„Почерпихме се, пихме по няколко бири. След това тръгнах да я изпращам към тях, но се скарахме за някакви глупости.” Така започва незначителният спор между Александър Грошанов и Веселина Китова на ул. “13 март” в центъра на София. Часът е около 2 през нощта на 19 декември м.г. Впоследствие спорът прераства в шумен скандал. Будят се граждани от близката жилищна сграда и за да се спасят от виковете, позвъняват на тел. 112 и търсят за помощ органите на реда.

За да се убедят дали полицаите си вършат съвестно задълженията, подателите на сигнала за шум заснемат действията им. Така те фотографират как полицаите удрят двамата младежи, блъскат момичето в паркирана кола и го събарят два пъти на земята, докато го оковат с белезници и качат в патрулката. Миналият понеделник от предаването „Господари на ефира” излъчиха кадрите, а няколко дни по-късно прокуратурата образува досъдебно производство срещу четиримата полицаи биячи от Първо столично РПУ - Василен Иванов, Борислав Кютински, Ник Николаев и Димитър Тръпчев.

Безспорно най-ефективният, но и най-краен начин за справяне с шумните съседи или случайни минувачи под балкона е да се обърнете към органите на реда на тел. 112. Законът за МВР казва, че при пристигането си на място полицаите могат да предупредят устно или да съставят предупредителен протокол на шумния съсед, че е запознат със забраната да не се нарушава общественият ред в определени часове. Протоколът се съставя в присъствието на поне един свидетел и се подписва от него, от полицая и от виновника. При отказ той да подпише това се удостоверява с подпис на свидетеля. Ако вдигането на шум продължи, ще последва съставянето на акт за нарушение на на извършителя.

Има и друг вариант да осуетите шума. Чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на етажната собственост забранява на съседите да извършват в своето жилище дейности или действия, които създават безпокойство за другите, живеещи в съседство, по-голямо от обичайното. А обичайно наричаме онези правила, които животът е наложил. Затова как да се предпазим от шумни съседи се предлага и нормативно решение от общините. Така например според чл. 4 от Наредба №1 за обществения ред на територията на Столична община в сгради, етажна собственост, се забраняват шумни увеселения между 22,00 и 08,00 ч. Освен това строителни, монтажни или ремонтни дейности са позволени само от 08,00 до 14,00 ч и от 16,00 до 22,00 ч, след предварително писмено уведомяване на съседите, най-малко 24 часа преди започването на дейността. Такива обяви обикновено се лепят на видно място във фоайето на входа.

Ползването на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини (като прахосмукачки, циклещи машини и др.) в случаите, когато не могат да се осигурят ефикасни обезшумителни мерки, може да става само от 08,00 до 14,00 и от 16,00 до 22,00 ч.

А съгласно чл. 20, ал. 1 от наредбата на нарушителите се налага административно наказание глоба, в размер от 500 до 2500 лв., а на еднолични търговци и юридически лица - имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
При повторно нарушение глобата за физическо лице скача на 2500 до 5000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица санкцията е от 10 000 до 50 000 лв. или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, съгласно глава 2 раздел 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чували ли сте заглавието “Никой не може да спре шумните им купони в „Меден рудник“? Юристите от сайта pravatami.bg дават следната препоръка: да отидете при шумния съсед и да се позовете на кметската наредба или на правилника за вътрешния ред в етажната собственост. Ако той не ви разбере, може да се обърнете към управителя на вашия блок, който трябва да следи за спазването на правилника. Той може да извика полиция или сам да състави протокол на шумния съсед. След това управителят го предоставя на общинската или районната администрация и тя от своя страна съставя акт за установяване на нарушението. Въз основа на него кметът или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление. Наказанието, което грози невъзпитания комшия, е глоба от 50 до 100 лв.

В етажната собственост живеят три вида съседи: собственици, ползватели и обитатели.

Обитателите ползват имота въз основа на устен или писмен договор със собственика - например живеят в апартамента му под наем или защото ги е поканил за продължително гостуване.

Ползватели са хората, които имат право да ползват жилището, като това е записано в нотариален акт. Например когато възрастни родители подаряват на детето си апартамента, в който живеят, но в нотариалния акт се записва изрично тяхното право да обитават имота до края на дните си. Правните способи за защита на собствениците и ползвателите на недвижим имот от съседски тормоз са различни от тези на обитателите.

Собствениците и ползвателите имат възможност за защита при нарушаване на правата по съдебен път чрез два иска, уредени в Закона за собствеността (ЗС) - за нарушено право на собственост и за нарушено владение.