Обществената трапезария в Търново ще работи без прекъсване цяла година

Румен Радев удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Иво Прокопиев участва в „зелени“ проекти за 11.7 млн. лв. Броил врабчета, снимал орли, лобирал за промяна на екозакони

Бургаска учителка се нуждае спешно от кръв

Свлачище застрашава пешеходци и коли край Дебелец

ВСС прие оставката на Красимир Влахов

СГС даде ход на делото срещу Йоан Матев

Отиде си Георги Марков

Как един посланик застава зад истината Меглена Плугчиева оборва неверни публикации за България в “Нойе Цюрхер цайтунг”

Турски военни самолети са извършили 42 нарушения на гръцкото въздушно пространство

850 000 лева идват в Сливен за подкрепа на деца с увреждания и семействата им

Над 20 % от варненските ученици отиват в западни ВУЗ-ове Англия, Холандия и Дания са най-предпочитани дестинации

Оперираха Делио Роси

Варненци пак искат паметен знак на Пламен Горанов

Ръководителят на Районната прокуратура в Пазарджик Георги Кацаров е подал оставка

Прекалявате със слънцезащитния крем? Ще си докарате проблем с витамин Д

За да си набавите веществото, поне веднъж седмично яжте гъби, черен дроб, сьомга, сардина или риба тон

Днес и мъже, и жени масово използват слънцезащитни кремове. И за лицето, и за ръцете, и за тялото. „Затова фотопротекцията вече е не само всекидневие, но в индустриализираните страни с висок стандарт на живот като САЩ тя дори стигна до абсурдни измерения”, заяви пред „Труд“ чл.-кор. проф. Николай Цанков, почетен председател на Българското дерматологично дружество. Като пример водещият специалист посочи южните щати, защото там фотопротекцията била в неконтролируеми граници – освен слънцезащитните кремове, местните хора масово ползват и такива дрехи.

„Но както всяко нещо, което преминава в крайност е опасно, така и при постоянно намазваната кожа със защитни кремове може се наблюдават нежелани явления. Кожата започва да не синтезира необходимото количество витамин Д, а той предпазва организма от остеопороза. В последните години се наблюдава ръст на болестта, като тенденцията е валидна и за нашата страна”, заяви чл.-кор. Цанков.

Веднага възниква въпросът какво тогава да прави човек, за да синтезира организмът му достатъчно количество витамин Д? „През летните месеци е необходимо да ходи по няколко часа на ден с незакрита от дрехите кожа от лактите и колената надолу”, препоръча кожният лекар. Решение е и да се приемат по 1000 международни единици витамин Д дневно или пък да се ядат поне един път седмично: гъби, черен дроб (от риба и говежди), както и да се хапва сьомга, сардина или риба тон. Добре е да се пие по една чаша портокалов сок дневно.

„Прогресът винаги води със себе си и регрес“, подчерта дерматологът. Това е и обяснението, че докато чрез фотозащитните кремове извършваме профилактика на остаряването на кожата и на появата на кожни тумори, в същото време намаляваме синтеза на витамин Д. „Загледайте се в старите снимки от 20-те и 30-те години на миналия век и ще видите, че дамите на тях до една са с шапки и чадърчета, а банските им костюми покриват сериозна част от тялото. Но след като се появява Коко Шанел с бял костюм и тен, бронзовият загар става модерен”, припомни проф. Цанков откъде тръгва истерията по придобиването на тен. „Обърнете внимание и на снимките на преуспелите мъже от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Всички те също са със загорели лица и шоколадов тен. А днес това е забравена история“, обясни лекарят.

Чл.-кор. Николай Цанков участва в четири български антарктически експедиции, по време на които подробно изследва промените по кожата, които настъпват при суровия климат. Той проследява 3 показателя – омазненост на кожата, влажност и релеф. На всички участници в проучването той осигурява качествени фотопротективни и хидратиращи средства. „Както е добре известно, над Антарктика е разположена най-голямата озонова дупка на нашата планета, затова слънцезащитата там е жизнено необходима. Работата ми бе улеснена от факта, че някои от участниците в експедицията отказаха първоначално да използват предоставените им продукти с мотива, че кремове използват само жените. Така те съставиха т.нар. контролна група, която помогна да се отчете разликата между защитената и незащитената от слънце кожа“, посочи чл.-кор. Цанков. При сравняване на резултатите от двете групи се установява, че защитената кожа, не променя показателите си, за разлика от незащитената. „Заключенията убедиха изявените „мачовци“ и сега всички използват предлаганите защитни кремове“, каза дерматологът.

Вечното питане към него и колегите му, което отправят пациентите, е, колко време да прекарват на плажа без риск за здравето. „За съжаление не може да се посочи такова времетраене, зависи какъв фототип е съответният човек. Ние, българите, принадлежим към третия и четвъртия по т.нар. скала на Фицпатрик, към петия са арабите, а към шестия – негрите. Ние сме малко по-силно пигментирани от много белите хора като шведи и финландци, норвежци и англичани. Но пак не трябва да прекаляваме с престоя на слънце. Той може да е примерно между 3 и 5 часа дневно, но това не значи през цялото време да се стои под жарките лъчи“, заяви специалистът. Добре е да се избягва времето между 11 и 16 часа, когато слънцето е най-силно. Косата също трябва да се предпазва. Много добро решение е защитната пяна, с която тя се пръска преди отиването на плаж.

Какво означава SPF?

Sun protective factor или слънцезащитен фактор

В зависимост от фактора (познатият SPF), противослънчевите кремове се делят на такива с: минимална защита – 15 SPF, средна – 30 SPF и висока – 50+SPF. Само че удвояването на фактора не е еднозначно на двойно по-мощна защита, казват специалистите. Те препоръчват, когато си купувате от препаратите, предпазващи от ултравиолетовите В лъчи, да проследите и дали защитават от ултравиолетовите А лъчи. Т.е. дали на опаковката е поставен знакът “UVA”.

Фотопротективните кремове могат да бъдат водоустойчиви. Но ако сте прекарали във водата повече от 40 минути, трябва да се намажете с тях отново. Много високо устойчивите пък предполагат второ нанасяне след 80 минути стоене в морето или басейна.

Изгарянето е най-опасно за децата

„Най-опасни са изгарянията при децата. Ако малчуган на 4-6 години непредпазливо е изложен дълго време на слънце и получи тежко изгаряне, то в бъдеще порасналото момче може да развие меланом на кожата (защото тя има памет), а това е най-злокачественото заболяване в човешката патология”, заяви чл.-кор. проф. Николай Цанков. Той си спомни, че преди години масово се е препоръчвало децата да не се водят на море до 5 г. А днес може да видите на плажа дори две- или тримесечни бебета. Според Американската педиатрична асоциация обаче до шестия месец не трябва да се нанасят слънцезащитни кремове – пак заради правилното развитие на костите. Затова обаче са необходими отговорни родители, които да следят задължително бебето да е на сянка.

„Като редовен участник в европейската кампания „Евромеланома“, Българското дерматологично дружество организира безплатни прегледи срещу рака на кожата в продължение на 10 поредни години. Мога с гордост да заявя, че хората у нас започнаха да се преглеждат профилактично и техният брой нараства всяка година. Идват при нас, специалистите, за да разберат дали бенките им са опасни, но и заради т.нар. себорейни кератози“, посочи експертът.

Най-застрашени от рак на кожата са хората с бяла кожа, светли очи и много лунички, т.е. които имат т. нар. първи тип кожа по Фицпатрик. Те никога не почерняват и винаги изгарят от слънцето. Вторият тип са трудно почерняващи и почти винаги изгарящи хора, като за тях също има голям риск.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.