Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Деветима икономисти, политици и преподаватели предсказали гръцката криза още през 90-те години

Въпреки че проблемите на Гърция излязоха на преден план чак през 2009 г., известен брой икономисти, политици и преподаватели посочваха възможните пречки пред монетарния съюз още през 90-те години, пише “Блумбърг”.

Още през 1992 г. в статия за London Review of Books икономистът Уин Годли изказва своите притеснения. “Какво ще се случи, ако цяла страна (…) понесе структурни щети? Ако това е суверенна държава, тя може да обезцени валутата си. Може след това да търгува в условия на пълна заетост, стига хората да приемат намаленията в реалния си доход. Това очевидно е невъзможно в икономически и монетарен съюз, а тази възможност е опасна, освен ако не бъдат създадени федерални бюджетни схеми, които да изпълняват разпределителна функция… Ако страна или регион не разполагат с възможността да обезценяват валутата си и ако не е обект на система за фискално изравняване, нищо не може да я спре от кумулативно и смъртоносно западане, което в крайна сметка би довело до напускане като единствена алтернатива на бедността и глада”, пише той.

През 1997 г. към негативните прогнози се присъедини и германския политолог Арнулф Баринг. “Монетарният съюз в крайна сметка ще доведе до гигантска изнудваческа операция. Ние, германците, ще искаме фискална дисциплина, а останалите страни ще обвиняват тази дисциплина за финансовите си проблеми и оттам ще обвиняват нас. Освен това ще гледат на нас като на икономически проблем. Рискуваме отново да станем най-мразените в Европа”, прогнозира Баринг.

В статия за Eastern Economic Journal, публикувана през 1999 г., икономистът Матю Форстейтър изразява притесненията си за бъдещето на единната валута. Той смята, че в рамките на еврозоната инвеститорите, които се съмняват в дълга на дадена страна, просто могат да купят дълг от друга, без да носят валутен риск. В резултат на това обаче невъзможността страна да привлече инвеститори води до невъзможност за разходване. В случай че приходите на на дадена страна намалеят заради забавяне на икономиката, инвеститорите биха поискали балансиран бюджет чрез намаляване на разходите. “Самата структура на монетарния съюз пречи на страните да провеждат контрациклична политика, дори и да има политическа воля за това. (…) страните няма да са в състояние да провеждат координирана фискална и монетарна политика”, пише Форстейтър.

През декември 2008 г. бившият гръцки премиер Костас Симитис говори пред парламента за икономическите данни на страната. “Кредиторите са наясно, че икономическите данни, които Гърция представя, нямат нищо общо с реалността… еврозоната смята, че Гърция трябва да бъде принудена да вземе заем от МВФ, така че следенето на гръцката икономика да стане задължение на фонда, не на Европейската комисия”, каза той.

Монетаристът и нобелов лауреат Милтън Фридман в реч пред Bank of Cаnada през 2000 г. предупреди за рисковете на еврото. “Смятам, че в момента еврото е в медения си месец. Надявам се да успее, но имам много малки очаквания за това. Мисля, че разликите между различните страни ще се увеличават и асинохронни шокове ще им навредят”, каза той.

Стефани Бел Келтън в свое есе от 2002 г. прогнозира, че “възможностите за стабилизиране на еврозоната не изглеждат големи”. Страните, които искат да подобрят условията, при което заемат пари, ще трябва да намаляват дефицитите си и да целят бюджетен излишък. Това обаче би довело до малко внимание, отдавано на стабилизацията на производството и заетостта. “Обратно, страните, които следват принципите на “стабилни” финанси, няма да могат да имат големи контрациклични дефицити, тъй като кредиторите няма да искат да дават достатъчно средства при желаните условия”, смята тя.

Според автобиографията на Маргарет Тачър през 90-те години Желязната лейди е предупреждавала, че в монетарния блок не могат едновременно да участват силни и слаби икономики. “Имахме аргументи, които могат да убедят и германците, които биха се притеснили от отслабването на антиинфлационните политики, и бедните страни, на които трябва да се каже, че няма да бъдат спасени от последиците на единната валута, която ще унищожи икономиките им”, пише тя.

Още през 2001 г икономистът Уорън Мослър прогнозира проблеми в еврозоната, тъй като политическата й структура не позволява на отделните държави да се борят с финансови кризи. “Историята и логиката сочат, че правителствата и банковите системи на 12-те държави от еврозоната ще бъдат поставени на изпитание. Пазарните сили ще доведат до криза на ликвидността, която в крайна сметка ще зарази цялата платежна система на еврозоната. Единствено неизбежната, понастоящем забранена, пряка интервенция на ЕЦБ ще може да ги спаси, което ще доведе до създаването на суверенна страна”, смята Мослър.

Икономистът Рандъл Рей също критикува структурата на еврозоната в своя книга от 1998 г. “В рамките на монетарния съюз монетарната и фискалната политика са разделени в името на ценовата стабилност. Бюджетната политика е обвързана с критерии, които ограничават отношението дефицит към БВП и дефицит към дълг. Еврозоната ще има централна банка, но не е и фискален орган. Все едно всеки член на монетарния съюз да опитва да провеждат бюджетна политика в чужда валута”, пише той.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.