Десислава Атанасова е родена на 8.10.1978 г. в Дулово. Завършила е право в УНСС. На местните избори през 2007 г. е избрана за общински съветник в Русе. А през 2009 г. - за депутат от ГЕРБ. Оглавяваше здравната комисия в парламента при управлението на ГЕРБ, а от 21 март 2012 г. до 13 март 2013 г. бе здравен министър в кабинета “Борисов”. В 43-тото народно събрание оглави временната парламентарна комисия за КТБ.

- Госпожо Атанасова, според доклада на временната парламентарна комисия за КТБ банката е работила като пирамида, а водещи институции като ДАНС и БНБ са проспали порочните практики в нея. Защо се е стигнало до такива съществени пропуски?

- Изводите в доклада са формирани вследствие на преценка за всички данни и факти, които сме обсъждали. Взети са предвид всички доказателствени средства, които са ни представени от различните институции - писмени справки, одиторски доклади, обяснения по зададени от нас въпроси, доклади на квесторите, както и дадени обяснения в хода на действие на самата комисия. Държавните институции, които са имали ангажимент за контрола и надзора на банките, не са го упражнили в достатъчна степен. Става въпрос главно за БНБ и Управление “Банков надзор”. В доклада сме оставили една отворена фраза за това дали поради непрофесионализъм или поради други причини е това бездействие. Факт е, че през този период гуверньорът на БНБ Иван Искров е имал сериозни неформални отношения с мажоритарния акционер в КТБ Цветан Василев. Факт е също, че подуправителите на БНБ са подведени под отговорност и вече имат внесени обвинителни актове. Факт е, че временно изпълняващият длъжността подуправител на “Банков надзор” Нели Кордовска в деня преди обявяване на банката под особен надзор е изтеглила достатъчно сериозна сума от КТБ. Освен това одиторската компания, която ежегодно е заверявала отчетите на КТБ, не е изпълнила всеобхватно и пълно задълженията си съгласно одиторските стандарти. Факт е, че един от служителите на фирмата също е имал неформални отношения с Цветан Василев. Пътували са в чужбина по круизи в различни екзотични дестинации. Няма как да бъдем убедени, че този одитор, тази госпожа, която е част от одитиращата компания, е направила преценка на всички обстоятелства по функционирането на банката. Освен това така и не стана ясно защо докладът на ДАНС за 2013 г. не е бил внесен в парламента, но там няма и дума за КТБ.

- Може ли да твърдим, че политически зависимости също са попречили на БНБ да упражни надзорните си функции?

- Не знам дали може. През 2013 г. ГЕРБ не беше в управлението. През март нашето правителство подаде оставка. До края на годината управляваше друго правителство. Показателно е обаче, че във въпросния доклад на ДАНС няма и дума за политическите процеси през тази година, а те не бяха никак малко и бяха доста интересни.

- Наскоро разказахте пред медиите, че фирма, свързана със сина на зам.-директор на ДАНС е получила голям кредит от КТБ. На какви други фрапиращи случаи се натъкнахте?

- Всичко е описано в доклада, включително целият механизъм на източване. Тази дупка в КТБ от над 4 млрд. лв. е вследствие на обезценки по кредити, които са необезпечени, нямат валидни ипотеки. Кредитополучателите са били свързани лица или фирми без търговска история и дейност или са лица пряко свързани с мажоритарния собственик. В доклада ясно е показано как средствата от една фирма биват прехвърляни на свързани с мажоритарния собственик други фирми. Докладът е публикуван на сайта на парламента и всеки може да се запознае с него.

- Чуха се обаче мнения, че докладът не е достатъчно критичен към Комисията за финансов надзор (КФН) и прокуратурата.

- Вероятно имате предвид особеното мнение на съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев. Процесът на вземане на решения на комисията за КТБ е описан в стенограмите на заседанията. Мнението на Радан Кънев е отразено в част от стенограма на едно от заседанията, когато ние вземаме решение по отношение на това каква е целта на комисията, каква ще бъде дейността й, поредността на институциите, които ще разглеждаме. Тогава при представяне на въпроса пред комисията следва ли да обсъждаме действията на прокуратурата, именно Радан Кънев казва, че иска да разбере цялата истина около КТБ. Той припомня, че до един момент и по публичните данни, които има, КТБ е изглеждала като здрава банка. Според Кънев работата на комисията е да оцени вярното от невярното, фалшивото от здравото. По думите му всичко останало е работа на прокуратурата. Всички сме били наясно какъв е предметът на комисията и кои институции можем да изслушваме. Още тогава бяхме наясно, че като се има предвид досъдебното производство за КТБ, няма как да призовем прокуратурата да отговаря пред нас. Освен това Народното събрание контролира съдебната власт, когато приема годишния доклад за дейността й и когато приема и обсъжда бюджета й.

- А за КФН?

- По отношение на КФН в доклада достатъчно детайлно и коректно е описано съдържанието, което са ни представили оттам. Относно сделката, която Радан Кънев коментира в особеното си мнение, е направена допълнителна задълбочена проверка. Тя е установила, че към 2012 г. КФН не е била уведомявана за тази сделка с ценни книжа на “Нордърн Лайтс България”, тъй като дружеството е регистрирано в Кралство Холандия. За тази емисия ценни книжа разрешение е дала Ирландската фондова борса и тези книжа са листвани на Ирландската фондова борса. Без някой да уведоми КФН, че това се случва с някое дружество, регистрирано в друга държава членка, институцията няма как да получи тази информация.

- Акциите на КТБ се търгуваха на Българската фондова борса, освен това тя работеше като инвестиционен посредник. Във връзка с това КФН също би трябвало да упражнява надзор по отношение на затворената банка.

- Всичко, което са правили, е описано. Те са ни дали една доста сериозна справка за поднадзорните им дружества, които са имали средства в КТБ, например пенсионноосигурителните компании. Анализирано е дали и по какъв начин това би повлияло на пенсионноосигурителната система. Това е достатъчно изчерпателна информация. Освен това КТБ беше банка, която се оказа пирамидална структура. Но тя беше поднадзорна главно на БНБ, а не на КФН. Финансовият надзор има отношение само по въпроси в качеството й на инвестиционен посредник. Законът за публично предлагане на ценни книжа е ясен докъде се простират отговорностите на КФН и откъде започват отговорностите на БНБ.

- А по отношение на БНБ, каква според вас е отговорността на останалите членове на Управителния съвет?

- При разговора ни в комисията с единия от подуправителите на “Банков надзор” - Цветан Гунев, се установи, че всяко тримесечие подуправителите внасят доклад в Управителния съвет, който се разглежда и се приема за сведение. Междувременно действа и вътрешния одит на БНБ и на КТБ. Това е институционалният механизъм, който би трябвало да сигнализира за точно такива проблеми. В приложението на нашия доклад сме представили резултатите от проверките на вътрешния одит на управление “Банков надзор”.

- Възможно ли е управителят и останалите членове на Управителния съвет да не са знаели какво се случва?

- Аз съм убедена, че гуверньорът на 100% е бил наясно с всички процеси.

- Оказа се, че много хора, които са сключили договори за депозити в КТБ с привилегировани условия, все пак са получили парите си от гаранционния фонд. Как ще коментирате?

- По отношение на привилегированите депозити има много различни казуси. При тях трябва да се отчетат указанията и на БНБ, и на Фонда за гарантиране на влоговете, а също и съответното изпълнение от страна на квесторите. Затова гласувахме промените в Закона за кредитните институции и падането на банковата тайна. Сега е моментът, в който синдиците трябва да дадат информация в достатъчно нормален срок за всички тези лица, които са имали преференции, били са свързани с политически партии, ползвали са не само преференциални условия, но и са се разпореждали със средствата по време на особения надзор.

- В какъв срок ще бъде разкрита информацията за привилигированите вложители и кредитополучатели?

- При гласуването в зала счетохме, че е най-добре да има автоматизъм. Падне ли банковата тайна, когато законът е факт, синдиците в определения 6-месечен срок трябва да започнат да публикуват информацията. Предполагам, че лятото и до есента ще има нова информация за това кой с какви средства е разполагал.

- Кога ще бъде изпратен докладът в прокуратурата?

- Надявам се, че скоро ще бъде включен в дневния ред на Народното събрание. След като парламентът го приеме, ще бъде изпратен на БНБ, КФН, прокуратурата, на Комисията за надзор над регистрираните одитори и на Европейската комисия. Редно е да покажем как е действала тази банка, а от доклада става ясно, че тя не е можело да бъде оздравена.