Вече от половин година цяла Европа наблюдава основно Гърция, като изобщо не обръща внимание на бойните действия в Украйна, агресията на „Ислямска държава” в Сирия и Ирак, разпада на Либия, зверствата на „Боко Харам" и „Ал Шабаб" в Нигерия и Сомалия и възобновения конфликт в Афганистан.

„И само спeциалистите забелязват разместването на тектоничните плочи на геополитиката между Урал и Тихия океан, а по-точно факта, че Русия и Китай се опитват да създадат нов световен ред, а главните роли вече няма да принадлежат на САЩ и Европа”, пише Том Зомър за изданието "Цайт".

Той е на мнение, че и на двете уралски срещи е имало по две цели: първата е била повишаването на икономическия ръст и конкурентоспособността на държавите от БРИКС, а втората – създаването на „многополярен световен ред”, който да не е подчинен на западната диктатура. За целта, между другото, вероятно ще бъдат обединени путинският „Евразийски съюз” и китайският „Път на коприната”.

„В същото време Западът вече свикна да се смее на тези намерения. Заради ниската цена на петрола и западните санкции руската икономика преминава през криза, а проблемите на Китайската фондова борса създават трудности на комунистическия капитализъм на Пекин. Индия от своя страна, въпреки всичките си успехи, всъщност представлява комбинация от IT-технологии и огромен глад. И на всичкото отгоре всички тези държави са с много различни икономически показатели. БВП на Китай, например, е 28 по-голям от БВП на ЮАР и четири пъти по-голям от този на Русия и Индия”, пише Зомър.

А и от политическа гледна точка държавите, обединени в БРИКС и ШОС, не са едно цяло: китайският комунистически капитализъм, руската псевдодемокрация и индийската демокрация нямат нито общи ценности, нито обща история, нито сходни политически интереси. Ако Русия и Китай целят „да изхвърлят зад борда установения през 1945 световен ред”, то Индия и Бразилия искат да седнат на една маса с големите страни, гласи статията.

„Все пак, въпреки всичко това, Западът не трябва да се отнася към създаването на нов център на властта лекомислено, понеже вече към средата на XXI век икономическите показатели на държавите от БРИКС ще изпреварят старите промишлени страни. Западът също така не бива да допуска тези страни да усетят, че за тях няма място на масата на световната политика”, пише Зомър.

„При това трябва да си зададем въпроса дали Западът си прави услуга, като прилага по отношение на Русия политика, която все повече насочва Москва към прегръдките на Китай. Дори ако на Путин му харесва да обръща гръб на Европа, в дългосрочна перспектива руснаците няма да го подкрепят, понеже това е в разрез с вродените им инстинкти”, пише авторът.