Задава се паралелна и напълно безотчетна власт на корпорациите

Администрацията на Обама пази текста на споразумението в тайна дори от експертите си

В края на май американският Сенат прие закона за правомощията на президента за закрила на търговията (т. нар. „бърза писта“), който, ако бъде потвърден и от долната камара на Конгреса, ще даде основание на Обама и републиканските му съюзници да ускорят работата си по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTИП).

Проектът за споразумение, все още дълбоко засекретен, предвижда „дълбока и всеобхватна интеграция“ между САЩ и страните от ЕС. Но от изтеклата информация става ясно, че ТТИП няма нищо общо със свободата на търговията и е насочен не само против интересите на работниците, потребителите и гражданите и в Европа, и в САЩ, но и против някои основни „десни“ ценности, поради което, смятат критиците му в Америка, всички обикновени американци трябва категорично да се обявят против него - без разлика на леви, десни или независими.

В дълбока секретност

Администрацията на Обама пази текста на споразумението в тайна дори от служителите си, които трябва да дадат експертно мнение по него. Парламентаристите, които се запознават с него по служба в поверителното деловодство на Конгреса, подписват декларация за неразгласяване, оставят смартфоните си в преддверието и на излизане предават записките си. “Допуснатите съветници“ нямат право да огласяват критиките си към проекта и каквито и да е други подробности за него, което не пречи на администрацията после да ги критикува за липсата им на конкретика.

Обама публично си дава вид, че критиките срещу ТТИП просто не съществуват или в краен случай ги отрича патетично като напълно погрешни - като неотдавнашните забележки на сенатор Елизабет Уорън - докато официално се кълне, че е искрено убеден, че споразумението щяло да е от полза за американския работник и американския бизнес и че създавало условия за свободна търговия и засилване на американското лидерство в света.

За съжаление Обама отново съзнателно лъже и с това напълно компрометира общо взето прогресивната си вътрешна политика и чудесното си актьорско изпълнение по-миналата седмица в черната методистка църква в Чарлстън, Северна Каролина, на службата в памет на деветте жертви на терористичната атака на бял екстремист. И той без съмнение скоро ще бъде атакуван за лъжата си не само в медиите, а и в собствената си партия, включително от Хилъри Клинтън в кандидатската й кампания. Левицата в Демократическата партия, която контролира и цялата й неформална мрежа, е твърдо зад Уорън и Клинтън. Какви са основните възражения на американските противници на ТТИП?

Проектът няма нищо общо със свободната търговия

Договорите за свобода на търговията се отнасят до намаляването на митата. Но днес митническите бариери между САЩ и ЕС са на най-ниското си историческо равнище благодарение на Световната търговска органзация (СТО) и други режими като cпоразумението „Oткрити небеса ЕС-САЩ“ и Трансатлантическия икономически съвет. Специалистите казват, че ако предметът му е бил само свободата на търговията, ТТИП щял да бъде дълъг само няколко страници, а всъщност бил стотици страници. С него корпоративното лоби се бори с „нетарифните бариери пред търговията“, под което може да се разбира абсолютно всичко.

Загуба на работни места

Левите са най-загрижени за последиците от ТТИП за правата на работниците и потребителите. Обама пламенно отрича аналогията между TTИП и приетото при Бил Клинтън споразумение НАФТА за свободна търговия в Северна Америка. Резултатите от НАФТА за САЩ са красноречиви - например в 1993 г. те имаха търговски излишък от 1,6 млрд. долара, а година след влизането му в сила, в 1995 г. - 15,8 млрд. долара дефицит. В 2014 г. дефицитът беше 53,8 млрд. долара. В 1993 г. САЩ внасяха от Мексико 225 хил. автомобила годишно, а в 2012 г. - 1,4 млн.; „Крайслер“, „Форд“ и „Дженеръл моторс“ преместиха работните си места в Мексико. Аналогично се разви и търговският дефицит на САЩ с Канада. Има всички основания да се смята, че така ще се получи и с ТТИП.

Паралелна съдебна система

Но много мастити критици смятат, че не загубата на работни места, стъпкването на синдикатите и екологичните стандарти за потребителите е най-лошото в ТТИП, а предлаганият механизъм за международно уреждане на споровете между инвеститорите и държавите - Investor-State Dispute Settlement (ISDS), който подкопава правните основи на демокрацията и създава паралелна, напълно безотчетна власт на корпорациите.

Това се обосновава в отвореното писмо до шефовете на групите в Конгреса от 30 април т.г., публикувано във в. „Вашингтон пост“ и подписано от харвардския ментор на Обама, консерватора професор по конституционно право Лорънс Трайб, Нобеловия лауреат, икономиста прогресист Джоузеф Стиглиц, бивш главен икономист на МВФ, от двама други видни професори юристи и един федерален съдия.

„Нашата правна система, се казва в писмото, почива на убеждението, че всеки човек, независимо от богатството и властта си, има равно право да заведе дело в съда. ISDS създава отделна съдебна система, достъпна само за някои инвеститори, които имат право да излизат извън рамките на американската правна система.“ Американската правна мисъл освен това е особено разтревожена от „отворения“ характер на ТТИП - това според нея е „живо“, развиващо се споразумение, към което постоянно ще се добавят нови норми, създадени извън нормалния законодателен процес.

Загуба на суверенитет

И левите, и десните в САЩ се обявяват еднакво, макар всеки по свой начин, срещу загубата на национален суверенитет и стремежа на авторите на ТТИП да създадат „световно корпоративно правителство“. Други специфични притеснения на левите са очертаващото се покушение срещу приетите с толкова мъка след 2008 г. от Конгреса закони за регулация на финансовия сектор - като закона на Дод-Франк, с което ще се върне хаотичното състояние от преди 2008 г., предизвикало световната финансова катастрофа, и заплахата срещу клаузите „Купувай американско“, които помогнаха за стимулиране на икономиката в 2009 г. и след това.

Десните пък недоволстват от възможната ерозия на американското енергийно предимство в Европа в резултат на шистовия бум, както и от заплахата, потенциално съдържаща се според тях за правото на носене на оръжие в САЩ, от опасността от бум на имиграцията - или пък от прекратяването й, както и от „срастването на Америка“ с Китай и Русия, предполагащо се според тях от азиатско-тихоокеанския еквивалент на ТТИП – ТПП.

Във всяка европейска страна могат също да се формулират подобни специфични местни възражения срещу ТТИП. Европейската гражданска инициатива против проектоспоразумението вече събра над 2,2 милиона подписа и проведе стотици протестни демонстрации. Нови протести се готвят през юли във всички европейски страни. Добре ще е българските протестиращи да са наясно, че не става дума за протест на европейците срещу имперските домогвания на САЩ, а за борба на всички обикновени хора и в Европа, и в Америка - партийни и непартийни, леви и десни, националисти и интернационалисти, от „системни“ и „извънсистемни“ партии - срещу изпадналата под пълно влияние на лобистите на глобалните корпорации администрация на Обама и раболепното ръководство на ЕС.