На 21 април 2018 да почерпят

Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Име или псевдоним

В действителност писателят Джордж Оруел (“1984”, “Фермата на животните”) не съществува. Това е псевдонимът на Ерик Артър Блеър.

Няма и Марк Твен. В живота си авторът на “Приключенията на Том Сойер” и десетки други книги и разкази се казва Самюъл Клемънс. Дори американският учен и изобретател Бенджамин Франклин цял живот е публикувал произведенията си анонимно или под псевдоним.

Ран Босилек, когото и първолаците знаят като човека, написал “Патиланци”, всъщност се казва Генчо Негенцов. Поетът Христо Смирненски, който е бил и вестникар, е бил с фамилията Измирлиев. Навремето писателят Ангел Каралийчев се подписвал във вестник “Наши дни” с псевдонима Жандарм №2.

Популярното Георги (Касабов) е превърнато в неповторимото Гео Милев. А малцина вероятно знаят, че сатирикът Радой Ралин всъщност се е казвал по съвсем прозаичен начин – Димитър Стоянов. Карикатуристите и журналистите във френския сатиричен вестник “Шарли ебдо”, които станаха жертви на терористична атака през януари, също имаха артистични имена, различни от истинските. След взрива в редакцията на списанието пък много хора по цял свят си “присвоиха” името “Шарли ебдо” в знак на съпричастност.

Да се ползва псевдоним е световна практика, и то от години. На сайта writing-world.com в текст под заглавие “Трябва ли да използваме псевдоними”, са изброени някои хубави и други по-лоши причини, за да се прави това от различни автори. Сред лошите са желанията на писателите да звучат “по-екзотично” или техните близки и приятели да не разберат, че пишат за тях.

Като положителна причина да се ползва чуждо име е посочен случаят, в който се пише за конкуриращи се издания. В текста е цитирана авторката на свободна практика Кароли Бойлс, която пише от 30 години за различни списания на агротеми и отдиха на открито. Тя обяснява, че е добре позната в малка по мащаб индустрия, а списанията по тази тема са много конкурентни. Заради това тя пише за едно от тях под собственото си име, в друго е Марджъри Сизънс, а й предстои да бъде Макс Маккензи в трето издание. Редакторите на всяко от списанията знаят за това, а тя твърди, че не смесва темите, по които пише.

В своя статия под рубриката “Економист обяснява” бизнес изданието уточнява, че много хора пишат под други имена и дава пример с факта, че всички колумнисти за The Economist също пишат под псевдоними.

Ето и какво пише по темата в няколко документа:

Из журналистическия наръчник на „Дойче веле“

Използването на псевдоними е позволено „при особени случаи след обсъждане с главния редактор, например когато разкриването на идентичността на автора или негови роднини би заплашило сигурността им. В такива случаи се допуска само по един псевдоним на автор. Той следва да бъде депозиран пред редакционното ръководство, ръководството на отдел, главния редактор и програмния редактор“.

Из редакционните указания на Guardian News and Media (в. „Гардиън”, в. „Обзървър” и guardian.co.uk)

Статиите могат да бъдат публикувани анонимно или под псевдоним при изключителни обстоятелства, например когато сигурността на автора или прехраната му могат да бъдат застрашени, и само със съгласието на съответния редактор или управляващ редактор.

В тези случаи читателите трябва да са наясно с това.

Използването на псевдоними е позволено “при особени случаи след обсъждане с главния редактор, например когато разкриването на идентичността на автора или негови роднини би заплашило сигурността им. В такива случаи се допуска само по един псевдоним на автор. Той следва да бъде депозиран пред редакционното ръководство, ръководството на отдел, главния редактор и програмния редактор”.

Из етичната политика на в. “Денвър пост”

В някои случаи репортерът с одобрението на управляващия редактор може да използва фиктивно име или псевдоним, за да опише реален човек, когато публичната идентификация може да му донесе вреда. Читателите трябва да са ясно информирани в текста или в бележка на редактора, че се използва такава техника, за да се защити източникът.

Подборът направи Стою Калоянов

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.