Гърция иска милиарди евро от Германия

Петя Аврамова: От 15 май започва тестването на тол системата

Около 200 000 пчели на Нотр Дам оцелели въпреки огнения ад

Йорданка Фандъкова: Работим за осигуряване на качествени работни места, за да задържаме младите в града

Отново мръсна клевета срещу България “Репортери без граници” калят страната ни под диктовката на българските соросоиди

Арестуваха адвоката на българина Серафим Райчев

Романтика и оспорвано състезание тази вечер в „Hell’s Kitchen“

Султанатът на Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов ще бъде удовлетворен, само ако той посочи главния прокурор

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 април 2019

Според разследването на Робърт Мълър няма координация между кампанията на Тръмп и Русия

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати България става 12-та в света по производство на коли, ако “Фолксваген” направи завод

Сани Жекова слиза от сноуборда

Туба Бююкюстюн не се отказва от актьорството Този сезон обаче няма да се снима в сериали

Куриери докладват на НАП онлайн търговците

Любомир Дацов: Ако работиш само за пари, не си предприемач, а потребител

Ципрас и Варуфакис изградиха благополучието си, разрушавайки системата

– Какво представлява гръцката криза? Бъг на системата ли е това, или симптом за състоянието на цялата европейска икономика, г-н Дацов?

– Това, което се случва в Гърция, е краят на демокрацията, ако мога да иронизирам няколко лауреата на Нобелова награда, които видимо се изложиха с прогнозите си или показаха, че не разбират какво става там. В Гърция „демокрацията“ донесе отрицателен резултат, вместо да поведе страната си нагоре.

– Народът избра Алексис Ципрас и СИРИЗА, които ги поведоха надолу. Това ли казвате?

– Да. За да върви държавата напред и нагоре, трябва да избираш най-кадърните и най-умните. Обаче на практика масите избират себеподобни или такива, които изпъкват с красиви обещания. В Гърция това доведе до лошо управление и допълнително обедняване на хората. Представете си разпределението на богатството като една камбана. На върха са най-богатите, които са малко. Най-отдолу са най-бедните, който са масата. Изборът на некомпетентно представителство води до смачкването на тази камбана надолу. Богатите обедняват, а бедните стават повече и още по-бедни. Това между другото не е мое, а от основите на теорията на публичните финанси, което се учи в 3-и курс на университета.

– Само изборът на Ципрас ли е причината да се срине Гърция?

– В Гърция, някъде след края на хунтата на Черните полковници, демокрацията се възстановява и установява в ръцете на няколко фамилии, които създават олигархия и привилегирована класа, която да я поддържа. Тази класа са държавната администрация и служителите в държавните предприятия, директно контролирани от олигархията. Като се вземе предвид, че има роднински кланове и назначения навсякъде по системата, можете да си представите какво представлява Гърция и гръцката демокрация днес.

– А България не е ли такава държава?

– В това отношение е много приемлива държава. Такива неща, каквито ги има в Гърция, у нас са детска играчка – конфликт на интереси, разпределение на отговорностите.

Ципрас е продължение на системата, а не нейно отрицание, както се опитва да се изкара, той е от същата привилегирована каста. Единствената разлика с неговите предшественици е говореното. Онази стара българска приказка: “Не ме гледай какви ги върша, а какви ги говоря.” Ципрас е като попа в нашия филм “Хитър Петър”, където хем иска да пази пости, хем да хапне мазничко. Та, за да излезе от ситуацията, чете молитва на едно прасенце и го нарича “риба”, защото може да се яде риба.

– Май реалностите пред банкоматите отрезвиха гърците?

– Винаги съм твърдял, че човек гласува най-разумно, когато гласува с парите си, но гърците продължават да живеят в заблудите си. Гърция и в момента отказва да прави правилните неща, защото те изискват усилия.

– Можеха ли да се отърват от кризата по-рано?

– Да, през 2010-а Гърция можеше да го направи много лесно в рамките на същите тези изисквания, но много по-олекотени и с много по-малко ресурси. Сега Гърция щеше да свие дълга си на 80-90% от БВП, ако беше изпълнила изискванията на тогавашната Тройка. Състоянието на икономиката беше друго. Щеше да има едно сътресение горе-долу между 6 месеца и 1 година и после икономиката да тръгне във възходящ тренд.

Дори и сега бюджетът им е стабилен по структурни показатели, ако махнете лихвените плащания. Те имат основата и предпоставките, ако правят реформи, резултатите да дойдат бързо и да бъдат устойчиви. Но чисто политически те отказаха тогава. Няколко месеца нищо не правеха, през 2012 г. дойде едно експертно правителство, което беше бламирано, защото на хората им беше внушено, че може да се продължи по същия начин.
Заиграването с пенсионерите е огромно. Гърция има структура на населението като демография много близка като тази в България. Обаче нашите разходи за пенсии са 8-10 на сто от БВП през годините. В Гърция този процент е 18. Това означава, че те субсидират пенсионната система с поне още 100% от това, което е възможно.

– Никой пенсионер не би възразил.

– Да, но проблемът е, че пенсионната система е математика и никой не може да възрази срещу числата. Ако над трима души работят и изхранват един пенсионер, то коефициентът на покритие може да бъде 70-80%, т.е. пенсионерът да получава средно 75% от заплатата си. Когато обаче работещите са двама или по-малко, няма как да се случи.

– Случва ли се пенсионната реформа в България?

– Не съм оптимист. Успехът, както и в Гърция, трябва да бъде заложен върху увеличаването на заетостта. Държавата не трябва да се опитва да бъде играч в това нещо, както се случва сега и се дава заявки то да продължи.

– Защо?

– Защото, ако погледнете оценките на социални програми, включително за директно създаване на работни места и подпомагане, те са изключително ниски. Огромен публичен ресурс с малък резултат. И това не е само в България. Доказано е, че това нещо не работи. Работещият модел винаги е бил създаване на нормални условия за предприемачите. Хората трябва да се чувстват свободни и тогава се случва инициативата.

– Доста презирана дума е “предприемач”. Хората се надяват някой да поеме риск да създаде предприятие и да работи за него, а в същото време го ненавиждат.

– Така е. Някои хора трябва да бъдат порицавани, защото направиха думата “предприемач” в България да звучи неприемливо. Предприемач може да бъде само свободен човек. Това не е човек, който прави нещо, за да изкара едни пари. Това е човек, който прави нещо заради духа, заради това, че остава нещо след себе си. Прави нещо различно. Парите са важни, но са средство. Когато работиш само за едните пари, ти не си предприемач. Ти си потребител.

– Един приятел определи, че Ципрас е гръцкият вариант на Андрешко – всички го аплодират, че е оставил бирника в калта. Приемате ли такова сравнение?

– Не. Андрешко е симпатичен герой, протестър срещу системата, която смята за несправедлива. И Ципрас, и Варуфакис са други герои. Те са борсови играчи – образовани, интелигентни, от богати семейства, завършили престижни университети. Те изграждаха собственото си благополучие, разрушавайки системата. Те използваха обикновените хора и Гърция ще плати жестока цена заради заблудите, в които бе въвлечена. В Гърция нищо не е свършило. Бяха задвижени чисто социални и икономически процеси, които няма да утихнат с приемането на третия оздравителен пакет за Гърция. Ципрас и Варуфакис се подиграха с основни принципи в държавата, но се подиграха и с хората, които бяха на тяхната страна. Те са като онези хора, които излизат на улицата и се прегръщат с просяци, а после се прибират у дома, вземат си един душ и правят съвсем други неща.

– Правили сте много пъти бюджета на България. В момента текат протести на полицаите. Смятате ли, че трябва да се дават големи заплати на хората от сектор сигурност?

– Не мисля, че в това е проблемът. Ако погледнете разходите на МВР, те изобщо не са малки, ако трябва да правим сравнителен анализ с другите държави спрямо дела на тези разходи от БВП. На базата на този ориентир трябва да се каже, че службите за сигурност, съдебната система харчат доста повече, отколкото останалите нормални и развити държави. Което простичко означава, че имаме изключително ниска професионална ефективност. И там трябва да се работи, за да се оправи системата.

– Дайте пример за ниска ефективност.

– Ами ако погледнете например фокусирането на КАТ върху скоростта при борбата с катастрофите по пътищата. Защо върху скоростта? Скоростта е следствие. Тя не е основна причина за нещо. За да има нарушение или да се случват катастрофи, те са следствие на три основни фактора: кола, път, квалификация на шофьора. Нито едно от тях не е скорост. Всички промени в закона се съсредоточават в това да се ограничи скоростта или да бъдат наказвани шофьорите. Това обаче са чисто фискални мерки. Те водят до това, че няма полицай, където има проблем, но има катаджия в кола, паркирана на сянка и мереща скоростта на място, където няма никаква причина да я мери. Да не говорим за останалите резултати – битова престъпност, да не говорим за организирана престъпност, където почти няма банда, където да няма намесен служител на реда, пък било то и бивш.

Истинската реформа в МВР например би била да се смени фокуса на полицаите, а не как се казва определена дирекция. Щото то реформите в МВР досега са само в имената на структурите. Но да не се фокусираме само в МВР, това важи за много други сфери, в които думата реформа се обезцени.

– Как можем този пример да го свържем с Гърция?

– Отказът да се правят реформи и да се върви с крак във времето води до това, което се случва в Гърция. Ние също отказваме да правим реформи и ако светът се движи с 3,5% ръст на развитие на икономиката, а ние с 2%, това означава, че всяка година ние изоставяме от темпото на света и се свличаме надолу по всички стандарти.

– Как можем да да наваксаме?

– С реформи, с познание, с труд и постоянство. Като при английската ливада – косиш, поливаш и така триста години. Друг начин няма.

– А не може ли да си вземем чимовете от английската ливада и да си ги сложим на нашата поляна?

– Не може. Нали пак ще ти трябва квалифициран градинар.

Нашият гост:
Любомир Дацов е икономист. Роден е на 2 май 1965 г. Завършил е „Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра. Финансов зам.-министър в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.