Българчета стават днес еничари не чрез ятаган, а чрез парите

Има опасност да се загуби научното семе

- Акад. Сендов, отстъплението на Алексис Ципрас и мащабният протест, с който беше посрещнато решението на гръцкия парламент за ново затягане на коланите, не крие ли опасност и за политическа криза в Гърция?

- Не е изключено положението да стане много тежко. Но как се стигна дотук? Наливаха се пари от бюджета в частни банки, за да не фалират. След това техните дългове станаха държавни и са от стотици милиарди, от които голяма част са лихви. Има проблем със световната финансова система. Тя е над всичко. Загази ли банка, трябва да се спасява с парите на данъкоплатците. А банкерите си остават.

Преди няколко дни стана ясно, че заплатата на гуверньора на БНБ е 45 хил. лв. Как така министър-председателят на България получава 3-4 хил. лв. заплата, а гуверньорът 45 хиляди? Как тези финансисти са си извоювали да получават стотици пъти повече от обикновените хора? Сравнете 40 000 лв. с 400 лв., колкото получават голяма част от българите - та това е сто пъти повече!

- Според вас как се е стигнало до такива драстични разлики?

- Защо гуверньорът на БНБ трябва да получава такава заплата? За да може да разговаря с други шефове на банки, които получават по 200 хил. лв. или 1 млн. на месец. Е, добре, какво ги правят тези пари, как ги изяждат?

- Защо през последните години финансовият свят се обособи като нещо много специално и се съизмерва в свои величини?

- Има нещо сбъркано в цялата тази работа. Бизнесмен, който е направил сделка, днес може да спечели, но утре да загуби. А шефът на банката е на твърда заплата. Нямам нищо против новия гуверньор, не го познавам, но за мен лъсна нещо, което доказва, че те командват света. Оказва се, че министър-председателят трябва да отиде на крака в кабинета на гуверньора, защото единият получава 4000 лв., а другият - 40 000 лв. Нали мярката е кой колко получава.

С Гърция работата е същата.

- Очаквате ли противопоставянето между Германия и Гърция да се задълбочи?

- Едните имат един манталитет, другите - друг. Сега върви вицът „Аз вече се гърчея“, което означава: „Няма да връщам никакви дългове.“

- Българите трябва ли да се учим от гръцката непокорност?

- Няма нужда да се учим от чужди маниери, защото човек става смешен, когато подражава, без да има същите качества. Това, което направи СИРИЗА, не е случайно и няма скоро да се забрави. Даже Гърция да мине през катарзис, това ще има отражение върху света.

- По какъв начин? Предполагате, че идеологията на СИРИЗА ще стане заразна и ще намери почва и в други страни?

- Идеологии вече няма, за съжаление. Идеология са парите. Всичко е пари. Никой не е срещу парите, защото е много хубаво да имаш повече. Въпросът е да се погледне и от другата страна. Как така става, че богатите стават прекалено богати. Трябва да има някаква норма. Не бива един човек да бъде един милион пъти по-богат от друг. Не бива един да консумира 1 милион пъти повече от друг. А е така.

- Какво ви кара да мислите, че СИРИЗА ще има последователи в Европа?

- Защото Гърция не е коя да е страна. Предложих на един гръцки приятел да сложат авторски права върху термините, които произлизат от Гърция. Само думата „демокрация“, която е гръцка и всеки я дъвче всеки ден, да е по 1 евро, ще си върнат дълговете и ще им хартисат. Гърция е съвсем друга опера в сравнение с България. Гърция е навсякъде по света с културата си, с корабите си. Европа и светът говорят шест месеца за Гърция. Тя е на първите страници и няма да изчезне яко дим.

- Наблюдатели прогнозират, че кризата в Гърция ще продължи десетилетия. Възможно ли е това?

- Сега се преминава от криза в криза и не е ясно къде е границата помежду им. Ще свикнем да живеем в криза. Днес в България всички казват, че сме в ужасно състояние. В същото време улиците са пълни с коли - не можеш да се разминеш. Ресторантите са пълни с хора. Виждате, зам.-министърка се напива и заспива в клозета. Каква е тази държава?

- Това все пак е единичен случай?

- Всяко цяло число е краен брой единици... Може ли такова нещо! Добре, че премиерът я уволни моментално. Сега ще кажат - ама защо, тя е хубаво момиче. Хубаво момиче, ама нека да си стои в бара. Навремето щяха да й ударят 100 пръчки по гол задник. А днес се смята, че като има демокрация, всичко е позволено.

- Да не би да искате да кажете, че не ни трябваше демокрация?

- Напротив. Никога не съм твърдял подобно нещо, но демокрацията трябва да се усъвършенства. А и „демокрация“ е дума, чието съдържание не е фиксирано. Подразбира се, че трябва да има свобода на човека, но това не значи, че той има право да нарушава свободите и начина на живот на другите. Не може всеки да прави каквото си иска. „Демокрация“ идва от „демос“ - гражданин. Гражданите управляват, но не всички са граждани. За да си гражданин, трябва да имаш имущество, образование, трябва да си нещо. Трябва да имаш позиция и мнение. Всички други са роби, не са граждани. Т.е., за да има демокрация, трябва децата да се изграждат като граждани. Гражданинът днес трябва да има поне средно образование, шофьорска книжка, знания и възпитание. Възмущават се, че циганите продават гласовете си. Ама те не се държат като граждани.

- Но как да имаме гражданско общество, като за него са нужни образовани хора, а и образованието ни е криза?

- Най-важният елемент на образованието е възпитанието, което днес е абсолютно неглижирано. Не става въпрос за България, а за цялата демократична общност. Там, където демокрацията е по-стара, има създадени традиции на образование с възпитание, което главно в САЩ се държи от църквата.

- Какво разбирате под възпитание - само религиозно ли?

- Бръкнахте в раната. Ако отворите гугъл и потърсите думата „възпитание“, ще видите, че има религиозно, военно, социалистическо, комунистическо възпитание, но демократическо възпитане няма. Този термин не съществува. При демокрацията се смята, че родителите възпитават децата. И никой не може да им наложи да ги възпитават по-различно. Навремето богатите хора са пращали децата си в колеж с общежития, където падрето с пръчката показва какво може и какво не.

- Днес е немислимо да се възпитава с пръчка?

- Да, не е хубаво да се възпитава с пръчка, но трябва да се знае, че има пръчка, която обикновено не се ползва.

- С повишаването на минималната работна заплата стана ясно, че портиер в институт на БАН ще получава колкото млад учен - 440 лева.

- Това е ужасяващ проблем. Не може държавата да си затваря очите и да гледа на БАН като на нещо, което й тежи на врата. Ще се стигне дотам в България научното семе да се загуби. Като няма учени, няма да има и добро висше образование, няма да има компетентни учители и държавата ще опростее. Става държава от третия свят. Знаете ли какви пари се дават за наука в съседна Турция? Бях в Москва на конференция, най-много чужденци бяха турците, защото университетът им плаща. Тук младите учени получават 440 лв., с които не могат да се изхранят, камо ли да ходят на конференции в чужбина.

- Професорската заплата в БАН също е абсурдна - 750 лева.

- Абсурдна е. БАН има нужда от още 100 млн. лв. към сегашния си бюджет. Сигурен съм, че тези пари ще ги дадат, ако трябва да вземат танкове, а за БАН не могат. Разбира се, и БАН си има трески за дялане, и то немалко, но не може да се направи реформа в БАН, без да се увеличат драстично заплатите. БАН се превърна от социалистическа академия в социална. Тук хората доработват за пенсии и край. БАН сега не се поддава на реформи, защото за да реформираш, трябва да направиш рязко движение. Политиците много добре го знаят, но нямат воля. Освен това трябва да се повдигне равнището на преподавателите и учителите. Трябват сериозни реформи в университетите, защото качеството пада. Гумата е спукана и спада напрежението. А се раждат талантливи, умни и красиви деца.

- Които отиват да учат в чужбина и не се връщат.

- Да,отиват. Едно време било лошо, защото вземали момчета най-левенти за еничари. Сега как е? Най-доброто отива в чужбина, но не с ятагана, а с парите.

Убеден съм, че ще дойде време, когато младите хора ще вземат камшика. И тогава тежко и горко на политиците, които се туткат с банки и реформи. За да се реформират банките, могат да се дадат стотици милиарди. За да се реформира БАН - не може да се дадат сто милиона.А без БАН България ще опростее.

Нашият гост:

Акад. Благовест Сендов е математик, политик и дипломат. Роден е през 1932 г. в Асеновград. Ректор на Софийския университет (-1979), председател на БАН от 1988 до 1991 г. През 1990 г. участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса. Председател на 37-ото народно събрание. Депутат от левицата в няколко парламента. Посланик на България в Япония през 2003-2009 г.