Не е тайна, че всяко гостуване на един от най-обичаните в България израелски писатели - Етгар Керет, автор на пет брилянтни сборника с вълнуващи разкази, се превръща в литературен празник. За почитателите на качествената литература у нас е ясно защо Керет е известен по света и като „израелския Кафка”. Кратките сюрреалистични истории на преподавателя по литература в университета „Бен Гурион” са взети от недрата на интригуващия живот в родния му Израел, но героите му мислят, чувстват, действат и говорят това, което обикновено се премълчава - и точно поради това свое качество печелят.

Не е чудно, че навсякъде по света феновете на японеца Харуки Мураками споделят симпатии и към магичното творчество на Етгар Керет, който от 2010-а е кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата. Колкото и да са различни, световете и на двамата големи автори са пълни с тайнствени, сюрреалистични истории, неочаквани обрати и многозначителни диалози, които трудно се забравят.

Новият повод на Керет да посети България е горещото издание на необикновения му сборник с великолепни истории - „Седем добри години”. Книгата е публикувана от издателство „Жанет 45”, което представя творчеството на израелския писател през последните пет години у нас. Освен сборниците „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, „Момичето на хладилника” и „Асамтой”, миналата година същата издателска къща обнародва и бестселъра на Керет „Изведнъж на вратата се чука”. Това е първата сбирка с разкази въобще, оглавявала класацията по продажби в Израел, със своите 80 000 реализирани бройки само за 1 година. Американското й издание предизвика лавина от коментари, а аудиоверсията беше прочетена от актьорите Уилям Дефо и Стенли Тучи.

Главни герои в „Седем добри години” са членове от семейството на Керет. Роден в Израел, той е наследник на оцелели от холокоста и избягали от нацизма в Европа родители, затова темата присъства неизменно във всички негови книги. „Известни са ми два вида истории: обичах да разказвам едните на приятели и съседи, а другите - на случайни спътници в самолета или във влака. Историите тук са от втория вид”, признава Керет. И обяснява, че е написал повечето от новите си истории, за да отговори на въпросите на своя малък син.

Седемгодишният днес Лев, от когото писателят се научава да гледа по коренно различен начин на нещата от живота, е централен герой в книгата. „Бащинството ме промени много като писател и човек. Започнах да мисля различно, да пиша различно, да забелязвам неща, на които преди не съм обръщал голямо внимание. Иначе казано, гледам на света през очите на малкия ми син и мисля, че това е много интересно и забавно”, споделя с усмивка Керет. Междувременно заедно със съпругата си Шира Гефен виртуозният автор на магични истории работи в телевизионен сериал за „Арте”. Преди осем години израелското писателско семейство печели наградата „Златна камера” в Кан за авторския си филм „Медузи”, а днес техният малък Лев с удоволствие се снима в киното и споделя вълненията на креативните си родители със самоиронията, която освен качество на интелекта е и наследствен фактор.

Ето какво още сподели Етгар Керет специално за читателите на в. „Труд”:

„Да, има нещо вярно в това, че тази моя книга е най-силно автобиографична. Започнах да я пиша в момента, когато синът ми Лев се роди и приключих, когато той навърши 7 години. Никога обаче не съм си представял, че пиша книга... Изобщо не знаех това. Всъщност тези кратки истории са публикувани в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк таймс”, „Уолстрийт джърнъл”, „Таблет”, „Ела Паис” и „Кориере дела сера”. Права сте, има елемент на дневник, въпреки че аз не си водя дневник. Това са моите наблюдения за малките, необикновени неща от живота, които ни променят.”

Впечатляващо е усещането за интимност в книга, която съдържа множество абсурдни моменти. Повечето от тях не спестяват ироничната критика на писателя към израелското общество, особено към политиците и ултрарелигиозните, които авторът не разбира докрай. Случайно ли е това? Има ли връзка нежеланието на Керет книгата му да бъде публикувана на иврит с критиката, която щедро се лее от страниците на „Седем добри години”? „По-скоро не - казва писателят. - Така се получи, че книгата излезе първо в други държави, което ме радва. Първото издание беше в Турция, а след това се появи и в Мексико. Изненадан съм. Нямам обяснение за интереса към историите ми точно в тези места, обаче съм любопитен как се приемат. Причината да не искам да публикувам тази книга в Израел е свързана с личния момент, защото разказвам за най-близките ми хора (докато пишех тези неща, баща ми се разболя и почина)... Това ме прави раним и предпочитам тези страници да се четат на чужди езици.”

Холокостът, Втората световна война, Шестдневната война, интифадата и други конфликтни исторически събития са сред най-възловите теми на „Седем добри години”. И това не е случайно - след като през войната едва оживяват от окупираната от нацисти Европа, родителите му емигрират в Палестина, създават семейство в Израел и дават живот на техния син, бъдещ писател, както и на една иронична, впоследствие ултрарелигиозна дъщеря и на още един особняк. Мъдростта от уроците, които светът и историята са дали на тази влюбена в живота фамилия, е синтезирана в брилянтните разкази на Керет.

Военните конфликти са червена нишка в цялата книга. И това е нормално: „Когато се родих, избухна Шестдневната война (б.а. - между Израел и Египет, Сирия и Йордания през 1967 г.). Докато бях в казармата, имаше друга война. Когато синът ми Лев се роди, също започнаха безкрайни военни действия, които буквално окупираха неговото детство... Естествено, всичко това проникна в моите истории, тази тема живее в мен от детството ми досега.”

Разбира се, не всичко е война. В тези истории живеят преди всичко хора, които искат мир и се опитват да го постигнат заедно и поотделно. „Когато пиша, искам читателите ми да чувстват. Но за да стане това, те също трябва да го поискат. Живея в място, където повечето от хората, изпитващи емпатия, искат да живеят в мир. Останалите нито искат да четат книги, нито се тревожат. Аз пиша за първите, които са по-голям процент. В тях са надеждите ми”, усмихва се Керет.

Такива са читателите на израелския писател пацифист - искат мир, въпреки че непрекъснато живеят с предчувствие за война, но продължават да вярват в конструктивния диалог и хармонията.