На 23 април 2019 да почерпят

Британка беше убита в Нигерия след отвличане

Започна аварийното укрепване на пътя за Рилския манастир

Двумоторен самолет се разби в Тексас, загинаха шестима души

Льо Пен влиза в съюза на Салвини Коалицията вече обединява формации от 7 евродържави

Топло време с облаци и дъжд ни очаква утре

Цената на бензина се повишава преди Великден

Заловиха 36 мигранти, опитали да прекосят Ламанша с малки лодки

Всеки втори готов да нарушава закона Хората с по-високи доходи са по-склонни да влязат в сивата икономика

Осмокласник зове за интересно преподаване със стари помагала Георги от Шумен подреди изложба с над 300 експоната

Трябва ли работодателят да освободи служител с право на пенсия

Пиян полицай предизвика катастрофа на пътя Пловдив-Карлово, задържаха го

Тостер за снимки и ходещо кошче създадоха БГ ученици

Порожанов обеща реформи, за да си запази поста (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 април 2019

Блумбърг: Ципрас се превърна от хищник в плячка

Последната спасяваща еврото среща на върха се превърна в решаваща за гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Думите на Меркел, че с идването на новата власт в Гърция преди пет месеца „доверието е било разбито“, са европейският начин да се каже, че за популиста Ципрас е време да си ходи. Кредиторите наредиха на гръцкия премиер да приеме помощ от 86 млрд. евро и да запази Гърция в еврозоната, пише Блумбърг.

„Гръцкото правителство прие на практика всичко,“ каза премиерът на Малта Джоузеф Мускат в интервю след нощния маратон. „Той прие всички решаващи и важни точки“, допълни той.

Двама длъжностни лица, които наблюдавали Ципрас в Брюксел, описаха гръцкия премиер като „бито куче“, чиято единствена останала опция е да се подчини на волята на кредиторите.

По време на преговорите Ципрас постигна няколко малки тактически победи, задържайки контрола върху приватизационния фонд от 50 млрд. евро от продажба на държавни активи, цел, която беше недостижима при предишните две спасителни програми.

Ципрас избегна директната конфронтация с верните привърженици на СИРИЗА у дома, казвайки на европейските лидери, че ще предприеме действия срещу всеки, който би се възпротивил на внезапното му решение да се преклони пред външни икономически сили.

Въпросът в Атина е дали Ципрас ще събере основните политически партии в Гърция в коалиция на националното единство и ще успее да избяга от политическата вина от приетите драстичните бюджетни съкращения, които осъждаше толкова дълго време.

Каквато и да е личната съдба на Ципрас, Гърция трябва да приеме в сряда редица отхвърляни доскоро мерки, за да запази перспективата си за финансиране. Другата възможност на Ципрас е да съхрани състава на сегашното правителство, което протака преговорите и доведе страната до излизане от еврозоната,

„Доверието трябва да бъде възстановено, гръцките власти трябва да поемат отговорност за това, за което се съгласиха“, заяви германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от БГНЕС.

Някои хардлайнери смятат, че Гърция се е съгласила прекалено лесно. Холандският премиер Марк Рюте твърди, че започването на преговорите за третия спасителен пакет ще бъдат твърде далечни.

Европейската среща на високо равнище на 26 юни беше кулминацията за европейската фрустрация, на която Ципрас пристигна, за да преговаря за исканията на кредиторите, а се върна и свика референдум, за да ги отхвърли.

Народният вот произведе желаният от Ципрас резултат, докато европейският ултиматум, комбиниран със затворените банки и задълбочаването на икономическото бедствие, го убедиха, че може би германците са предлагали по-добра сделка.

17-часовата среща, продължила до понеделник сутринта, беше повече мъчение, отколкото преговори. „Ние бяхме изправени пред трудни решения и трудни дилеми“, заяви Ципрас след срещата.

Почвата беше подготвена по-рано в събота и неделя, когато финансовите министри сложиха за първи път на хартия възможността за гръцки изход от еврото. Нямаше значение, че вдъхновеният от Германия възможен „таймаут на Гърция от еврозоната“ беше сложен в скоби, индикирайки, че излизането все още е спорно. Въпросът е, че заплахата за Гърция намери своето място в официалната документация, макар и за кратко.

Новият гръцки финансов министър Евклид Цакалотос чрез своето „технократско поведение“ беше представен като чужд на идеите на предшественика си Варуфакис. Френски официален представител обаче заяви, че този път подвеждането е било от страната на кредиторите.

След пристигането на лидерите, големите критики дойдоха от малките страни. Докато Меркел беше неразгадаема, словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че „морално право е да бъдем строги към Гърция“. „Гърците ще направят най-добре, ако напуснат еврозоната сами, напишат си домашното и после се върнат обратно. Това просто е мъчение за всички“, заяви той.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.