Според физиците в природата нищо не се губи, само се видоизменя.

Правилото важи и за обществото. Откакто Бриджит Бардо ни отне зрелищата с танцуващи по улици и панаири мечки, ролите на клатушкащите се мецани и мургавите им водачи с вериги и гъдулки в ръце се заемат от кого ли не. В театъра дори се появи терминът "мечки" за известни актьори, които гостуват из провинцията, за да привличат публика в реформираните до празни зали театри.

Месеци преди местните избори и партиите отчаяно се опитват да си наемат "мечки" - популярни кандидати за кметове за привличане на електорат. Да си успешен градоначалник не е лесна работа - трябва да си работлив и инициативен, да познаваш проблемите и хората в района си, а и те да те познават. Да умееш да убеждаваш и организираш, да комуникираш добре както с байчовците по селата, така и с министрите и депутатите в столицата. Да разбираш от кърпене на дупки и от печелене на европроекти...

Не са много местните управници, които могат да се справят с толкова задачи, затова около тях партийните емисари се тълпят като сватовници на ромския пазар за булки. Няма никакво значение кой от коя партия е и какви са му идеите. Важно е да може да събере електорат и да насипе бюлетини в урните. Тия дни дори бившият президент Георги Първанов публично се оплака, че от ГЕРБ се опитват да привлекат успешни кметове отляво само да спечелят вота. Но същото правят и политиците отдясно, от центъра и отвсякъде.

Явлението "партийно мечкарство" обаче вади наяве сериозни проблеми в политическата ни действителност. Въпреки че уж почти всички у нас вече са за мажоритарни избори, явно партиите страдат от сериозен дефицит на личности. Няма достатъчно хора с качества, които растат в йерархията стъпало по стъпало и осигуряват силни управленски кадри за държавата. Добрият държавник израства като успешния мениджър - от най-ниското стъпало. За да си добър депутат или министър, трябва да си минал през ситото на общинските проблеми. При нас обаче такава система за създаване на ръководни кадри отдавна липсва - поне при повечето политически сили. Затова е и тарапаната около малкото популярните кметове като край мечки на панаир.

В интерес на истината договорките не са насила! И на кметовете им трябват пари за кампания и алъш-вериш на гласове из махалите, после им трябват и свои хора по високите етажи. Безразборните политически съжителства обаче са не по-малко опасни от сексуалните такива.

Партиите се опитват да вържат успешните градоначалници не заради едната гола бройка, с която да се хвалят след вота. Стремежът на политическите сили за повече власт в общините е и заради огромния финансов поток от Евросъюза към местните управи. По-друго е да имаш кмет на верига, когато потекат парите за големи проекти. Затова бъдещите местни управници трябва много да внимават с кого ходят по предизборните сцени. За да не се окаже после, че играят по свирката на чужди гъдулки и пълнят с пари бездънните шапки на политическите мечкари.