкрепи позицията си с подписа до КС.

- Като извършвахте консултации с юристи, кой аргумент според тях е най-силният и именно него поставихте под номер 1 в жалбата до КС срещу вече гласуваните промени на д-р Москов?

- Основният аргумент е, че при условията на здравноосигурителна солидарност (т.е. всички сме равни пред закона и всички плащаме здравни вноски) в един момент се появява следната противоконституционност - здравноосигурените българи да бъдат разделяни на две групи според заболяванията си, когато трябва да ползват медицински услуги. Нали разбирате, че това няма как да се случи?! Когато се говори, че видите ли, по този начин ще се подобри достъпът на хората, за всеки е ясно, че едни пациенти ще бъдат привилегировани, защото по стечение на обстоятелствата заболяването им ще попадне в първия пакет на основните и тежки страдания. Така те ще имат гарантирано бързо и напълно платено лечение. Докато на другите - чиито заболявания са в допълнителния пакет, ще им се наложи да чакат или дори да доплащат. А знаем, че всяко едно забавяне на терапията, често дава влошаване.

- Стигнаха ли до вас твърденията на национални консултанти и председатели на научни дружества, че част от заболяванията по специалности, които ще попаднат в базовия пакет, ще бъдат орязани в сравнение с тези, които в момента покрива НЗОК?

- След като се прие законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване, а и преди това, много странно звучаха изказвания какво биха съдържали двата пакета и на какъв принцип ще се поставят заболяванията в тях. Появи се терминологията, че в основния ще бъдат социално-значимите заболявания, а в допълнителния – социално незначими. Едва ли не се гледа на хората на социалнозначими и на социално незначими. Всъщносто точно това разделение бе основният аргумент, с който протестирахме, защото не може в законопроекта да се запише основен и допълнителен пакет без никакви критерии. Т. е. какви заболявания ще влизат, как ще става това, има ли финансов разчет и обосновка, направена ли е прогноза какво ще се случи в бъдещето или оценка на ефекта, такова нещо нямаше! По тази причина казахме, че подписахме 2 празни чека на министъра, тъй като със своя наредба (както разбрахме в края на годината) ще определя какво ще стои в първия пакет и какво във втория. Както виждате основателни са притесненията не само на гражданите какво ще съдържат те, но и на колегите. А именно лекарите ще бъдат на предния фронт и те ще трябва да обясняват на пациентите: „Виж сега, ти ще влезеш и ще минеш за лечение“, докато на другия ще трябва да съобщят да чака. Оттам произтича вероятно и притеснението на националните консултанти какво ще се случи. С две думи – в тази държава никой не знае какво ще има в двата пакета.

- Вашите политически опоненти веднага ще вметнат, че атакувате текстовете в КС, защото сте опозиция, а не толкова, че виждате драматични и противоконституционни последици от промените. Какво ще им отговорите?

- Самият факт, че са притеснени и пациенти, и колеги, означава, че наистина пакетите са едно голямо недоразумение. В никакъв случай тук не става дума за опозиционно говорене. Ние сме за промени в здравеопазването, които ще допринесат за по-добро здраве, по-добър достъп и медицински услуги на българската нация. Но разделянето на лечението нито ще подобри здравните показатели на нацията, нито ще подобри достъпа на хората. За пореден път ние продължаваме с разделението на българите – най-напред то бе на социално слаби и заможни, после на здравноосигурени и неосигурени, а сега ги разграничаваме и противопоставяме на здравноосигурени по основния пакет и на осигурени по допълнителния.

- И кои според вас ще са най-нежеланите и негативни последици от гласуваните поправки?

- Рязко ограничаване на достъпа на хората до качествена здравна помощ. И второто – на тези, на които ще им се налага да чакат, вероятно ще бъдат с влошени здравни показатели. А както вече стана ясно от доклада на Световната банка, че всяка година 4% от българските граждани обедняват заради доплащанията в здравеопазването. В следствие на промените това обедняване ще се засили още повече.

- Приемате ли аргумента на д-р Москов, че в момента за всичко се доплаща в болниците, а с разделянето на лечението на пакети ще се спрат доплащанията за социално-значимите заболявания, които ще са в основния?

- В никакъв случай не бих потвърдил изказването на министъра, че в момента се доплаща за всичко. Ако има такива твърдения, би трябвало да излезе с факти и да ги оповести. От друга страна той има доста сериозни лостове, с които може да ги ограничи, та дори и лоши практики, ако те съществуват. А иначе стана известно, че в България рязко са се увеличили личните плащания на пациентите за здравни услуги. Те са 47% от публичния ресурс за сектора, при положение в ЕС този показател средно е 25 на сто. Не приемам и още нещо - че от 1 януари, когато ще влязат в сила пакетите, вече няма да се доплаща за нищо. Подобно твърдение буди усмивки у всички нас. Напоследък коментираме, че сегашната ситуация много ни прилича на обещанията през 1999 г., когато стартира здравната реформа и когато ни се казваше, че щом тя се задейства, никой за нищо няма да плаща и всичко ще върви към светли бъднини. Това звучи несериозно.

- Как гледате на отпадналите промени за приватизацията на лечебните заведения, което бе обявено лично от премиера Бойко Борисов?

- Текстовете отпаднаха съвсем закономерно от предложените поправки. Нека си припомним какво се случи - законопроектът стоеше на сайта на МЗ и вечерта преди внасянето му в Министерския съвет - в 18,30 ч да се добави една цяла нова глава за приватизацията! Без тя да е минала на обществено обсъждане, без да е разгледана от тристранния съвет и четейки стенограмите от заседанието на правителството виждаме, че дори министрите са били изненадани от случилото се. Ако някои хора си мислят, че под реформа трябва да се разбира само приватизация, дълбоко не съм съгласен. Здравният министър често повтаря, че държавата е лош стопанин, само че да не забравяме, че той е министър вече 8-и месец, че в момента той е стопанинът, той е принципалът на тези лечебни заведения, че системата изпълнява бюджета, предложен и подкрепен от него, така че подобни оправдания и предложенията - „Дайте да приватизираме“, и те звучат несериозно.

- Къде според вас греши д-р Москов, защото това се разбира от казаното от вас дотук?

- В интерес на истината не може да се отрече, че министърът има желание за реформи, но само то не стига. Притеснено ми е, че осми месец никой не задава въпроса как работят болниците. Ето, в четвъртък в здравната комисия разглехме доклада за финансовото състояние на лечебните заведения, поискан по нейно настояване. Може ли обаче чак на осмия месец министърът да се сети да направи инвентаризация, за да види какви са финансовите резултати на болниците и с ужас да установи, че те работят при едни и същи условия, но само 11 от тях нямат задължения. Докато всички останали са с огромни дългове като някои са и в дълбок процес на декапитализация. Т. е. този доклад посочва, че българското здравеопазване е фалирало. Осем месеца това не е интересувало министъра и тук тръгват съмненията – а дали това не е целта?!

Нашият гост

Д-р Емил Райнов е роден на 12 октомври 1961 г. в с. Драгодан, област Кюстендил.

Той е депутат от „БСП Лява България“ и зам.-председател на комисията по здравеопазване. Бил е зам.министър на здравеопазването по времето на Тройната коалиция, председател на Управителния съвет на НЗОК и депутат в 42-рото народно събрание.