Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Сп. Икономист: С гръцката сделка Европа забърка същата стара рецепта от икономии и неправдоподобни заключения

Имаме споразумение за Гърция”, обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на 13 юли. След разговори през нощта лидерите от еврозоната постигнаха сделка, която предотвратява излизането на Атина от единната валута. Но реалността е мрачна, пише сп. Economist. Едно добро споразумение щеше да изведе Гърция на пътя на устойчивия растеж и да елиминира перспективата за напускане на еврозоната. Вместо това Европа забърка същата стара рецепта от икономии и неправдоподобни заключения. Международният валутен фонд (МВФ) трябва да финансира част от спасителната програма. Но дори той смята, че сделката няма смисъл.

В действителност част от идеите са полезни. В замяна на разговори относно пакет от 82-86 млрд. евро кредиторите поставиха исканията за структурни реформи по-напред в дневния ред, отколкото в предишните две спасителни програми. Това е похвално – отварянето на затворени сектори за конкуренция е по-сигурен път към растежа, отколкото са икономиите. Но дори да се извършат, структурните реформи изискват много време, за да се отплатят. А в същото време гръцката икономика се задушава заради затварянето на банките и капиталовия контрол. А споразумението прави малко, за да облекчи това.

Финансова дупка

Кредиторите подготвят пакет за мостов заем, който трябва да предотврати фалита на Гърция във връзка с плащането на задължения към Европейската централна банка (ЕЦБ) на 20 юли. Но парите няма да потекат, докато реформите не преминат през гръцкия парламент (първата партида беше прекарана на 15 юли), а подробностите по спасителната програма не бъдат уточнени. Ще има пари и за рекапитализацията на банките, но размерът на техния капиталов недостиг ще бъде ясен след лятото. През това време ЕЦБ може да ги поддържа с извънредно финансиране, но капиталовият контрол ще остане. МВФ повиши прогнозите си за рекапитализацията на финансовите институции до 25 млрд. евро само след две седмици на банкова криза, като е твърде вероятно сумата да нарасне.

Дори в момента финансовата дупка е огромна. Една от надеждите е приватизацията. Споразумението предвижда Гърция да прехвърли активи в независим фонд, който ще генерира 50 млрд. евро чрез продажбата им. Но това е силно преувеличено, тъй като през последните пет години гръцкото правителство е успяло да събере общо едва 3 млрд. евро от продажба на активи.

Неустойчив дълг

Сделката също така предвижда в скоро време Гърция да се финансира от пазарите. Въпреки че предишните спасителни програми до голяма степен намалиха бремето на лихвените плащания към кредиторите от еврозоната, които започват едва след 2020 г., гръцкият дълг вероятно ще достигне до 200% от БВП. Никой частен кредитор няма да даде назаем пари на Атина на разумни лихвени равнища, когато дългът й е неустойчив. Единствената опция, която обединява премиера Алекси Ципрас и МВФ, е облекчаване на дълга. Но лидерите от еврозоната изключват някакво опрощаване и отложиха решението дали да разсрочат плащанията по него.

Това връща старата опция за икономиите. Сред мерките, прокарани от гръцкия парламент на 15 юли, е и тази, свързана с “полуавтоматично орязване на разходите” в случай на невъзможност да се постигнат бюджетните цели. Ако тези съкращения влязат в сила, те само ще навредят на икономиката още повече.

Политическата ситуация в страната също не е добра. Осигуряването на вътрешна подкрепа за спасителната програма, докато неговата собствена партия СИРИЗА се бунтува, ще е огромно предизвикателство за Ципрас. Предстоящите години на икономии само ще радикализират една страна, която вече е рай за крайната десница. Така че ако Гърция се препъне, независимо дали в близките дни или месеци, излизането от еврозоната незабавно ще се върне като опция.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.