Папата, Синатра и Гиджия...

„Гиджия на Хулио Перес, Перес пак към Гиджия, той стреля... Гол! Какъв удар! Топката разстреля Барбоса! Уругвай повежда на „Маракана“!...“

Алсидес Едгардо Гиджия обичаше да слуша този запис. Радиокоментарът на Дуилио де Фео от онзи мач през 1950-а е класика за всеки уругваец. А авторът на гола, който промени историята на футбола в поне две страни, настръхваше всеки път, когато чуеше прегракналия глас на Де Фео.

Гиджия си отиде от света на 88 години. Съдбата избра точния ден да си го прибере - 16 юли. Същия, в който пак съдбата го направи известен, а и безсмъртен. Защото уругваецът е такъв за най-великата игра.

На 16 юли 1950-а дясното крило с дълъг нос и слабички крака се готви за мача на живота си. Уругвай се изправя срещу Бразилия на „Маракана“ в двубой, в който на домакините стига и реми за световната титла. Уругвайците трябва да спечелят.

В деня на двубоя вестник „О мундо“ публикува снимка на бразилския отбор и пише: „Ето ги шампионите! Купата е наша!“ Капитанът на Уругвай Обдулио Варела купува десетки броеве от изданието. В съблекалнята на „Маракана“ огромният уругвайски лидер кара съотборниците му да уринират върху „О мундо“. После ги заклева: „Който се чувства аутсайдер, няма да играе! Да започваме!“

Официално на трибуните има 173 850 зрители. Бразилските източници твърдят, че е абсурдно да са били по-малко от 215 000. Хората висят отвсякъде. Грохотът е ужасен.

Бразилия повежда, Варела изравнява. Минутите се изнизват. Гиджия се понася по крилото в 79-ата и стреля убийствено под гредата.

„Само трима души са успявали да смълчат „Маракана“ - смее се Гиджия. - Папата, Франк Синатра и аз.“

Трагедията на стадиона е потресаваща. Според бразилските вестници и радиа самоубийствата са поне 20. Хората не си тръгват, плачат неутешимо по трибуните...

Резултатът преобръща историята на бразилския футбол. До този момент „селесао“ играе в бяло със сини якички. Но федерацията забранява екипа като прокълнат и прави конкурс за нови цветове на тима. След 1950-а Бразилия играе в жълто и зелено

През 2009-а Гиджия се върна на „Маракана“, посрещнат от аплодисментите на 80 000 зрители. Бразилците организираха на 16 юли чествания на мача и гола, въпреки че болката е тяхна. Пеле го прегърна. „Не знам дали са ми простили, но им благодаря за топлото посрещане.“

Последните години на Алсидес не бяха лесни. Пристрастен към цигарите, той прави сериозна криза на белите дробове преди 7 години. Спира да пуши. Няма щастието да е играл в годините на големите пари, въпреки че изкарва 8 сезона в Европа - в „Рома“ и „Милан“. След края на кариерата работи почасово в казино в Монтевидео, а пенсията му е от около 300 долара месечно. Наскоро германски тв канал направи филм за живота му, за което му дава 26 000 долара. Преди това често е бил на ръба на мизерията, като се гордее, че е отказал оферти да продаде медала си от Мондиал 1950. „Та какво друго имам освен спомените“, казва в последното си интервю.

Гиджия бе последният жив световен шампион от 1950-а.

Сега отиде при съотборниците си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят