Младо момче заби нож в гърба 25-годишен мъж след скандал край Търговище

Цвета Караянчева: Осъждам всеки опит за дискредитация на българските строители "Не се съмнявам в качеството на тяхната работа“, коментира председателят на НС

Мъж, жена и дете пострадаха при катастрофа в Търново

Френската полиция все още търси стрелеца от Страсбург

Протестът на строителите не затруднява движението в София

Пациент, изпаднал в мозъчна смърт, спаси трима болни с органите си Това е втора донорска ситуация тази година в областната болница във Велико Търново

Специалисти от ВМА с поредна трансплантация на черен дроб

МВнР към българите в Страсбург: Избягвайте посещението на публични места!

Български журналисти се оказали в близост до стрелбата в Страсбург

Бивш служител в „Полимери”: Вместо да даде заплати, Банев си купи кола

Гл. комисар Николай Николов: Бюджетът на пожарната не е пострадал

Сергей Станишев за резолюцията на ЕП: България има нов инструмент за натиск за Шенген

Ето как българските евродепутати коментираха ужаса в Страсбург

Защо не трябва да се пита „Колежке, може ли за минутка-две“?

Инж. Светослав Глосов, АПИ: Мантинелата край Своге издържа на скорост 140 км/ч

Блумбърг: Ципрас се превърна от хищник в плячка

Последната спасяваща еврото среща на върха се превърна в решаваща за гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Думите на Меркел, че с идването на новата власт в Гърция преди пет месеца „доверието е било разбито“, са европейският начин да се каже, че за популиста Ципрас е време да си ходи. Кредиторите наредиха на гръцкия премиер да приеме помощ от 86 млрд. евро и да запази Гърция в еврозоната, пише Блумбърг.

„Гръцкото правителство прие на практика всичко,“ каза премиерът на Малта Джоузеф Мускат в интервю след нощния маратон. „Той прие всички решаващи и важни точки“, допълни той.

Двама длъжностни лица, които наблюдавали Ципрас в Брюксел, описаха гръцкия премиер като „бито куче“, чиято единствена останала опция е да се подчини на волята на кредиторите.

По време на преговорите Ципрас постигна няколко малки тактически победи, задържайки контрола върху приватизационния фонд от 50 млрд. евро от продажба на държавни активи, цел, която беше недостижима при предишните две спасителни програми.

Ципрас избегна директната конфронтация с верните привърженици на СИРИЗА у дома, казвайки на европейските лидери, че ще предприеме действия срещу всеки, който би се възпротивил на внезапното му решение да се преклони пред външни икономически сили.

Въпросът в Атина е дали Ципрас ще събере основните политически партии в Гърция в коалиция на националното единство и ще успее да избяга от политическата вина от приетите драстичните бюджетни съкращения, които осъждаше толкова дълго време.

Каквато и да е личната съдба на Ципрас, Гърция трябва да приеме в сряда редица отхвърляни доскоро мерки, за да запази перспективата си за финансиране. Другата възможност на Ципрас е да съхрани състава на сегашното правителство, което протака преговорите и доведе страната до излизане от еврозоната,

„Доверието трябва да бъде възстановено, гръцките власти трябва да поемат отговорност за това, за което се съгласиха“, заяви германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от БГНЕС.

Някои хардлайнери смятат, че Гърция се е съгласила прекалено лесно. Холандският премиер Марк Рюте твърди, че започването на преговорите за третия спасителен пакет ще бъдат твърде далечни.

Европейската среща на високо равнище на 26 юни беше кулминацията за европейската фрустрация, на която Ципрас пристигна, за да преговаря за исканията на кредиторите, а се върна и свика референдум, за да ги отхвърли.

Народният вот произведе желаният от Ципрас резултат, докато европейският ултиматум, комбиниран със затворените банки и задълбочаването на икономическото бедствие, го убедиха, че може би германците са предлагали по-добра сделка.

17-часовата среща, продължила до понеделник сутринта, беше повече мъчение, отколкото преговори. „Ние бяхме изправени пред трудни решения и трудни дилеми“, заяви Ципрас след срещата.

Почвата беше подготвена по-рано в събота и неделя, когато финансовите министри сложиха за първи път на хартия възможността за гръцки изход от еврото. Нямаше значение, че вдъхновеният от Германия възможен „таймаут на Гърция от еврозоната“ беше сложен в скоби, индикирайки, че излизането все още е спорно. Въпросът е, че заплахата за Гърция намери своето място в официалната документация, макар и за кратко.

Новият гръцки финансов министър Евклид Цакалотос чрез своето „технократско поведение“ беше представен като чужд на идеите на предшественика си Варуфакис. Френски официален представител обаче заяви, че този път подвеждането е било от страната на кредиторите.

След пристигането на лидерите, големите критики дойдоха от малките страни. Докато Меркел беше неразгадаема, словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че „морално право е да бъдем строги към Гърция“. „Гърците ще направят най-добре, ако напуснат еврозоната сами, напишат си домашното и после се върнат обратно. Това просто е мъчение за всички“, заяви той.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.