Александър Николов, който на 12 юли навърши 101 години, е седнал на пейката на пловдивската малка Главна по обяд, в най-големия пек, без дори да си сложи шапка. Здравата ми стиска ръка и галантно отваря вратата. Живее в същата сграда, където се намира Детмаг „Снежанка”. Качва се на четвъртия етаж, без да спре макар и за секунда и без да се задъха. Смее се: „Това го правя по 3-4 пъти на ден”. Жилището на мъжа, подкарал втория век, е скромно, спретнато и хладно. С пълна пара работи климатик и дядо Сандо се настанява точно срещу ледената струя. Небрежно маха с ръка на забележката, че ще се простуди: „Няма нищо, свикнал съм”, пише "Марица".

Разказва, че ходи на лекар един път в годината и взима само по едно хапченце - за простатата. Голям черен с бяла ивица котарак се умилква около стопанина и се настанява на дивана. И Зоро е дълголетник - сигурно вече е навъртял 20 години, подмята добродушно дядо Сандо. През стъклените витрини на секцията се виждат томовете на Христо Ботев и Христо Смирненски - кумирите на Николов. На рождения си ден в ресторант „Одеона” пред 20 гости столетникът рецитира „Юноша” и „Червените ескадрони”. Внучката му Александра Каменова твърди, че и на сън да го питаш за любимите стихотворения, ще ги каже като отличник, без да се запъне.

До книгите дядо Сандо е сложил портрета на Георги Димитров, на чиито идеи е останал верен до днес. Гордее се, че е с най-дълъг стаж в партията, поне в Пловдив /преди в БКП, сега в БСП/ - цели 80 години. Точно на 101-ия рожден ден му смениха стария партиен билет с електронен.

Питам го защо комунизмът се е провалил? Сталин е виновен, отсича, сякаш с брадва, столетникът. Личи си, че е много ядосан на Йосиф Висарионович. Бил е демон човек и с репресиите е унищожил партията, подхваща Николов. А не е ли по-добре сега, отколкото при комунистите, питам отново. В очите на дядо Сандо се появяват гневни пламъчета, той вдига ръка, все едно ще говори от трибуна, гласът му започва да кънти: „Как ще е по-добре? Има ли безработица? Има! Има ли сигурност? Няма. Какви заплати получават повечето млади и възрастни ? Мизерни! Пак ще дойде социализъм. Сега човечеството живее в кървав свят: криза, разцвет, война и пак спиралата се завъртва. Аз съм роден преди Първата световна война, преживял съм Втората световна война, а сега сме изправени пред трета. Това е законът на капитализма, но ще дойде нов строй с общонародна собственост, когато държавата няма да бъде жандарм, а стопанин!”

Той е идеалист, каквито малко са останали, честен, борбен, открит, с възторг разказва внучката му Александра. Дядо Сандо има три деца - Красимира, Димитринка и Атанас, 7 внуци и 6 правнуци. Най-малкият правнук Виктор е с един век по-млад от него. "Имам 16 наследници, това ми е богатството", обобщава житейския си път Александър Николов. Усмивката не слиза от лицето му, независимо за какво говори.

Мъжът, навъртял 101 години, най-малко шест пъти се е изправял лице в лице със смъртта. Роден е в Македония, на Вардар през 1914 година. Разправя, че като е бил на четири години, са избягали в България. По време на войната баща му е бил мобилизиран от сърбите, но я е напуснал и влязъл в българска армия.

Като стана пробив на Добро поле, майка ми рекла, че като дойдат сърбите, ще ни изколят, препредава спомените на родителите си дядо Сандо. И продължава: Грабва ни през 1918 г. - бяхме пет деца. Едното се загубва по пътя. Минаваме през историческия Криволак. Пътуваме с волска кола и дали пътят е бил стръмен или е бил тесен, две германски каруци се засилват и се удрят в нас. Всичко става меле. Колата ме хвърля до един телеграфен стълб. Върху мен пада кон и ме затиска. Гледат - само краката ми се подават отвън.

Като са ме извадили, вече съм бил почти задушен. Почнали да ме разтриват и оливат с вода и ето ме оживях, духовито разправя дядо Сандо, все едно пише роман.

Във Владая са попаднали на артилерийския огън. Скрили са се под мостчето и така са се спасили. Историята говори, че от германската дивизия там са били убити 402 души, цитира столетникът.

Семейството му живее в Карнобат, а за да се изхранва, Сандо още на 12 г. е принуден да остави училището и да пасе добитък. Работят и останалите му братя и сестри. Спомня си, че на 16-17 години са го взели в казино и хотел, но като е видял, че е пълно с проститутки, си е рекъл, че е по-добре камъни да вади, отколкото да стои в това блато. Така се изнася в София и става сладкар. Научих се да готвя всичко - от варени яйца до печено агне, отбелязва дядо Сандо, който и днес пазарува. Преди това в 8,30 часа всяка сутрин ходи на кафе с приятели до Четвъртък пазара. Кахъри се, че са останали малко.

Подпалването на Райхстага е първата вестникарска статия, която събужда у дядо Сандо интерес към политиката. Влиза в профсъюзите, разпространява брошури и листовки, агитира за стачки против 15-часов работен ден. През 1934 г. го арестуват заедно с брат му. Тогава е бил войник. 25 дни в ареста разпити и бой. В един ъгъл бият брат ми, в другия - мен. Четири дни ни държаха без хляб и вода, връща се в царското време столетникът. По обвинение в конспирация съдът произнася смъртна присъда на Александър Николов.

Ала и тук се разминава със смъртта. Заменят присъдата за осем години затвор, а след една година е помилван. Точно тогава обаче израснах идейно, гордее се столетникът и показва снимките на другарите. Назовава имена и дати, описва в детайли срещи и случки, манифестации, с възхищение описва Никола Вапцаров. Дори са ходили заедно на Витоша - планината, където дядо Сандо се е зареждал до 60-те години, докато не са се преместили със семейството в Пловдив.

През 1941 г. отново е арестуван. Пак бой и този път 15 години затвор. От килията го спасява Девети септември. На една от снимките столетникът е облечен в официален костюм и на ревера блестят дузина ордени и медали.

"Не съм си позволявал гуляи, никога не съм пушил, пиех по малко, изкарахме хубавите 60 години с покойната ми съпруга Янка, отгледахме много свестни деца. С Господ си нямах работа, че да кажеш той ми е пратил дълголетието. Не вярвам в бог, от 12-13-годишен. Стихотворенията на Ботев и Смирненски са моите молитви, казва столетникът.

Мисля, че духът държи човека, обяснява дядо Сандо. И пак с весел смях посочва слепоочието: „Ето тук виждаш ли белег? Това е от операцията, след като катастрофирах с трабанчето. Вместо спирачка натиснах газта. Ни болест, ни завист, ни уроки ме хващат”.

Половин век Александър Николов е гледал 50-80 кошера с пчели. Бил е председател на пчеларското дружество. И до днес всяка сутрин започва с малко мед. Взима го с вилица и го яде с ябълка. Добавя малко сиренце и орехова ядка. Това е закуската. На обяд си хапвам всичко, а вечер - 5-6 хапки тахан халва, сутляш и две-три лъжички кисело мляко, изброява менюто си дядо Сандо.