“Левски” предлага работа на красавици

Варна е декор във финала на “Привличане”

Миланов и ЦСКА напред в Лига Европа

Треньорът на „Рома към играчите: Исках половината да ви сменя

Мъри готов да напусне „Астана“

Бившият шеф на Общинска банка Александър Чакалски временно оглави „Топлофикация София“

Теменужка Петкова: Темата българската страна да бъде купувач на ЧЕЗ не стои на дневен ред

Цар Симеон II прие в двореца “Врана” бившия премиер на Македония проф. Владо Бучковски

Разкриха подпалвач, изпепелил „Лада” на съсед в монтанско село

100 000 лева гаранция за бившия финансов министър Стоян Александров

Утре у нас пристига сръбският президент Александър Вучич

Съдебната охрана в Монтана протестира, раздаваха бонбони

Илияна Йотова връчи български документи на спасителя от Лим Сафет Баличевац

Задържаха петима, докато произвеждат синтетичен наркотик

Поздравихме Кувейт за Националния празник Посланикът у нас Н. Пр. г-н Якуб Ал Атиики даде грандиозен прием в хотел „Маринела”

Чудесата на барока

200 творби от Лувъра, Ермитажа, Прадо, Виктория/Албърт и Ватикана гостуват в Рим

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА

Рим, специално за “Труд”

Изложбата “Барокът в Рим. Чудото на изкуствата” (до 26 юли) в палацо Чипола приковава вниманието със своята изключителност. Почти 200 произведения – картини, рисунки, скулптури, медали, мебели, предоставени от съкровищата на италиански и световни музеи (между които Лувърът, Ермитажът, Прадо, Виктория/Албърт мюзиъм в Лондон, Ватиканските музеи) представят вселената барок. Неговият век е XVII. Това артистично течение тръгва от Рим и надхвърля италианската граница, създава универсален език и естетика, а градът наистина става “капут мунди” (от латински – столица на света).

Самото подреждане на експозицията сега препраща към “криволиците” на гения Франческо Боромини. Посетителите биват въвеждани в изложбата с колекцията “Корените на барока”. Ясно и синтетично е обяснен зародишът на течението в първите две десетилетия на XVII век, неговият апогей и най-висшата му “експлозия” до 1680 – годината на смъртта на Джан Лоренцо Бернини.

Преминава се през възходящата власт на трима папи – Урбан VIII Барберини (1623-1644), Инокентий X Памфили (1644-1655) и Александър VII Киджи (1655-1667). За малко повече от 40 години Рим става още по-уникален град, отколкото е бил дотогава, благодарение на таланта, амбицията и страстта на Джан Лоренцо Бернини, най-големия “режисьор” на римския барок, на неспокойната архитектурна фантазия на историческия му съперник Франческо Боромини, на експерименталните изобретения на Пиетро да Кортона, третия протагонист.

Желанието да удивлява е присъщо на барока. Избягват се както скверни, така и мистични теми, за да се събудят чудеса, чиято крайна цел е опознаването на Човека и на Бога. Гледащият трябва да се възторгва, чувството на отделната личност да се превръща в общо усещане, доставящо наслада и омая. Влиянието на църквата и склонността към сюжети от християнската иконография присъства ясно в естетиката на барока. Това е видно в “Света Маргерита” на Анибале Карачи, “Каещата се света Мария Магдалена с два ангела” на Гуерчино, “Аталанта и Хипомен” на Гуидо Рени, в които надделява екстазът.

Пристъпваме към залата с “Естетиката на барока при Урбан VIII”. Стилът узрява благодарение на своенравието на този амбициозен и темпераментен персонаж. Папата налага политика, която превръща Рим в “магнит” за европейската цивилизация чрез умели артистични поръчки и щастлив съюз на редица артисти. Урбан VIII трансформира града в “онази столица на чудесата”, на която изложбата набляга.

Първите барокови творби на големия “господар на света”, както е наричан Бернини, са родени именно от сътрудничеството между артиста и папа Барберини за Ватиканската базилика: достатъчно е да се споменат спектакловият “Балдахин на свети Петър”, тронът, погребалният паметник на Урбан VIII. Тогава тръгва и грандиозното строителство на палацо Барберини, започнат от Боромини и завършен, след смъртта му от Бернини. Обръща се внимание на шедьоврите, притежавани от фамилията Барберини. Между тях е известната фреска на Пиетро да Кортона “Триумфът на Бакхус”, посветена на триумфа на божественото провидение.

Рим вече триумфира като столица на европейското изкуство и всички най-големи артисти – Симон Вуе (“Свети Себастиан, лекуван от благочестиви жени”), Петер Паул Рубенс (“Свети Себастиан, лекуван от ангели”), Ван Дайк (“Портрет на Вирджинио Чезарини”), Никола Пусен (гобленът “Малкият Мойсей тъпче короната на фараона”, предоставен от Ермитажа) искат да бъдат тук. Чужденците се чувстват като у дома си. Те идват в момента на най-голямата експанзия на барока и естествено не остават безразлични към него. Стимулирани от политиката на църквата, се надпреварват и достигат творчески върхове.

Стратегията на следващите двама папи се съсредоточава върху обновяването на урбанистиката в Рим. В колекцията “Театралност и сценография в изкуството” са представени рисунки, скици, ескизи, картини и медали като свидетелство за изключителна артистична продуктивност. Живописта, скулптурата, архитектурата и урбанистиката достигат най-високото си ниво. Техният чар е разкрит от проектната идея на артиста до завършената творба.

Бароковите теми се изясняват, подчертава се градската театралност и сценография. Създава се театър под открито небе, оживен от църкви, площади, аристократични дворци (палацо Памфили) и улично градоустройство, чиято красота продължава да учудва. Папа Инокентий Х прокужда от Рим фамилията Барберини и претършува дворците им. Той предпочита Боромини (не случайно е погребан в построената от него църква “Сант Аниезе ин агоне” на площад “Навона”) недолюбва обожавания от тях Бернини, опитва се да го отстрани, въпреки че скулпторът му прави изумителен бюст. Но когато вижда трансформацията на площад “Навона” с фонтана “Четирите реки” на Бернини – една от най-значимите строителни сцени, открита от него, папата не успява да сдържи възхищението си: “Единственият начин да накажеш Бернини, е да не му поръчваш нищо.”

Двете църкви близнаци на Пиаца дел Пополо и известното улично триединство, тръгващо от тях, днес са неоспорим символ на бароковия свят. Сред изложените ценности са проектът за колонадата на площад “Свети Петър” и ескизите за статуите на моста “Сан Анжело” на Бернини. Тяхната гениална реализация е върхът в папството на Александър VII Киджи.

Зашеметени от толкова величаво строителство, приключваме с темата “Пейзажът като голям природен спектакъл”. Този живописен жанр прекосява изложбата като лайтмотив и е естествен резултат от прогресивното развитие на барока. В него човешкото действие е второстепенно в сравнение с природата. Запомнят се картините на Анибале Карачи (“Жертвоприношението на Авраам”) и Никола Пусен (“Пейзаж с Агар и ангела”).

Разположените из различни зали мебели, наречени “домашен барок”, се обогатяват със спирали, екстравагантни елементи, все по-оригинални фантастични мотиви: каляски във формата на горски клони, огледала, чиито рамки се оживяват с листа и цветя, часовници със странни извивки, музикални инструменти, сред които се откроява “Арфата Барберини”. Те дават идея за “заразата” от естетиката на барока и на предмети от всекидневния живот на заможната класа. Не са пренебрегнати и научните открития на ХVІІ век, както и възобновеният интерес към астрономията.

За да се изпита докрай удоволствието от историко-артистичното и архитектурното наследство на този стил, посетителят трябва да напусне залата и да се изгуби из улиците на Рим. Многобройни институции – държавни, частни и църковни, са включени в съпътстващите сателитни маршрути. А епохалната, според определението на куратора й изложба, която потопява в изключителното артистично наследство на барока, постига своята двойна цел: оценява историята на изкуството в Рим и показва нейното влияние в света.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете