Археолози са открили в древноримския град Нове край Свищов част от постамент с посвещение на латински език на Аполон и Диана. Това е първа находка в античното селище, в която двете божества се споменават заедно.

Едва три са надписите, намерени преди години при разкопките в различни части на лагера, от текстовете на които е видно, че Аполон е почетен самостоятелно. Открити са върху олтар, постамент и оброчна плочка, представяща Тракийския конник, но посветена на Аполон. В надписа на последната божеството носи епитета Кендрисийски, свързан с игрите със същото име, провеждани във Филипопол.

"Три са епиграфските паметници, съдържащи интересни данни за посветителите на Диана от Нове. Два от тях са върху олтари, издигнати по предварителен оброк, като от единия научаваме, че е направен по поръчка на трибуна на I Италийски легион Марк Улпиус Перегринус, а вторият е издигнат от жена - Акутия Либералис", обясняват археолозите, които за 56-та поредна година проучват древния град.

Най-впечатляваща е колоната, върху която e направено посвещение на Диана Санкта, което означава свещена, свята от Валериус Виктор. Колоната е намерена при разкриването на валетудинариума /б.а.военната болница/, вградена в един от неговите зидове. Колоната е принадлежала на храм на богинята, изграден още в началните години от съществуването на лагера.

От съвременните български земи най-известно е светилището на Диана и Аполон при съвременния град Монтана. Тук най-многобройни са откритите надписи, направени по поръчка на легата на I Италийски легион, на висши и нисши офицери, ветерани, пребивавали временно в региона като част от състава на кохорта от същия легион, временно е изпратена от Нове там.

Новооткритият надпис е интересен с това, че първо е изписано името на Аполон и след това на Диана. Обикновено е обратното и до този момент от провинция Долна Мизия е известен само още един надпис, представящ имената в този ред. Рядко срещана е и посветителната формула на бога - Apollini. Такава отново се открива единствено в надписи от светилището в Монтана. Всички те са направени от военни лица, изпълняващи висши административно функции в I Италийски легион от Нове. Очевидно тази формула е специфична и се използва само от военни, имащи връзка с посочения легион.

Култът към Диана и неговата популярност в римския лагер едва ли може да бъде свързан с функциите й като богиня на плодовитостта, закрилница на жените и раждането, с които тя обикновено се характеризира. Римските представи за същността му са съвсем различни. Още от 187 г. пр. Хр. Диана вече е чествана като военно божество. А по времето на Август, както научаваме от римският писател Светоний, са подновени храмовете на Херкулес, Юпитер, Марс и Диана. По същото време започва и официалното честване към Аполон, приет от императора за негов бог-покровител.

"Намирането на новия надпис в Нове допълва данните за честването и почитането на двете божества, които са свързани с официалния държавен култ към императора и може да се каже, че Аполон и Диана са били не по-малко важни от върховния римски бог Юпитер Оптимус Максимус", уточняват изследователите.

"Надписът върху постамента е частично запазен и липсват данни за имената на посветителя, неговата етническа и социална принадлежност. Дълбокият релеф на буквите и тяхното прецизно изписване дават основание да се предположи, че паметникът е издигнат през II век. Освен това фрагментът е използван вторично при изграждането на зид на помещение от сградата от IV век, разположена извън лагера, западно от западната порта", обяснява доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Археоложката допълва, че почти на същото място и отново вграден в стена, преди няколко години е бил открит и постамент с посвещение на Минерва - също едно от главните римски божеста, чествани в Нове, наред с Юпитер и Юнона.

Със сигурност двата надписа са пренесени от намиращо се в близост светилище или храм, след чийто край на функциониране и разрушаване през IV век са преупотребени и използвани като строителен материал в обширната сграда с функции на представителна резиденция, проучвана от доц. д-р Павлина Владкова през последните години.