Оливия, Рафаел, Ния и Виктория отиват на финал в “Гласът на България” Победителят ще бъде избран на 3 юни

Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

Тиквичките в настъпление

Джондариян – най-старата станция за стригане на овце

Димитрина Янева

Сред необятните прерии на щата Куинсланд в Австралия, в областта Дарлинг Даунс се намира станцията за стригане на овце Джондариян. Тя е най-старата и най-голяма ферма, вдигната през 1859 г. в центъра на огромно пасище като част от огромното пасище и повече от век е място със свой собствен живот покрай стригането на милиони овце. Днес е под закрилата на закона за културното наследство, исторически музей с ресторанти и атракциони и посреща 7 дни в седмицата милиони туристи. А в дървената барака се устройват празненства и сватби, за които доста трябва да се почака ред.

Първият британец, стигал до Дарлинг Даунс е Алън Кънингам, ботаник, син на градинар от Уимбълдън, и това станало през 1827 г. Той дълго не могъл да основе тук селище, защото наоколо имало само колонии с осъдени. Но красотата го омаяла и той останал в Австралия до края на живота си. Ето как описва местността: “Просторни земи с пухкави хълмове, меко спускащи се на изток до основите на величествени планински вериги. На запад в далечината пак са се ширнали хълмове, покрити с висока златисто нежна трева, която се къдри от нежния бриз. Ниски дървета тук-там се подават над морето от треви. Приближавайки, усещаме лека мъгла по техните пухкави гърбове, а блатните дъбове ни показват, че тези обширни пространства не са зажъднели за вода.” Перуники, сини водни лилии в тесни блата, вирчета с чиста вода, в която живеят раци и сладководен кефал, а по далечните склонове тъмнозелена гора, напръскана с розови и червени цветя, под яркосиньо небе – това описанието на друг изследовател, естествоизпитател и местен политик Арчибалд Местън.

Джордж Еванс, работил над 50 г. Станцията описва пасищата на Дарлинг Даунс: „Целите тези необятни прерии бяха покрити с удивителното богатство от местни треви, една от тях известна като див овес, растеше на височина до 2-3 метра. Рано сутрин мъжете, просмукани цели от росата, яздейки един зад друг, можеха да видят само шапката и раменете на колегата си отпред…”

По осем месеца в годината хълмове били покрити с идеална сочна зеленина, толкова нужна за стадата. А след дъжд огромната прерия е като необятно изумрудено море с безброй бели петънца – овцете, пръснати като точици. Пастири се заселили тук масово в периода 1840-1850 г., а след 1885 г. започнали да заграждат пасища с бодлива тел. Правилото на собственост било просто: колкото повече пари имаш за тел, толкова повече хектара стават твои! Животът им не бил лесен, доста самотен, вечно на кон с някой приятел от кучешки произход и вечни нападения от страна на аборигените и дивите кучета динго. Те причинявали много щети, затова по едно време дори имало премия от 1 лира за убито динго. Уилям Морган бил млад и як и дори нямал нужда от пушка, трепел ги с тоягата си. В архивите е записано, че за 3 г. е затрил 43 кучета динго!

Стригането, изпирането и сортирането на вълната бил дълъг и трудоемък процес и събирал семействата. Това се превръщало най-сетне в шумен празник.

До 1880 г. перели вълната още върху гърбовете на овцете преди самото стригане. Прането ставало в един огромен скалист вир, специално издълбан при потока Оакей. Водата се изпомпвала от него до метални контейнери чрез съоръжения, задвижвани от 4 впрегнати коня. После по 14 дървени улея се спускала до вира, където стоели 14 мъже. Всеки мъж сграбчвал по една овца, слагал я под струята в улея и я въртял, докато вълната светне. После отвеждали изтощените животни на сушина. Работата била тежка, устоявали само най-силните мъже. И тук са записани рекорди: за два месеца през 1875 г. Джон Енглехарт изкъпал 11 772 овце, за което му платили по 1 лира за всеки 20 овце!

Стригането пък било направо истинско мъжество. В началото се извършвало ръчно, с огромни ножици, а по-късно (почти век след това) били въведени електрическите ножици. Особено внимавали да не порежат кожата на овцата, защото при сортирането и най-малкото замърсяване сваляло качеството на руното. Изсъхнала и сортирана, вълната се опаковала на огромни бали и натоварена на коли, теглени от коне или волове, тръгвала към пристанищата. На връщане товарните коли се отрупвали с всякакъв вид друга стока, необходима за живеещите в станцията. Коларите били много смели и здрави мъжаги, само най-добрите успявали да се справят с огромните проблеми по време на пътуването – тежките терени, промените във времето, атаките на аборигените. Затова каруцарите от различните станции пътували заедно, за да си помагат. Тези пътувания често траели по 6-8 месеца. А през това време съпругите им се грижели за стадата, домовете и многото деца, които имали.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.