„Св. София” - храмът, където смъртта посреща живота

Вестниците „Труд” и „24 часа” започнаха кампанията „Избери символа на София”. Тя ще продължи през цялото лято, а през септември ще стане ясно коя е културно-историческата емблема на столицата.

В поредица от материали „Труд” и „24 часа” ще представят историята на различни, знакови за града обекти като Ларгото, Боянската църква, базиликата „Света София”, храм-паметника „Св. Александър Невски”, НДК и т.н. Символа на града обаче ще изберете вие - нашите читатели, като гласувате в специална класация на сайтовете и във фейсбук профилите на двата всекидневника. Освен да гласува, всеки ще може и сам да даде предложение за символ на София.

Всеки голям град има символи, които нито хората, нито времето могат да оспорят. Просто ги приемат. Такъв за съвременната българска столица е храмът „Св. София” - най-старият паметник от раннохристиянската епоха на Балканския полуостров.

Това е мястото, на което е отредено смъртта винаги да посреща живота, а не обратното. Над тишината от Подземния град на мъртвите всекидневно влюбени двойки си казват „да” за брачна обвързаност, а новородени биват въвеждани в християнската вяра. Защото не другаде, а в църквата, приела името на Божията Премъдрост, са и останките от некропола на римска Сердика, и църковните служения на София от ХХI век.

Това място винаги е било свято, откакто върху останките от античен театър през II в. бива издигнат малък християнски храм. Хуни и готи последователно рушат сградата, а тя е съграждана отново и отново, докато в началото на IV в. с благословията на император Константин Велики е издигната църква, която през 343 г. става и седалище на известния Сердикийски събор. Свикан от синовете на римския владетел, на него присъстват 318 епископи от цялата Римска империя. Съборът утвърждава православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия Вселенски събор в Никея от 325 г.

До VI в. сградата търпи варварски набези, затова император Юстиниян издава заповед там да бъде издигната голяма базилика, също посветена на Божията Премъдрост. И вече повече от 1400 години тя носи името „Св. София”. В Крумова България е градска съборна църква, а през Второто българско царство - катедрален митрополитски храм. Османците я превръщат в джамия, но земни трусове няколко пъти сриват издигнатите минарета. Турците приемат това за лош знак и изоставят храма. Бомбардировките през ХХ в. също го рушат, но днес той е напълно реставриран - в подземието е музеят, а над него е светата обител.

ЛЮБОПИТНО

* Пред входа на храма е гробницата на Хонорий - единствената гробница с надпис от античния некропол на Сердика. Тя е свързана с музея под базиликата, създаден по проект на арх. Васил Китов. Той посвети 35 г. от живота си на реставрацията и опазването на „Св. София”.

* Днес църквата няма камбанария - камбаната е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа на храма. Твърди се, че това е в памет на освобождението от османско иго, тъй като камбаната е биела точно оттам на молебена за посрещането на руските войски.

* Зад храма има огромен камък, донесен от Витоша - там е пожелал да бъде погребан писателят Иван Вазов. Върху широки пирамиди са изписани стихове от “Люлека ми замириса”.

* До стените на „Св. София” са вечният огън и Паметникът на Незнайния воин. В градинката пред входа е паметникът на Самуиловите воини, а отскоро - и статуята на цар Самуил.

Гласувай в анкетата "Кой е символът на София?" тук

Още по темата:

№ 42 в списъка на ЮНЕСКО: Тихият рай на Боянската църква

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура