Повече от половината германци подкрепят третата спасителна програма, договорена между Гърция и нейните кредитори, но голямо мнозинство има съмнения за готовността на Атина да приложи необходимите реформи, показва проучване на общественото мнение в понеделник, предаде "Ройтерс".

След 17 часа преговори, лидерите от еврозоната се съгласиха да отпуснат нов заем на Гърция от 86 млрд. евро, за да може държавата да остане във финансовия съюз.

Сега Атина трябва да се придържа към стегнат график за въвеждането на непопулярни реформи на данъка върху добавената стойност, пенсиите, бюджетни съкращения, правилата за несъстоятелност и банковото право на ЕС.

52 на сто от участниците в анкетата смятат за правилна по-нататъшната финансова помощ за Гърция, а 44 на сто са на обратното мнение.

На въпрос за реформите и съкращаването на разходите, които трябва да направи Атина, 57 на сто отговарят, че те са адекватни, а за 22 на сто са недостатъчни. 13 на сто са на мнение, че условията, наложени на Гърция, са твърде строги.

В анкетата на социологическата агенция Инфратест по поръчка на телевизия А Ер Де са участвали около 1 000 души.

Според "Ройтерс" резултатите са израз на силното недоверие, което германците изпитват към лявото правителство на Алексис Ципрас. Според четирима от всеки петима германци, участвали в анкетата, на гърците не може да се вярва, че ще извършат реформите. Въпреки това две трети искат Гърция да остане в еврозоната, а около една трета са за "Грекзит", добавя "Ройтерс".

Германия, най-голямата икономика в Европа, е най-големият кредитор на Гърция по двете предишни спасителни програми.

Междувременно стана ясно, че Гърция отново не изплати на Международния валутен фонд задължения от 450 милиона евро, чийто падеж изтече снощи, съобщи МВФ, цитиран от Франс прес.

Плащане не беше получено, съобщи говорителят на МВФ Джери Райс.

На 30 юни Гърция пропусна първи падеж от 1,5 милиарда евро и стана първата индустриализирана страна, която започна да трупа неизплатени задължения към МВФ. Поради това на Атина бе прекъснат достъпът до финансовите ресурси на МВФ и това ще остане така, докато не изплати просрочените си дългове, доближаващи рекордните за МВФ 2 милиарда евро.
До 20 юли Гърция трябва да изплати 3,5 милиарда евро на Европейската централна банка, която поддържа със спешни заеми живота на гръцките банки, отбелязва АФП.

Неизплащане на задълженията към ЕЦБ може да доведе до много по-тежки последици, отколкото просрочените дългове към МВФ, на който тя дължи общо около 22 милиарда евро - близо 7 на сто от огромния й дълг, добавя АФП.