Десетки кандидат-студенти посетиха ВТУ в Деня на отворените врати

Димитър Главчев: Не бягаме от темата за Истанбулската конвенция

Дъщеря закла болната си майка си и опита да се самоубие в Лом

Незагасена цигара подпали къща за гости в Еленския Балкан Разследват палеж на автомобил в Павликенско

Загинали са всички на борда на катастрофиралия ирански самолет

Велико Търново пoсреща Световната организация на местните власти Престижният форум е в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС

Разследват животновъдна ферма в Ново село (СНИМКИ) Крави предизвикват ПТП-та, тъпчат гробове, нахлуват в интернат, землището осеяно с трупове на говеда

Вежди Рашидов: Надявам се, че Борисов и Радев ще се разберат като мъжкари

Самолет с 66 души на борда катастрофира в Иран

Шумен почита паметта на Апостола на свободата

Гришо срещу Федерер на финала в Ротердам Българинът досега няма победа срещу швейцареца

Тръмп разкритикува ФБР за пропуските му във връзка със стрелбата в училище във Флорида

Д-р Димитър Петров: Има тотална намеса в управлението на здравната каса

„Спейс Екс“ отложи изстрелването на испански сателит

Доналд Тръмп: Изборите през 2016 г. не са повлияни от руснаците

„Доурде”, или изкуството да бъдеш любезен

Преди няколко години малката ми тогава дъщеря се върна от училище и ме попита какво означава „любезно”. Сигурна бях, че сме употребявали тази дума вкъщи и се учудих, че не я знае, затова я попитах откъде я е чула. „Ми от “Отечество любезно, как хубаво си ти – отговори ми тя. – Ама нали отечеството не може да говори, как тогава поетът е разбрал, че е любезно?”

В контекста на малко поостарелия български език от Възраждането и след Освобождението думата любезно се е употребявала и в смисъл на любимо, уважаемо, ценено и скъпо. Днес това значение не съществува, но всъщност сетете се кога за последен път сте употребили тази дума, за да окачествите някого у нас! Аз лично поне през последната година никого не съм определила като „любезен”. Нито като „учтив”.

Любезността като качество

Да си любезен всъщност е умение, което се учи, никой не се ражда просто любезен. Това е качество, създадено, описано и усъвършенствано в процеса на цивилизоване на човека. Любезността не е лицемерие – тя е уважение към непознатия друг човек, към неговия произход, интереси, качества, статут и всичко останало, без те обаче непременно да са ни известни. Любезността не може да е избирателна: “Ще съм усмихнат, приятен и с чувство за хумор само към определени хора, от които имам интерес, а пък към останалите ще съм съм си аз – пълен бурсук!” Тя има уникалната способност не само да показва отношението ни към другите хора, но и по този начин да дава информация за самите нас като възпитани хора. Освен всичко друго тя е един от най-простите и лесно усвоими трикове на добрия бизнес контакт.

Любезността

в бизнеса

Сигурна съм, че сте имали много такива случаи. Влизате в скъп магазин, продавачката ви оглежда от глава до пети и по някакъв неин си критерий решава, че не сте платежоспособен клиент и просто си разглеждате. Та преценява ви тя като недоходоносен и започва да гледа през вас, да си цъка в телефона, да се мотае или просто да не ви обръща внимание. Когато се опитате да я ангажирате по някакъв начин с въпрос или с коментар, тя, видимо недоволна, че й губите времето, може и да се дотътри да ви проговори, но това ще е с такова усилие, че чак вие ще се изпотите от него. Тя е обидена на живота, че стои в този магазин, а не на някоя яхта в обятията на Брад Пит примерно, а пък вие сте част от виновниците за тази несправедливост и затова хич няма и да ви “любезничи”! С полупроцедено “доурде” (“добър ден”, изказано с много нежелание), общо взето, ни посрещат навсякъде – в държавната администрация, в супермаркета, съседите във входа, шефовете, че дори и колегите. Всички са сърдити, сериозни, намусени, недоволни и съответно нелюбезни.

В английската бизнес традиция любезността е едно от най-важните качества и една от най-препоръчваните стратегии. Каквото и да се случва, всеки уважаващ себе си британски бизнесмен не бива да си изпуска нервите и да излиза от добрия тон. Поздравът е задължителен заедно с усмивка, а да попиташ “Как сте днес?” е правило. Както е правило и да отговориш, че си чудесно, най-малкото добре! Защото просто никой не очаква от вас да признавате, че сте зле и по този начин да стоварите напрежение върху човека отсреща. Любезността се състои в това да предизвикаш другите да се отпуснат, да ги накараш да повярват, че в този момент те са най-важното, което се случва, и ти ще се погрижиш този миг да продължи. Тя предотвратява разгръщане на конфликти, защото когато някой посочва грешките ти по възможно най-любезния начин, няма за какво да скачаш и да се сърдиш. А говоренето в учтива форма – на “вие”, психологически поставя бариера между общуващите, която не им позволява да слязат в нивото на общуване. Казано направо, по-вероятно е да наречете някого “глупак”, когато му говорите на “ти”.

Десет правила

които любезно ви предоставяме

1. Задължително поздравявайте ясно и от сърце. “Добър ден”, “Здравейте” и “Радвам се да ви видя” са изрази, които отварят врати.

2. Усмихвайте се и гледайте хората в очите.

3. Не ласкайте излишно и не изпадайте в онази зона на общуване, която неофициално наричаме “мазнене”. Да си любезен не означава да лъжеш и да правиш комплименти.

4. Показвайте на хората, с които сте, че се интересувате само от тях в момента. Не си гледайте часовника, слушайте, не прекъсвайте, питайте, когато нещо не ви е ясно или сте забравили нечие име или подробност от разговора.

5. Не изпадайте в прекалени въпроси относно лични неща. Това не е любезност – то е любопитство.

6. Винаги предлагайте нещо освежително на гостите си – вода, кафе, друго безалкохолно, напитка.

7. Настанявайте гостите си там, където е най-доброто място според вас, или там, където те предпочетат. Погрижете се да им е удобно и добре.

8. Когато сте на гости, винаги питайте, когато се налага да нарушите домашния или офисния ред, да притесните някого, да се преместите, да пушите, да използвате телефон или каквото и да е друго.

9. Любезността изисква да бъдете точни. Ако смятате да откажете покана, обадете се навреме, пратете съобщение или официално писмо, чрез които да благодарите и да съобщите, че поради друг ангажимент няма да можете да споделите събитието. Не е нужно да обяснявате какъв е другият ангажимент – това никого е бива да интересува.

10. Любезността е качество, което има своите различия според националността, културата и традициите на един регион. За да не настъпите нейните местни принципи, преди да пътувате някъде или да се срещате с партньори от непознати за вас страни, осведомете се какви са нейните конкретни кодове там. В Испания например не е нелюбезно да ти говорят веднага на “ти” дори на неофициално място. В арабските страни може да ви питат много и подробно за здравето и обучението на децата ви, но пък вие по никакъв начин не трябва да питате “добре ли е съпругата ви” например, защото този въпрос се счита за неучтив – разбира се, че е добре, какво да й е?! В Русия част от любезното гостоприемство включва и едни на екс изпити 50 грама водка дори и в бизнес среда. Ако искате да ги откажете, предупредете още преди срещата, че не пиете по принцип или че в момента сте на антибиотик. Въпрос на любезност от ваша страна е да го направите ПРЕДИ самата среща, защото там вече е наистина нелюбезно да не ги гаврътнете.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.