Крепостта Ряховец край Горна Оряховица е най-прецизно изграденото военно съоръжение в Средновековна България в периода 12- 14 век. Няма друга твърдина с толкова перфектно построени порти, крепостни стени и кули. Уникалната фортификация означава, че част от средновековната ни армия е била базирана в Ряховец, а не в столицата Търново. Това обяви археологът проф.д-р Хитко Вачев, който е и председател на Съвета за опазване паметниците на културата. Историкът е научен консултант на екипа, проучващ калето, което е еталон за средновековната инженерна мисъл. Тайните на забравената повече от две десетилетия старина разгадават Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново и Мая Иванова от музея в железничарския град.

Археолози стъпаха в древната крепост край Горна Оряховица след 23-годишно прекъсване на проучвателната дейност. Наскоро обектът получи статут за паметник на културата от национално значение.За разкопките пък са осигурени 20 000 лв от общинската хазна на Горна Оряховица със съдействието на кмета на железничарския град инж.Добромир Добрев.

Първото споменавене на Ряховец в писмените источници е от византийския хронист Георги Пахимер през 1304 г. Следващите сведения датират от 1460 г в поемата на Михаел Бехайм, който се позовава на разказ на участник в похода на Владислав Трети Варненчик. В началото на 20 век проучвателят Карел Шкорпел е изготвил окомерен план на запазените архитектурни останки. Археологически разкопки на крепостта са правени единствено в периода между 1985 г и 1990 г. Проучванията са дело на колектив с участието на археолозите Йордан Алексиев и проф.д-р Хитко Вачев.

"Ряховец не е била просто крепост, а ключът в уникалната система за отбрана на столицата Търново. Около нея е имало и други крепости, но Ряховец впечатлява с огромната си площ-2-3 по-голяма от другите калета, както и с архитектурно-строителното решение на портите, които нямат аналог по българските земи", обяснява проф.д-р Хитко Вачев.

Археологът пояснява, че главната порта е била със засводен проход, който пък е бил затварян с три последователно разположени дървени двукрили врати заздравени с метален обков. За това свидетелствали запазените осови камъни и части от обкова. Подобно е и изпълнението на северната и западната порти, но в умален вид, чиито проходи са били залоствани с по две врати.

"Впечатляваща е дебелината на крепостните стени-между 3 и 3,5 метра. В отделни части градежът е запазен на височина до 6-8 метра", казва археологът Илиян Петракиев.

Проучвателите установили и подградия, в които се е развивало занаятчийско производство и всичко съпътстващо, нужно за обслужване на военния гарнизон. Проф.д-р Хитко Вачев изрази хипотеза, свързана с тракийския културен пласт на обекта. "Освен при Ряховец, никъде другаде в Търново не е открита крепостна стена от този период. Възможно е да сме попаднали на тракийския град Зикидева. За това свидетелстват намерените в твърдината 12 амфорни печата, които говорят за интензивни търговски връзки на това населено място от тракийската епоха с гръцките колонии. Тези печати се поставят върху дръжките на амфорите с вино и зехтин. Никъде в Търново няма крепостна стена от това време, а става дума за град от тракийската епоха", категоричен е проф.д-р Вачев.

Той уточнява, че основните цели на археологическото изследване през тази година са били да бъде допроучен районът на старите разкопки и да се изясни стратиграфията на културните пластове в пространството между северната и главната порта на крепостта.

На обекта е открит сериозен културен пласт от тракийската епоха. Изненада за археолозите е наличието на крепостен зид от това време. В централна северна България това е изключителна рядкост. Запазен е във височина от 1 метър и дава основание да се смята, че на хълма е имало древен тракийски град.

Животът на крепостта Ряховец е продължил поне две хилядолетия - от първо хилядолетие преди Новата ера до 1444 г. От тракийския период е открито и огнище с каменен свод и много добре изработена подложка от глина, запълнено с камъни. Възможно е да има ритуален характер, но това тепърва ще се проучва. Намерени са още костени украшения, сребърни обеци, част от амулет от тракийската епоха, излезли са части от луксозна керамика от тракийско и средновековно време.Ценност представляват откритите части от средновековно въоръжение-ризници, мечове, стрели, копия. Изкопани са 12 монетни съкровища от различни епохи-еленистическа, римска, ранно-византийска, средновековна. Не случайно легендите твърдят, че в крепостта е била монетарницата на Второто Българско царство.

"В момента екипът работи при северната порта, където се разкриват средновековна улица и подходи към жилищни квартали. Обектът обаче трябва да се консервира, за да може догодина проучването да продължи във вътрешността на крепостта", обяснява Петракиев.

Кметът на Горна Оряховица инж.Добромир Добрев се е амбицирал уникалната крепост, която е емблема на града, да се превърне в една от най-значимите исторически забележителности не само за региона, но и за България. Градоначалникът разкри, че се очаква до края на годината със своя заповед министърът на културата Вежди Рашидов да обяви Ряховец за национален обект. Инж.Добрев увери, че догодина проучванията ще продължат.

"В района на сегашните разкопки се намира сметището на Горна Оряховица. За неговото затрапване има разработен проект, който ще стартира идната година, а след това се разкрива възможност за допроучване на Ряховец. Усилено работим за прокарването на път и обособяване на паркинг до хълма", каза инж. Добрев.

След приключване на сегашния археологически сезон ще бъдат взети мерки за охрана и консервация на обекта.