Кой е по-по-най майка?

Аз не съм „мама“, а „ма“. Макар и съкратено наполовина, обръщението на сина ми е най-сериозната причина да бъда най-добрият за него родител. Признанието, което получавам, не е материално - едно гушкане е достатъчно, но мога ли да стана и „майка на годината“... Конкуренцията е тежка - светски личности, многодетни родители, майки предприемачи и обикновени жени в майчинство.

Дали това признание за качеството на родителската грижа изразява нуждата ни за публичност в момент от живота ни, когато се превръщаме в майки на 24-часова смяна, или е естествен израз на конкуренцията сред родителите?

Според хоморекламикус (човека от рекламите) щастливата или успешна майка се справя с упорити петна, събира семейството с полуфабрикати и сокове и лекува детето си със сироп чудо. Според нуждите това е и жена с излишни килограми, с видими следи на времето, по спортен екип (заради удобството и детето), силно раздразнителна или щастлива след набези в близката дрогерия.

Положителният пример на истинските жени, които успяват, независимо от обстоятелствата, често не привлича достатъчно внимание. Те присъстват медийно в контекста на безпаричие и нужда, като примери за лошо здравеопазване или социални услуги, инциденти. Скандалът с кърменето в мола е пример как жени се доказвахме коя е по-, по-, най-... в етикета на майчинството.

Не омаловажавам значимостта на темата - толерантността към майчинството е част от големия дебат за уважението към живота. Наскоро четох анализ на един германски икономист, който посочи постоянството и дългосрочните усилия като ключ за осигуряване на благоденствие. Да сме разбиращи родители и приятели с децата си вечер и по време на ваканцията не трябва да е подвиг, а част от удоволствията на живота.

Затова и моят личен герой в категорията „майка на годината“ е приятелка, която в един ден сготви 7 вида ястия за малкия си син, приготви багажа за морето за трима и изведе малчугана два пъти на разходка. Този еднократен подвиг е нищо в сравнение със спокойствието и търпението, което проявява всеки ден - към всички.

Демографската криза от последните години и увеличаващият се брой новини за безотговорно родителство изискват социални и икономически мерки, но и още нещо - майчинството в широкия смисъл на думата и в средностатистическите семейства да получи по-голямо публично поощрение и престиж.

В края на 2014 г. на Юлиана Дончева й бе връчен призът „Майка на годината“ на Асоциацията на брюнетките в България, а Моника Иванова от Банкя стана „Mother of Bulgaria” от конкурса „Мисис България“. И двете бяха медийно припознати като „майка на годината“ за кратко, защото излезе наяве проблемът за неясните за широката аудитория критерии за избор на жената, която да носи тази титла.

Моника, майка на три деца, обясни чистосърдечно, че не знае защо е избрана за победител с титлата „Майка на България“, но точно и конкретно посочи трудностите, които изпитва всеки средностатистически родител. От краткотрайната й тв и светска слава остана горчивото усещане, че наградата й е само „лента“.

Според повечето коментари Юлиана Дончева взе светски припознатия приз “Майка на годината“ заради подвига да стане родител за втори път на 49 години. Тя призова дамите на възраст над 40 години да не се отказват към майчинството и посипа със звезден прах спорната тема за късното родителство.

“Майка на годината“е церемония за връчване на награди на жени, които са майки в по-широкия спектър на думата - или са направили нещо изключително, или се грижат и за други деца. Всеки, който желае, може да изпрати своята номинация или дори да се самономинира“, обясни Нина Норд, председател на Асоциацията на брюнетките в България. Тя е собственик на запазената марка на кампанията. Изборът на майка на годината става след гласуване сред журналисти, представители на благотворителни организации и обикновени хора. През 2014 г. кампанията отличи Мария Гроздева, Юлияна Дончева и д-р Венета Павлова.

Кампанията „Голямото семейство“ също търси родители за пример, но сред многодетните семейства. Целта е „да покажем примера на семейства, отглеждащи достойно и с любов своите 3 и повече деца“. За двете години на кампанията организаторите - сп. „Кенгуру”, фондация „Искам бебе” и проектът за взаимопомощ между семейства с близнаци „Мулти мама” са привлекли между 50 и 70 фамилии с 3 и повече деца. Сред тях няма публични личности.

Условията за участие са конкретни и се базират на принципите на отговорното семейство: родителите трябва да са активни на трудовия пазар или социално, да осигуряват образование за децата си, да ги възпитават „в духа на общочовешките идеали и моралните ценности на обществото“. Миналогодишните победители семейство Елена и Росен Найденови от София - с 4 деца, споделиха, че срещат повече неразбиране и дори предизвикват съжаление, отколкото радост сред останалите.

В САЩ и Великобритания има традиции в избора на родител на годината. Съществува и ясно разграничение на съревнованията за родители знаменитости и обикновени хора. Общото помежду им е признанието за успешното съчетаване на майчинството/бащинството с бизнеса или активната благотворително дейност.

Организатори на конкурсите обикновено са големи фирми в индустрията за деца или производство на хранителни стоки и козметика, в сътрудничество с неправителствени организации. Известната марка британски шоколадови изделия например търси „майка на годината“ с номинация от собственото семейство и приятели на майката. Наградата е целогодишна доставка на шоколад и почивка - какво повече можеш да си пожелаеш. Вече 10 години и голяма верига магазини търси родители за пример, които „правят удивителни неща“, „невъзпети герои, които събират средства за благотворителност и безкористно помагат на другите“.

Да си родител е мисия и в шоубизнеса, но при звездите се оценява успешното съчетание на работата им с деликатния баланс на популярност, лично пространство и благотворителност. Известни марки за облекло и козметика определят своите любимки. Виктория Бекъм, Шарън Озбърн, Дженифър Гарнър, Ема Бъртън и Мелани Си от „Спайс гърлс“ са сред звездите, печелили признанието. Вероятно и те едва балансират между децата и работата, но общественото поощрение вдига летвата за усилията им да бъдат по-добри родители. За нас, обикновените родители в градинката или на плажа, остава утехата, че съвършени майки няма. Защото както Иванка Тръмп, предприемач милионер и майка на две деца, признава: „Житейският баланс е невъзможен. Не се и опитвам да го постигна. Животът е маратон. Важно е да стигна до финала (на деня - б.а).“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи